Изследване на калпротектин

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването? 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Въведение

Изследването на калпротектин (calprotectin) е вид фекален тест, който се използва за откриване на възпалително заболяване на червата.

Чрез калпротектиновия тест не може да се постави окончателна диагноза, но може да се използва за разграничаване на възпалително заболяване на червата (IBD, Inflammatory bowel disease) от невъзпалителни състояния, както и за проследяване прогресирането на дадено възпалително заболяване.

При определени клинични обстоятелства тестът може да премахне нуждата от извършването на инвазивната колоноскопия или радиоактивна левкоцитна клетъчна екскреция (маркирани със 111-индий левкоцити).

Калпротектинът е протеин (белтък), който се освобождава от определен вид бели кръвни клетки, наречени неутрофили.

Когато е налице възпаление на гастроинтестиналния (стомашно-чревния) тракт (ГИТ), неутрофилите се насочват към мястото на възпаление и освобождават калпротектин, което води повишаване на нивата му в изпражненията (фецеса).
Този тест измерва нивата на калпротектин, което позволява да се открие възпаление, засягащо червата.

Възпалителното заболяване на червата (IBD, Inflammatory bowel disease) представлява група от хронични заболявания, характеризиращи се с възпаление и увреждане на лигавицата на стомашно-чревния тракт.

Точната причина за развитие на IBD не е известна, като се смята, че тези заболявания се дължат на автоимунен процес, който се активира от:

• генетична причина;
• вирусно заболяване;
• фактор на околната среда;

Най-често срещаните възпалителни заболявания на червата са болест на Крон (Crohn) и язвен (улцерозен) колит.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Калпротектиновият тест може да се назначи при наличие на симптоми, които насочват към възпаление от страна на гастроинтестиналния (стомашно-чревния) тракт, както и за да се направи разграничаване между възпалително заболяване на червата (IBD) и невъзпалително чревно заболяване.

Симптомите, показващи нарушение в стомашно-чревния тракт, са строго индивидуални и се изменят с течение на времето, като могат да включват:

• кървава или водниста диария;
• коремна болка или спазми;
• повишена температура;
• загуба на тегло;
• ректално кървене;
• отпадналост;

Изследването на калпротектин може да се извърши при съмнение от страна на лекуващия лекар дали е необходима или не ендоскопия (колоноскопия или сигмоидоскопия), ако е налице съмнение за IBD.

При поставена диагноза "възпалително заболяване на червата", калпротектиновият тест може да се назначи, ако има съмнения за обостряне, както и да се потвърди и мониторира (наблюдава) активността на заболяването и да се оцени неговата тежест.

Други причини, при които се назначава калпротектиново изследване, включват:

• проследяване на ефикасността от лечението;
• предикативен (прогностичен) показател за наличие на рецидиви;
• като алтернативен метод за изследване при хора, имащи страх от игли или ендоскопия;

Необходима ли е предварителна подготовка?

Това изследване не изисква специална подготовка.

Какво ще усещате по време на изследването?

•  Фекален тест

Има ли рискове от провеждането на изследването?

• Фекален тест

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на калпротектин е необходимо да се вземе проба от изпражненията в чист съд, предоставен от лабораторията.
Пробата не трябва да бъде замърсена от вода или урина.

Пробата ще бъде изпратена в референтна лаборатория за изследване, като може да отнеме няколко дни преди резултатите да са готови.

Този тест е малко по-специализиран и не се предлага от всички лаборатории.

Резултати от проведеното изследване:

Това изследване не е специфично и не може да се използва за поставяне на окончателна диагноза при възпалително заболяване на червата, но може да се направи, за да се открие и направи оценка на степента на възпаление.

Различни проучвания показват, че чувствителността и специфичността на този тест са над 90%:

• диагностична чувствителност — 95%;
• диагностична специфичност — 93%;
• отрицателна прогностична стойност — 98%;

  Нормални стойности:

   < 50 mg/kg фецес — тестът е отрицателен

Средната стойност на калпротектина при здрави индивиди е около 25 mg/kg.

 Отклонения от нормата:

Стойности над 50 mg/kg трябва да се считат за положителни.

Стойности между 50 и 100 mg/kg фецес се смятат за гранични —  пациентът трябва да повтори изследването след кратък период от време.

> 100 mg/kg фецес — тестът е положителен

Повишените нива на калпротектин показват, че най-вероятно е налице възпаление в стомашно-чревния тракт, без да е ясна причината за възникване или участъкът, който е засегнат.
Като цяло, колкото е по-тежко възпалението, толкова са по-високи нивата на калпротектин.

Освен при възпалително заболяване на червата, увеличени стойности на калпротектин се установяват още при:

1. бактериални инфекции;
2. някои паразитни заболявания;
3. колоректален карцином;

При новодиагностицирани болни с IBD, концентрациите на calprotectin могат да бъдат много високи.

Стойностите на калпротекитан могат да бъдат увеличени при увреждане на чревната тъкан, както и кървене, което понякога се появява след употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

Граничните калпротектинови стойности означават, че е налице някакво възпаление или състоянието на пациента се влошава.
Ако при повторно изследване нивата са все така умерено повишени или са се повишили още, това изисква допълнителни изследвания и евентуално ендоскопия.

Ниските нива на калпротектин означават, че симптомите и признаците вероятно са резултат от невъзпалително заболяване на червата, включително синдром на раздразненото черво и вирусни стомашно-чревни инфекции.

В някои случаи стойностите на калпротектин могат да бъдат ниски, дори когато е налице възпаление (фалшиво отрицателни резултати).
Това най-често се наблюдава при деца.