Бета-блокери

Бета-адренергичните блокери, по-известни като бета-блокери са един от най-широко разпространените класове медикаменти за лечението на ИБС (исхемична болест на сърцето), хипертонична болест, сърдечни аритмии и други.

Бета-блокерите имат антистенокарден ефект, т.е. понижават кислородната консумация на миокарда, чрез намаляване на сърдечната честота, миокардния контрактилитет и артериалното налягане.

Механизъм на действие

Бета-блокерите са лекарствени средства, които блокират свързването на норадреналин и адреналин (епинефрин) с бета-рецепторите в различни органи.

Норадреналин и епинефрин се синтезират от нервите в цялото тяло, както и от надбъбречната жлеза. Те служат като невротрансмитери (химични вещества, чрез които се осъществява "комуникацията" между нервите), а също така се отделят в кръвта.

Има три вида бета-рецептори, които контролират различни функции, в зависимост от разположението им в тялото:

• бета-1 (β1) рецепторите, които са разположени в сърцето, очите и бъбреците;
• бета-2 (β2) рецепторите, които са открити в белите дробове, стомашно-чревния тракт, черния дроб, матката, кръвоносните съдове и скелетните мускули;
• бета-3 (β3) рецепторите, които са разположени в мастните клетки.

Бета-блокерите блокират предимно β1 и β2 рецепторите и по този начин ефектите на норадреналин и адреналин върху тях. Като блокира ефектите на норадреналин и адреналин, бета-блокери намаляват сърдечната честота, намаляват кръвното налягане, като разширяват кръвоносните съдове.

Те също така могат да стесняват дихателните пътища, чрез стимулиране на мускулите, които обграждат дихателните органи, което се смята за неблагоприятен страничен ефект.

Видове бета-блокери

Кардиоселективни

Кардиоселективните бета-блокери действат основно върху сърцето, а някои са с ефект и върху белите дробове. Такива са:

• атенолол,
• бизопролол,
• ацебутолол,
• практолол,
• метопролол,
• бетаксолол,
• бевантолол,
• целипролол,
• есмолол,
• епанолол,
• небиволол,
• талинолол.

Неселективни бета-блокери

Неселективните бета-блокери имат по-широк обхват на действие в организма. Такива са:

• пропранолол,
• пиндолол,
• соталол,
• алпренолол,
• окспренолол,
• тимолол,
• надолол,
• мепиндолол,
• картеолол,
• тертатолол,
• бопиндолол,
• бупранолол,
• пенбутолол,
• клоранолол.

Повече информация за отделните видове бета-блокери, както и различните комбинации с други медикаменти, използвани за контрол на кръвното налягане, може да намерите:

»БЕТА-БЛОКЕРИ

Кой е най-добрият бета-блокер?

За различните състояния се предписват различни бета-блокери. Има малки разлики между отделните бета-блокери. Например, съществуват различия в терапевтичния ефект, страничните реакции, както и в кратността на прием за деня и дозата.

Изборът на бета-блокер зависи от състоянието, което се лекува и се извършва само и единствено от лекуващия лекар.

Приложение на бета-блокери

Наблюдават се значителни различия в действието на различните медикаменти в класа, но като цяло бета-блокерите се прилагат при:

• Стабилна ангина пекторис;
• Тиха миокардна исхемия;
• След прекаран остър инфаркт на миокарда;
• Тиреотоксикоза;
• Депресивни състояния;
• Диабет;
• Глаукома;
• Мигрена;
• Синусова тахикардия;
• Хипертонична болест.

Други приложения на бета-блокерите са при:

• Алкохолен хепатит;
• Алкохолна мастна дистрофия на черния дроб;
• Алкохолна цироза на черния дроб;
• Алкохолна чернодробна недостатъчност;
• Атеросклероза;
• Билиарна цироза, неуточнена;
• Болка в гърдите при дишане;
• Вродена митрална стеноза;
• Вторична билиарна цироза;
• Вторична глаукома, дължаща се на други болести на окото;
• Вторична хипертония;
• Детски аутизъм;
• Дилатативна кардиомиопатия;
• Други порфирии;
• Усложнения на анестезия;
• Други болести на черния дроб;
• Други уточнени вродени аномалии на окото;
• Ендомиокардна (еозинофилна) болест;
• Есенциална [първична] хипертония;
• Застойна сърдечна недостатъчност;
• Злокачествена хипертермия, дължаща се на анестезия;
• Исхемична болест на сърцето;
• Кардиомегалия;
• Кластърно главоболие;
• Митрална стеноза и инсуфициенция;
• Неревматична митрална (клапна) стеноза;
• Отравяне с анестетични средства и терапевтични газове;
• Отравяне с хормони, синтетичните им заместители и антагонисти, некласифицирани другаде;
• Отравяне със системнодействащи антибиотици;
• Пароксизмална тахикардия, неуточнена;
• Пневмокониоза;
• Пролапс на митралната клапа;
• Предсърдно мъждене и трептене;
• Припадък [синкоп] и колапс;
• Първична билиарна цироза;
• Първична глаукома с отворен ъгъл;
• Първична глаукома със затворен ъгъл;
• Респираторни състояния, причинени от вдишване на химични вещества, газове, дим и пари;
• Рецидивиращо депресивно разстройство;
• Синдром на Аспергер (Asperger syndrome);
• Синдром на Марфан (Marfan syndrome);
• Синдром на предменструално напрежение;
• Социални фобии;
• Субективни зрителни разстройства;
• Сърдечна недостатъчност;
• Токсично увреждане на черния дроб;
• Увреждания на черния дроб при болести, класифицирани другаде;
• Фиброза на черния дроб;
• Хроничен вирусен хепатит;
• Хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза;
• Хроничен хепатит;
• Чернодробна фиброза с чернодробна склероза;
• Хиперхолестеролемия;
• Язва на роговицата.

Приложението на бета-блокерите след остър инфаркт води до намаляване размерите на инфарктната зона и честотата на неговите усложнения.

Обикновено бета-блокери не се предписват, докато други лекарства за контрол на кръвното налягане, като диуретици например, действат ефективно. Те се прилагат предимно като съпътстваща терапия, заедно с АСЕ-инхибитори, диуретици или блокери на калциевите канали.

Противопоказания за прилагането на бета-блокери

Тези лекарства не бива да се прилагат при ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), бременност, AV блок, брадикардия под 60/мин, хипотония под 100 mmHg, левокамерна сърдечна недостатъчност, синдром на болния синусов възел.

Бета-блокери обикновено не се предписват на пациенти с астма, поради опасения, че лекарството може да предизвика тежки астматични пристъпи.

При пациенти с диабет, бета-блокерите могат да блокират признаците на понижаване на кръвната захар (хипогликемия), като ускорена сърдечна дейност и тремор. Това налага по-стриктно следене на нивата на кръвна захар, за ефективен контрол на диабета.

Бета-блокерите могат да повлияят нивата на холестерола и триглицеридите - може да се очаква леко повишение на триглицеридите и скромно намаляване на липопротеините с висока плътност (т.е. на "добрия" холестерол). Тези промени често са временни.

Бета-блокери също трябва да се избягва при пациенти с анамнеза за употреба на кокаин.

Действие на бета-блокерите при различни състояния и заболявания

Застойна сърдечна недостатъчност

Въпреки че бета-блокерите първоначално са обявени за противопоказани при застойна сърдечна недостатъчност, тъй като са показали потенциал за влошаване на състоянието, след проведени подробни проучвания в края на 1990 г., се установява тяхната ефективност за намаляване на заболеваемостта и смъртността.

Някои бета-блокери, като бизопролол и карведилол, са изрично посочени като помощни средства на стандартната терапия при застойна сърдечна недостатъчност - с АСЕ инхибитори и диуретици.

Прочетете още:

»АСЕ инхибитори

»Диуретици

Безпокойство и тревожни разстройства

Бета-блокерите нямат способността да намаляват безпокойството, но може да въздействат върху съпътстващите го симптоми, като например тремор (треперене), забавена или ускорена сърдечна дейност, ускорено дишане, изпотяване и други. Поради това те широко се употребяват от музиканти, публични говорители, актьори, професионални танцьори, за да се избегне сценичната треска по време на прослушване или изява. Използват се също така в професии и спортове, които изискват висока прецизност, като хирургия, стрелба с лък, голф, снукър и други.

Ритъмни нарушения

Бета-блокерите могат да контролират нарушенията на сърдечния ритъм чрез блокиране или забавяне на електрическите нервните импулси, които стимулират сърцето. Това намалява активността на сърцето, забавя сърдечната честота и овладява ритъмните нарушения, като предсърдно мъждене, тахикардия, брадикардия и други.

Ангина пекторис

Терапията с бета-блокери е от съществено значение за пациентите с ангина пекторис (гръдна болка, причинени от стесняване на артериите на сърцето), както и за тези, които са претърпели сърдечен пристъп. Тези медикаменти успокояват сърцето и му помагат да изпомпа кръвта по-ефективно. Това помага за предотвратяване на пристъпи на стенокардия и намалява риска от поява на нов сърдечен пристъп.

Глаукома

Очните капки, съдържащи бета-блокери имат способността да редуцират течността, която излиза от предната камера на окото. Това от своя страна води до намаляване на очното налягане.

Повишена функция на щитовидната жлеза

Бета-блокерите могат да помогнат за овладяване или редуциране на симптоми като тремор и ускорена сърдечна честота.

Мигрена

Бета-блокерите могат да намалят броя на пристъпите на мигрена, ако атаките са чести.

Хирургия

Използването на бета-блокери по време на сърдечна операция намалява риска от сърдечни аритмии.

Продължителност на лечението и особености

Продължителността на лечението зависи от конкретното състояние, което налага приема на бета-блокери.

Например при повишена функция на щитовидната жлеза, продължителността на лечението е само няколко седмици или месеци.

При някои пациенти обаче, бета-блокери се предписват за цялата продължителност на живота - например след прекаран инфаркт на миокарда.

Наблюдават се расови различия във въздействието на бета-блокерите - оказва се, че може да проявят по-голяма ефективност при чернокожи пациенти, особено ако се приемат без други медикаменти.

Странични ефекти и предупреждения

Обикновено приемът на бета-блокери рядко води до поява на странични ефекти, но все пак такива са възможни. Макар и рядко, може да се наблюдава:

• умора;
• депресия;
• главоболие;
• запек;
• диария;
• виене на свят (при рязко намаляване на сърдечната честота);
• студени ръце и крака (поради стеснение на малките кръвоносни съдове);
• болки в стомаха.

Още по-рядко срещани нежелани реакции са:

• недостиг на въздух;
• проблеми със съня (поради засягане синтеза на мелатонин) - трудно настъпване на съня, ярки сънища, кошмари;
• загуба на сексуално желание;
• депресия.

Има известни доказателства, според които бета-блокерите могат да предизвикат появата на диабет тип 2 при някои пациенти.

Бета-блокери по време на бременност и кърмене

Използването на бета-блокери по време на бременност може да се отрази застрашаващо на плода, чрез забавяне на сърдечната дейност, понижаване нивата на кръвна захар и кръвното налягане. Това може да нанесе трайно увреждане или да предизвика перинатална смъртност, преждевременно раждане и други неприятни последствия.
Бета-блокерите се излъчват в майчиното мляко, което води до понижаване на кръвното налягане, затруднено дишане и забавен пулс.

Пациентките трябва да информират лекуващият си лекар, ако се опитват да забременеят или имат съмнения за настъпила бременност.

Някои бета-блокери (като соталол) се прилагат по време на бременност, само след много внимателна преценка на отношението риск - полза.

Специални предупреждения

Пропусната доза

Повечето бета-блокери се приемат веднъж дневно. В случай на пропусната еднократна доза, се следват следните стъпки:

• ако има повече от осем часа до следващата доза, вземете дозата, която сте пропуснали;
• ако остават по-малко от осем часа до следващата доза, пропуснете тази, но в никакъв случай не забравяйте да приемете следващата.

При наличие на някакви опасения, прочетете внимателно листовката на конкретния медикамент или се свържете с лекуващия лекар.

Внезапно прекратяване на лечението

Внезапното спиране на лечението с бета-блокери крие риск от поява на аритмии, остър инфаркт, както и внезапна смърт.

При необходимост от прекратяване на лечението с бета-блокери, това трябва да стане само под контрола на лекуващия лекар, с бавно и постепенно редуциране на дозата.

Изображения: freepik.com, framar.bg