Остър хепатит А МКБ B15
› Форми
› Клиничична картина и симптоми
› Диагноза
› Лечение
› Противоепидемичните мерки и профилактика
Въведение
Вирусните хепатити са група инфекциозни заболявания с различни причинители, с няколко механизма на предаване на инфекция, водещи до чернодробно увреждане с развитие на възпалителен процес.
Вирусният хепатит тип А (ВХА) е чревна антропоноза, която се причинява от хепатитния А вирус, предаващ се по фекално-орален механизъм. Заболяването засяга предимно детската възраст. Характеризира се с поражения на черния дроб и протича клинично с интоксикация, диспептични прояви, наличие или липса на жълтеница.
Причинител
Вирусният хепатит А се причинява от хепатитния вирус А (HAV), представляващ РНК вирус с характерни морфологични особености, който се отнася към нова група Hepadna virus на семейство Picornaviridae.
Отличава се с изключително висока устойчивост спрямо въздействията на различни външни фактори, като е резистентен и към голяма част от използваните дезинфектанти.
Вирусът на хепатит А, притежаващ пряко цитопатично действие, прониква през устата (входна врата) до лигавицата на червата и достига хепатоцитите, където се размножава.
HAV нарушава многобройните метаболитни функции на чернодробните клетки, водейки до изразена цитолиза на хепатоцитите. HAV се отделя с изпражненията и урината по време на късия инкубационен период (една до три седмици преди пожълтяване) и първата седмица на заболяването.
Епидемиология
Инкубационният период на инфекцията е най-често в рамките на 15 до 30 дни (10-50 дни).
Хепатит А е типична чревна инфекция, чието световно разпространение е тясно свързано с нивото на икономическото и социално развитие на отделната страна.
Остър хепатит А засяга предимно детска, предучилищна и училищна възраст, най-често между 6 и 16 години, а заболелите деца съставляват приблизително две трети от общия брой пациенти.
Източник на инфекцията и възприемчивост
Източник на инфекцията е само болният човек, който е заразен обикновено две до три седмици преди появата на заболяването и около десет дни след това.
Възприемчивостта е всеобща, а контагиозният индекс достига високи стойности. С особено високо епидемиологично значение за разпространението на инфекциозния процес имат безсимптомните пациенти, при които заболяването протича леко или без клинични прояви, чиито брой е над десет пъти по-висок от лицата, при които се развива цялостната типична картина на болестта.
Механизъм на предаване
Основен механизъм на разпространение на остърия хепатит А е фекално-оралният, който се реализира чрез контаминирани с фекалии (микрофекалинизация) ръце, храни и питейна вода.
Директно предаване на инфекцията от човек на човек е най-важният път на предаване на заразата (контактно-битов път), но са възможни и хранителен и воден път на предаване. Не е изключена възможност за пренасяне на инфекцията от мухи, както и по трансфузионен път (с минимално епидемиологично значение) при преливане на кръв и кръвни продукти, както и при ползване на общи нестерилни инжекционни игли. Въз основа на тези пътища на заразяване се различават контактно-битови, хранителни и водни епидемии.
Разпространение на причинителя в тялото
След проникване на вирусите последните се размножават в лимфния чревен апарат и проникват в системната циркулация (настъпва виремия). По време на виремията вирусите директно атакуват чернодробните клетки, водейки до токсично увреждане, в резултат от което настъпват характерни патоанатомични промени.
В зависимост от тежестта на клиничното протичане и наличието на засягане и на структурите на нервната система се различават най-общо две форми на болестта, а именно:
Форми
В зависимост от наличието или липсата на жълтеница при клиничното проявление на болестта се различават аниктерна (без жълтеница) и иктерна форма (с жълтеница), като първата е многократно по-честа от втората.
В зависимост от тежестта на клиничното протичане инфекцията бива лека (най-честа), средно тежка и тежка (фулминантна, рядко срещана в клиничната практика).
По отношение на еволюцията на болестта се различават остра и хронична форма, като втората се описва рядко и отразява персистиране на инфекцията след шестия месец от началото на заболяването.
При иктерната форма на инфекцията се наблюдават постепенно преминаване през три фази на болестта и самоограничаване и отшумяване на симптомите.
Клиничична картина и симптоми
Клиничната картина на остър хепатит А започва с продромален период, характеризиращ се с:
- краткотрайно повишаване на температура за около 5 до 7 дни,
- лесна уморяемост,
- гадене,
- повръщане,
- диария,
- болки по мускулите,
- усещане на тежест в дясно подребрие,
- липса на апетит.
Продромалният период е известен още като предиктерна фаза и не е задължителен при всички пациенти. В детска възраст е възможно наличие на катарални промени (суха кашлица, хрема), а при малък процент от заразените са налице и кожни промени (макулозен, макулопапулозен, еритемен обрив).
Иктеричен стадии
След тези продромални прояви заболяването навлиза в така наречения иктерен стадий, който се характеризира с:
- придобиване на жълтеникава оцветка на склерите, кожата и лигавиците (мекото небце, юздичката на езика),
- увеличение на размерите на черния дроб (хепатомегалия) и/или на слезката (спленомегалия)
- и повишаване на стойностите на чернодробните ензими.
Увеличеният черен дроб е с мека и еластична консистенция и умерено увеличение на размерите.
Налице е лека болезненост. Наблюдава се потъмняване на урината във връзка с повишеното съдържание на жлъчни пигменти в нея и изсветляване на цвета на фекалните маси. При малка част от заболелите (особено в детска възраст) е възможно засягане и на лимфните структури с развитие най-често на лимфонодулопатия, засягаща шийните и аксиларните лимфни възли.
Възстановяване
Жълтеницата намалява постепенно, черният дроб и слезката нормализират размерите си, оплакванията и лабораторните показатели се нормализират в рамките на около 3 седмици, което бележи настъпването на реконвалесцентния период.
Първоначално се нормализира цветът на кожата, фекалните маси и урината, а склерите може да се задържат жълтеникави в продължение на няколко месеца.
При аниктерната форма са налице всички прояви без жълтеницата.
Диагноза
Диагнозата остър хепатит А се поставя с помощта на различни методи на изследване (изследване на пълна кръвна картина, урина, биохимични и серологични показатели, наличие на жлъчни пигменти в урината, повишен общ серумен билирубин, тимолов тест, повишени чернодробни ензими).
- Анамнезата (разпитът) и клиничният преглед имат ориентировъчно значение и насочват към стомашно-чревна инфекция.
- Промените в хемограмата обикновено са неспецифични, като е възможно наличие на лека левкопения с лимфомоноцитоза.
- Налице е уробилиногенурия, наличие на жлъчни пигменти в урината, възможни са и еритроцитурия и протеинурия.
- Необходимо е извършване на ехография на корема (абдоминална ехография) за установяване на промените в черния дроб (хепатомегалия с наличие на хиперехогенни зони).
- Вирусологичните изследвания за анти HAV IgM потвърждават диагнозата като най-често се използва методиката ELISA.
Повече информация може да прочетете в раздел Медицински изследвания:
Доскоро се смяташе, че вирусен хепатит тип А не хронифицира и се стига до пълното излекуване без усложнения, но последните литературни данни сочат, че при 1 % от заболелите е възможно развитие на обширни чернодробни некрози с остра чернодробна недостатъчност и хронифициране на процеса.
Лечение
Лечението е комплексно и се определя в зависимост от тежестта на клиничните прояви и общото здравословно състояние на болния, като най-често включва приложение на хепатопротектори, инфузионни медикаменти и спазване на диета.
- Препоръчва се постелен режим и избягване на тежки натоварвания, като диагностицираните пациенти подлежат на болнична изолация за период от поне 12 дни.
- Необходимо е избягване на консумацията на алкохол, кафе, газирани напитки, мазни и пържени храни с цел облекчаване дейността на черния дроб.
- При по-тежките форми се прилагат инфузии с левулоза и/или глюкоза, хепатопротективни средства, витаминни добавки, като с особено голямо значение са витамините от група В, витамин С, витамин Е.
Прогнозата като цяло е добра, рядко се развиват усложнения и при много нисък процент от заболелите е налице тежко протичане и леталитет.
Противоепидемичните мерки и профилактика
Противоепидемичните мерки включват ранна етиологична диагноза и своевременна изолация на болните, включително безжълтеничните форми.
При остър хепатит А решаващо значение имат общите и неспецифични профилактични мерки, както при всички чревни инфекции, включващи подобряване на санитарно-хигиенните условия, както и личната здравна култура на населението.
Специфичната профилактика включва приложение на ваксини при рисковите контингенти.
Полезна информация по темата може да намерите в:
» Хепатит
Изображения:freepik.com
Видове Остър хепатит А МКБ B15
Симптоми и признаци при Остър хепатит А МКБ B15
ВсичкиЛечение на Остър хепатит А МКБ B15
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
ХИМАЛАЯ ЛИВ - 52 таблетки * 60
ЛЕГАЛОН капсули 140 мг * 20 МАЙЛАН
АЛОЕ ВЕРА капсули * 50 НАТУРФАРМА
ТУИНРИКС ВАКСИНА ЗА ХЕПАТИТ А - В ЗА ВЪЗРАСТНИ
ТермолабилниИНОСЕДА таблетки 500 мг * 40
БЯЛ ТРЪН ЕКСТРАКТ капсули * 30 VIRIDIAN
Библиография
http://www.healthline.com
http://emedicine.medscape.com
http://www.mayoclinic.org
http://www.who.int
http://www.webmd.com
http://www.nhs.uk
Коментари към Остър хепатит А МКБ B15