Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусен хепатит Хроничен вирусен хепатит Хроничен вирусен хепатит, неуточнен

Хроничен вирусен хепатит, неуточнен МКБ B18.9

Хроничен вирусен хепатит, неуточнен МКБ B18.9 - изображение

Хроничният вирусен хепатит, независимо от етиологичния причинител, крие потенциално опасни и застрашаващи живота на пациента рискове.

При този тип заболявания се наблюдава персистиране на клиничните прояви или задържане на вирусите в организма на болния за период, по-продължителен от шест месеца.

Основните рискове са свързани с прогресивно увреждане на чернодробните структури, като с напредване на времето се увеличава рискът от развитие на цироза на черния дроб, злокачествени новообразувания и чернодробна недостатъчност, които често са една от първите изяви на болестта.

Хроничен вирусен хепатит, неуточнен, е налице при невъзможност за типизиране на етиологичния агент и характеризиране на конкретния вид инфекция.

В масовия случай до хронична форма на заболяването води причинената от вируса на хепатит С (HCV) инфекция. Приблизително две трети (в някои географски ширини над 80 процента) от пациентите с остър хепатит С не подозират за съществуването на подлежащата инфекция, която постепенно преминава в хронична (хроничен вирусен хепатит С), криейки огромни рискове за здравето.

При хепатит В по-често се наблюдава остра форма на инфекцията с или без наличие на заразяване и с делта-агент (причинител на хепатит D).

При коинфекция се наблюдава едновременно заразяване с двата вируса, докато при суперинфекция е налице заразяване с делта-агента при налична, персистираща хепатит В инфекция, като във втория случай се наблюдава повишен риск от тежко до фулминантно протичане на острата форма на болестта и малък риск от хронифициране, тъй като заболяването се открива своевременно във връзка с изразената симптоматика.

Хепатит А хронифицира по изключение при много малък процент от заразените лица, като симптомите варират от леки, едва набелязани до тежки с прояви на изразено чернодробно увреждане.

За хронифицирането на вирусните хепатити главна роля играе имунният отговор на гостоприемниковия организъм спрямо вирусното въздействие.

Различават се две основни форми, а именно активна (характеризираща се с размножаване на вирусите) или перситираща форма (липсва активна репликация на вирусните агенти).

Хроничният персисиращ хепатит представлява доброкачествено непрогресиращо възпаление на черния дроб, при което не се наблюдава сериозно и тежко нарушение в чернодробната архитектоника. При определени състояния тази форма може да премине в активна, като повишен риск е налице при увеличени изисквания към организма, като например стрес, недохранване, инфекция, системно заболяване, бременност и други.

Хроничният активен хепатит протича с прогресия до чернодробна цироза и нарушение на структурата на черния дроб, тъй като в резултат от размножаването на вирусите се наблюдава некроза на чернодробните клетки (хепатоцити) и прогресивно увреждане на структурата и съответно функционалната активност на органа.

Клиничната картина се характеризира с голяма вариабилност в симптоматиката, от липса на изяви на заболяването (безсимптомно протичане) до тежки, необратими увреждания (карцином, цироза).

Най-често се наблюдават общи прояви, като главоболие, умора, общо неразположение, повишение на телесната температура, болки в мускулите, раздразнителност, болки в ставите.

Симптомите от страна на стомашно-чревния тракт включват болка в дясно подребрие (резултат от увеличените размери на черния дроб), коремна болка, намаление на апетита, редукция на телесното тегло, гадене, придружено или не от повръщане.

Специфичен симптом за заболяването, който може да липсва при много от пациентите и е проявен с различна интензивност при останалите, е жълтеницата.

Наблюдава се пожълтяване (от съвсем лека промяна в оттенъка на кожата до интензивна промяна в цвета) на кожата, лигавиците, склерите, промяна в цвета на урината (от леко потъмняване до кафеникав цвят), обезцветяване на фекалните маси.

В резултат от жълтеницата при част от болните е налице и сърбеж по кожата, придружен или не от полиморфен обрив.

При тежките форми на заболяването е възможно развитие на хепатална кома с наличие на промени в неврологичния статус, наличие на патологични рефлекси, психични и когнитивни увреждания.

При голям процент от пациентите, особено без наличие на други придружаващи заболявания и рискови фактори (например системна консумация на алкохол) заболяването протича напълно безсимптомно и само целенасоченото изследване може да открие безмълвната инфекция.

Поставянето на диагнозата при хроничен вирусен хепатит, неуточнен, се основава на клинико-лабораторните данни, като с висока информативна стойност са вирусологичните, серологични изследвания, доказващи наличие на антитела към съответните вирусни антигени или генетичен материал (обикновено РНК) на съответния вирус.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

При почти всички пациенти е налице увеличение на черния дроб (хепатомегалия), което се визуализира лесно с помощта на ултразвуково изследване (ехография) на корем.

Диференциалната диагноза е широка и включва различаване от отделните хронични вирусни хепатити, заболявания на черния дроб с автоимунна, токсична или неопластична етиология.

Терапията при хроничен хепатит с неуточнена етиология е комплексна и включва симптоматични средства (обезболяващи, препарати срещу диспептичните оплаквания и повишената температура), хепатопротективни препарати, витаминни добавки, целящи ускоряване на възстановителните процеси на организма, като се препоръчва прием на витамин С, витамин от група В, витамин Е.

По медицински съображения и в зависимост от състоянието на болния се прилагат антивирусни лекарства, кортикостероиди, интерферони и други, чиято цел е потискане размножаването на вируса в организма.

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от възрастта на болния, наличието на усложнения и придружаващи заболявания, терапевтичния отговор спрямо приложеното лечение.

Профилактичните мерки включват главно повишаване на здравната култура и информираност на населението за начините за заразяване с вирусен хепатит и рисковете от болестта, подобряване на личната и обществената хигиена, контрол над кръвните продукти и органите за трансплантация, кампании за ежегоден скрининг на населението.

Полезна информация може да намерите на:

4.6, 10 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.webmd.com
http://www.healthline.com
http://emedicine.medscape.com
http://www.mayoclinic.org
http://hepc.liverfoundation.org

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия