Остър хепатит С МКБ B17.1

При остър хепатит С се наблюдава развитие на вирусна инфекция с характерни увреждания на чернодробните структури и риск от усложнения в зависимост от тежестта на клиничните прояви.

Вирусен хепатит тип С е повсеместно разпространено заболяване и е важен фактор за възникването на хронични чернодробни заболявания в световен мащаб.

Около 200 милиона души в света са хронични носители на хепатитния вирус тип С.

В България според различни проучвания приблизително между два и три процента от населението са хронични носители на този вирус. Налице е тревожна тенденция за повишаване честотата на заболяването във връзка с нарастващия брой на наркозависими, използващи венозни наркотични средства.

Причинетелят на вирусен хепатит тип С принадлежи към РНК вирусите от семейство Flaviviridae. Сравнително устойчив е на външните влияния, но чувствителен на високи температури, както и към дезенфектанти.

Притежава сложна антигенна структура, като се различават няколко различни генотипа, имащи значение за епидемиологичното разпространение на болестта в отделните географски ширини.

Единственият източник на болестта са болните хора в остър или хроничен стадий на заболяването (инфекцията принадлежи към антропонозите, представляващи болести, засягащи само хората). Този вирус е главният причинител на хепатити, причинени в резултат от кръвопреливане на контаминирана кръв и кръвни продукти.

Основните механизми за предаване и разпространение на инфекцията са:

• кръвен (трансмисивен, парентерален): при преливане на кръв и кръвни продукти, при оперативни интервенции, стоматологични манипулации, инжекции с нестерилни игли, особено при наркозависими лица, при поставяне на татуировки с нестерилни инструменти, при споделяне на бръснарски принадлежности
• полов път: повод за редица дискусии в научните среди, но като цяло повечето специалисти го приемат, като риск е налице при незащитен полов контакт и липса на предпазни средства (рисков момент е наличието на микротравми и микролезии по лигавиците и попадане на полови секрети, съдържащи вируса)
• вертикален (интранатален): заразяване на плода интраутробно при инфектирана майка, като въпреки излъчването на вируса в майчиното мляко не се възприема риск по време на кърмене за новороденото
• не е възможно заразяване при обикновен ежедневен контакт с болни лица (при здрависване, посредством хранителни продукти)

Като цяло инфекцията с хепатит С е известна като болестта на венозните наркомани.

Острият хепатит С има идентично протичане като при другите остри вирусни хепатити, с типичните за тях астеноадинамичен синдром, повишена температура, иктер, тежест в дясно подребрие, увеличение на серумните трансаминази и билирубин.

Инкубационният период е средно от 6 до 8 седмици, като може да варира между 30 и 90 дни.

Клиничните симптоми не се отличават от симптомите при други вирусни хепатити (остър хепатит А, остър хепатит В) и хепатит С може да бъде разграничен само с помощта на серологични тестове и доказване на съответните антитела към вирусните антигени.

Само една пета от случаите на остра HCV инфекция протичат с изявена жълтеница и типичните за нея прояви, докато останалите са субклинични форми, често без иктер и със слабо проявени симптоми.

По време на предиктерния период са налице неспецифични прояви като умора, безапетитие, болка в дясно подребрие и понякога субфебрилитет (леко повишение на теелсната температура), траещи от 2 до 10 дни.

Най-честите клинични оплаквания на пациентите при иктерните форми на остър хепатит С включват:

• пожълтяване на склерите на очите, кожата, лигавиците
• наличие на болка в дясно подребрие в резултат от увеличените размери на черния дроб (хепатомегалия)
• промяна в цвета на урината (потъмняване) и изпражненията (изсветляване)
• сърбеж по кожата, болки в ставите, обрив
• гадене, повръщане, загуба на апетит
• мускулна слабост, изразена умора
• раздразнителност, нарушения на съня

Както при хепатит В, при някои пациенти се наблюдават симптоми, подобни на серумната болест, като например обрив (най-често макулопапулозен), уртикария, артралгия (обикновено е налице болезненост в малките стави на крайниците, по-изразена в сутрешните часове, като липсват други локални промени). Те отзвучават с появата на иктера или продължават една до две седмици и тези пациенти с жълтеница са с по-малка вероятност за хронификация на инфекцията.

Серумните трансаминази се увеличават около 6 до 12 седмици след експозицията и тяхната концентрацията варира в широки граници, но най-често стойностите на ASAT/ALAT са трицифрени.

Болните с остър, самоограничаващ се хепатит, се възстановяват напълно, с нормализиране на стойности на аминотрансферазите, негативиране на серологичните показатели.

Разграничаване на острата HCV инфекция от новооткрита хронична при голяма част от пациентите предизвиква затруднения, защото HCV RNA и anti-HCV могат да присъстват в двете ситуации.

При по-малко от една пета от заразените лица се наблюдава тежко увреждане на черния дроб с развитието на цироза и характерните за нея прояви.

При незначителен процент от болните (по-малко от 3 процента) е налице тежко, фулминантно протичане с развитие на чернодробна некроза и хепатална кома. При тези пациенти е налице тежък когнитивен упадък, промяна в психичния статус, наличие на патологични рефлекси, промяна в говора, промяна в почерка.

Най-характерното за вирусен хепатит тип С е развитието на хроничен хепатит, което се наблюдава при почти две трети от всички случаи на заразяването.

Най-честите усложнения в резултат от хепатит С инфекцията включват развитие на чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином.

Поставянето на диагнозата при остър хепатит С се основава на анализа на проведените многобройни изследвания, включващи:

• разпит на пациента, епидемиологична анамнеза
• преглед и физикални находки
• лабораторни изследвания (промени в хемограмата, промени в урината)
• серологични, вирусологични изследвания (доказване на специфичните антитела)
• образна диагностика (за установяване на органни поражения)

Ранното лабораторно доказване на острата HCV инфекция е трудно. Основен диагностичен маркер в тези случаи е откриването на HCV RNA при липса на данни за чернодробно увреждане и специфични антивирусни антитела от клас IgG (обикновено няколко седмици по-късно) потвърждава диагнозата.

Важно е да се знае, че в ранната фаза на инфекцията с HCV се наблюдава период между появата на РНК и анти-HCV антитела, който трае между един и два месеца. Диагностиката в този период може да се оптимизира чрез доказване на циркулиране на HCV ядрени гени, които се появяват дни след появата на HCV РНК. Активна HCV инфекция може да се изключи при използване на специфични анти-HCV антитела от клас IgG при липса на вирусна РНК.

Полезна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• Тест за хепатит С

Лечението при хепатит С инфекцията е компелксно, като при своевременно поставяне на диагнозата в масовия случай води до пълно оздравяване.

Препоръчва се постелен режим и спазване на специална диета (Диета номер 5 - при остри хепатити и холецистити).

Използват се медикаментозни средства от различни групи, като особено място в терапията заемат антивирусните лекарства и интерфероните.

 Приложение намират следните медикаменти, обикновено използвани в комбинация:

• софосбувир
• софосбувир и ледипасвир
• ритонавир
• даклатасвир
• омбитасвир, паритапревир и ритонавир 

Въпреки високата си активност и ефективност тези медикаменти крият определени рискове от нежелани ефекти, като най-често това са грипоподобни оплаквания, гадене, интензивен косопад, затруднена концентрация, депресивни епизоди.

При необходимост и под строг медицински контрол се прилагат кортикостероиди по схема.

Прилагат се средства за овладяване на диспептичните оплаквания, повишената температура, болковия синдром. Препоръчва се прием на хепатопротектори, витамини от различни групи, като особено ефективни са витамините от група В, витамин Е, витамин С и други.

След терапията се препоръчва спазване на диетичен режим с рестриктивен характер, с цел намаляване натоварването на черния дроб. Подробна и полезна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

• Възстановяване след прекаран вирусен хепатит с помощта на алтернативни методи

Независимо от добрите резултати от противовирусното лечение през последните години HCV инфекцията остава водеща причина за чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином в страните от Западна Европа и Япония. HCV-свързаните заболявания наброяват повече от половината от всички случаи кандидати за чернодробна трансплантация.

Във връзка с липсата на активна имунизация и създадена ваксина срещу хепатит С, профилактиката на инфекцията се явява основно средство за превенция и намаляване броя на новозаболелите.

Общите профилактични мерки включват:

• използване на презервативи по време на полов акт
• използване само на собствените лични вещи като самобръсначки, четки за зъби и други
• избор на сертифициран специалист с дългогодишен опит при извършване на козметични манипулации и поставяне на татуировка
• повишено внимание при работа с кръв и кръвни продукти, използване на стерилни игли и медицински инструменти
• повишаване на здравната култура и информираност за рисковете от заразяване, протичането и дългосрочните усложнения, свързани с хепатит С

Полезна информация за заболяването може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• Хепатит