Други остри вирусни хепатити

от 19 март 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Вирусните хепатити са едни от най-често срещаните заболявания в световен мащаб, засягащи черния дроб и водещи до различни по тежест усложнения при липса на своевременно диагностициране и третиране.

Освен остър хепатит А и остър хепатит В, са описани и други остри вирусни хепатити.

Заболяванията показват редица общи характеристики по отношение на механизмите на заразяване, клиничното протичане, промените в лабораторните показатели, като основните разлики са в етиологичния причинител на болестта и рисковете от развитие на тежки усложнения и последствия в дългосрочен план.

Представляват антропонози, като основен източник на заразяване е само болният човек и в определени случаи безсимптомните носители на вирусите.

Боледуват предимно детската (ранна детска възраст до 7 години) и младата, активна възраст (между 20 и 45 до 50 години), без съществени различия между мъжкия и женския пол.

В определени географски ширини доминират определени етиологични причинители, като заболеваемостта зависи от социалното и икономическото развитие на районите, здравната култура и информираност на населението, разпространението на програмите и кампаниите за рисковете, свързани със заразяването и начините на заразяване.

Заразяването с отделните причинители се осъществява по различни механизми, най-често:

полов път: особено характерен за хепатит В и хепатит D, като рискови фактори са честата смяна на половите партньори и незащитените полови контакти (без използване на предпазни средства като презервативи), а самото проникване на вируса се осъществява от половите секрети на болния, в които се открива във висока концентрация през микролезии и микротравми на лигавиците на половите органи
кръвен или трансмисивен път: при прием на венозни наркотични средства, при чести хемотрансфузии, при стоматологични, козметични (включително при поставянето на татуировки) и медицински манипулации с контаминирани инструменти
вертикален: от инфектираната майка вирусите преминават през плацентарната бариера и инфектират плода
фекално-орален: характерен е за хепатит Е, като заразяването се осъществява при ниска лична и битова хигиена, лошо водоснабдяване и висока възприемчивост на населението. Особено чести са водните епидемии, по-рядко се развиват епидемии в резултат от заразяване по контактно битов път

Времето от експозицията и проникването на вируса в организма на човека до първите клинични симптоми, известно като инкубационен период, е с различна продължителност при отделните вирусни хепатити. Така например при остър хепатит Е инкубационният период е между две и шест седмици, докато при хепатит С продължителността му е между шест и осем седмици.

Локализация на уврежданията при други остри вирусни хепатити

В зависимост от етиологичния причинител се различават следните основни видове други остри вирусни хепатити:

Остра делта-(супер)инфекция при хепатит В носителство: представлява заразяване с причинителя на хепатит D (известен като делта-агент и представляващ дефектен РНК вирус или вироид, който за съществуването си се нуждае от присъствието на вируса на хепатит В) на фона на персистираща хепатит В инфекция. Основната характерна особеност е високата склонност към фулминантно, изключително тежко протичане и риск от развитие на хепатална кома, чернодробна недостатъчност и неврологични увреждания.
Остър хепатит С: причинява се от РНК вируси с характерна морфология и сложна антигенна структура от семейството на флавивирусите (Flaviviridae). Във връзка с разпространението си предимно посредством контаминирани игли, заболяването се среща изключително често сред зависимите от венозно приложимите наркотични средства. Кръвният път е най-характерен за този тип вирусен хепатит, като голям процент от инфектираните лица не подозират за подлежащата инфекция. Заболяването може да протече остро и самоограничаващо се, като само при малък процент води до тежки клинични прояви и фулминантно протичане с развитие на хепатална кома. Основният риск при заразяване с вируса на хепатит С (HCV) е хронифицирането на инфекцията (хроничен хепатит), който се описва при около две трети от пациентите, и повишената опасност от развитие на чернодробна цироза и рак на черния дроб (хепатоцелуларен карцином).
Остър хепатит Е: причинители са РНК вирусите от семейството Caliciviridae, които се отличават с висока устойчивост във външната среда и спрямо действието на различни дезинфекциращи средства. Болестта представлява типична чревна антропоноза, с характерното за вирусните хепатити клинично протичане, опасна предимно за бременните жени и малките деца, при които може да протече изключително тежко и с висок леталитет.
Други уточнени остри вирусни хепатити: в редки случаи вирусен хепатит могат да предизвикат хепатитните вируси F и G, както и цитомегаловирусите, вирусът на Epstein-Barr и други, като клиничното протичане е идентично на останалите възпалителни заболявания на черния дроб, причинени от типичните хепатитни вируси.

Независимо от етиологичния причинител редица фактори (възраст, наличие на подлежащи заболявания, общ здравословен статус) оказват влияние върху тежестта на клиничното протичане, като се различават леко (със слабо проявени симптоми, често без жълтеница), средно тежко (лек иктер с налични астено-адинамичен и интоксикационен синдром), тежко (интензивна жълтеница, силно проявени общи прояви) и фулминантно протичане (с развитие на остра чернодробна некроза и хепатална кома).

Клиничната симптоматика при други остри вирусни хепатити е идентична, като в масовия случай включва:

астено-адинамичен синдром: изразена слабост и уморяемост, болка в мускулите, общо неразположение
интоксикационни прояви: повишение на телесната температура, главоболие
стомашно-чревни оплаквания: липса на апетит, гадене с или без повръщане, болка в корема
иктер: пожълтяване на кожата, лигавиците и склерите на очите, потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията (хипохолични до ахолични)
болка в дясно подребрие в резултат от увеличените размери на черния дроб (хепатомегалия)
при част от пациентите (в някои случаи при всеки втори пациент) се наблюдава засягане и на слезката под формата на спленомегалия
по-рядко се наблюдава полиморфен кожен обрив, лимфонодулопатия (увеличение на лимфните възли, най-често шийните и аксиларните), болки в ставите

При част от пациентите с хепатит С и делта-суперинфекция при хепатит В е възможно развитие на макулопапулозен обрив, уртикария, артралгия, засягаща предимно малките стави на крайниците, проявена интензивно в ранните сутрешни часове.

Развитието на хепатална кома при суперинфекцията с делта-агент при персистираща хепатит В инфекция протича с тежки неврологични промени, като например промяна в рефлексите, наличие на патологични рефлекси, промяна в когнитивния и психичния статус, нарушения в говора.

Поставяне на диагнозата при други остри вирусни хепатити

Поставянето на диагнозата обикновено се базира на клинико-лабораторните данни. След обстоен разпит и преглед на пациента се провеждат лабораторни изследвания за установяване на промени в кръвната картина и урината, като с особено висока информативна стойност (потвърждение на предполагаемата диагноза) са вирусологичните и серологичните изследвания за доказване на антитела към антигените на съответния етиологичен агент.

Образната диагностика включва най-често ултразвуково изследване на корем (за установяване на тежестта на уврежданията на черния дроб и/или слезката) и компютърна томография (при наличие на неврологична симптоматика).

Диференциалната диагноза включва разграничаване от другите видове остри хепатити (остър хепатит А, остър хепатит В), възпалителни заболявания на черния дроб с различна етиология (паразитози, бактериални инфекции, токсични увреждания, включително алкохолна и медикаментозна интоксикация).

Лечението при други остри вирусни хепатити е комплексно и включва:

почивка и постелен режим
подходяща диета: ограничаване на пържени и мазни храни, кафе, газирани напитки, алкохол
витаминни добавки: прилагат се витамини от група В, мощни антиоксиданти като витамин С, витамин Е
хепатопротективни средства
при определени състояния се прилагат антивирусни лекарства и интерферони
при тежко общо състояние приложение намират и системните кортикостероиди, по схема под строго медицинско наблюдение
симптоматични средства: аналгетици (обезболяващи), антипиретици при висока температура, средства за облекчаване на диспептичните нарушения, противовъзпалителни средства

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на инфекцията, общото здравословно състояние на пациента, наличието на усложнения.

Профилактичните мерки биват общи и специфични, като първите включват повишаване на здравната култура на населението, използване на предпазни средства при полов контакт, подобряване на личната хигиена и други, докато специфичната профилактика е единствено по отношение на хепатит В и включва приложение на ваксина по схема, като първата доза се прилага веднага след раждането и представлява специфична профилактика и спрямо суперинфекцията или коинфекцията с делта-агент (тъй като заразяването с него се осъществява едновременно с вируса на хепатит В или при персистираща инфекция с хепатит В).

Полезна информация по темата може да намерите на: