Остър хепатит Е МКБ B17.2

Вирусният хепатит Е (остър хепатит Е) представлява чревна антропоноза, причиняваща се от хепатитния Е вирус (HEV), предаваща се по фекално-орален механизъм, както и по воден и контактнобитов път, засягащ предимно младата активна възраст.

Протича с висок леталитет сред бременните и новородени деца, с характерно ендемично разпространение и най-висок интензитет през топлите месеци на годината.

Хепатитният вирус Е (HEV) е представител на семейство Caliciviridae, като вирусната частица е сферична и съдържа РНК-вирус.

Идентифицирани са три вирус-специфични белтъка:

• голям (капсиден)
• среден (с ензимна активност)
• малък протеин с неизяснена функция

Вирусът е високоустойчив във външна среда и към действието на различни дезинфектанти.

Входна врата на инфекцията в масовия случай е стомашно-чревният тракт. HEV навлиза в кръвта през гастроинтестиналния тракт, размножава се в черния дроб, прехвърля се от хепатоцитите в жлъчката и в кръвта, като в последствие се отделя с изпражненията.

Инкубационният период е от 14 до 40 дни, като варира при отделните пациенти. Източник на заразата е единствено болният човек (болестта принадлежи към антропонозите, които за разлика от зооантропонозите засягат единствено хората).

Болният отделя HEV с фекалиите няколко дни до седмици след заразяването, 4 дни преди началото на заболяването и няколко (между 5 и 10 най-често) дни след началото на заболяването.

Механизмът на предаване на заразата в масовия случай е фекално-орален. HEV се отделя с фекалиите и посредством контаминирани ръце, вода и храни се предава на възприемчивото население. Водещ път на предаване е водният, но са открити и спорадични случаи, предадени по контактнобитов път.

HEV първоначално е документиран в Индия, където предизвиква голяма епидемия през 1955 година. Заболяването е силно ендемично в Южна и Централна Азия, Северна и Западна Африка, Централна Америка.

Епидемичният процес се характеризира с:

• експлозивен характер на взривовете с високи нива на заболяемост
• поразяване на лица най-често в млада възраст между 15 и 30 години
• незначителна огнищност в семействата на болните
• повтарящи се клинични епидемични райони с интервал 7-8 години
• връзка на епидемичните взривове в най-горещите месеци с най-голяма консумация на вода

Най-съществен признак на тези взривове е избирателният и висок леталитет сред бременните от втората половина на бременността (25-30 пъти по-висок от леталитета на вирусния хепатит В). От вирусен хепатит Е се наблюдава най-висока заболеваемост сред новородените и перинатална загуба на деца. Възприемчивостта на населението в ендемичните райони е всеобща с високи стойности на контагиозния индекс.

От гастроинтестиналния тракт HEV частиците проникват в повърхностния слой на чревната лигавица, където могат да се реплицират, засягайки в последствие хепатоцитите и причинявайки характерни увреждания.

Основен момент в патогенезата на заболяването е активирането на имунната система на гостоприемника и лизирането на инфектираните хепатоцити.

Клиничната картина при остър хепатит Е е много сходна с тази на остър хепатит А, с тази особеност, че при бременни жени инфекцията протича тежко, понякога с развитие на фулминантна чернодробна недостатъчност, малки терапевтични възможности и висок риск от леталитет.

По време на инкубационния период липсват обективни клинични промени, като първите прояви на болестта или така нареченият предиктерен стадий са слабо проявени и включват:

• леко до липсващо повишение на телесната температура
• болки в ставите и мускулите
• тежест в дясно подребрие
• гадене, по-рядко повръщане, промяна в апетита
• много рядко е налице обрив, засягане на лимфните възли

Иктерната фаза се характеризира с потъмняване на урината, изсветляване на изпражненията, пожълтяване на склерите, кожата и лигавиците, сърбеж.

Други симптоми са уртикариален обрив (при част от пациентите), диария, повръщане. Вирусът се отделя с изпражненията до няколко седмици от началото на заболяването.

През реконавалесцентния стадий, който е с различна продължителност, се наблюдава постепенно стихване на симптоматиката и нормализиране на променения цвят на кожата, лигавиците, склерите, урината и фекалните маси.

Диагностицирането на пациентите с остър хепатит Е се осъществява въз основа на клинико-лабораторните данни.

Физикално се установява иктер по кожата и склерите, хепатомегалия, чувствителност в горния десен квадрант на корема, евентуално спленомегалия (увеличени размери на слезката), а понякога и преходни обриви по тялото под формата на съдови звезди.

Лабораторната находка при острия хепатит Е включва характерната за острите некротично-възпалителни процеси в черния дроб промени, а именно повишен общ и директен билирубин, значително повишаване на чернодробните ензими (ASAT, ALAT).

Етиологичната диагноза се изгражда чрез откриване и проследяване на специфичните маркери на инфекцията и специфичните антитела (anti-HEV IgM). Те говорят за остра инфекция и титърът им постепенно спада след преминаване на заболяването до практически неоткриваеми стойности след 6 месеца. Anti-HEV IgG говорят за прекарана в миналото инфекция, като за установяването им се използват тестове от типа ELISA.

При тежките форми на болестта е необходимо извършване на образна диагностика, главно ултравуково изследване на корем за установяване на наличните увреждания на висцералните органи.

Диференциалната диагноза включва различаване на болестта от другите вирусни хепатити, от токсични увреждания на черния дроб (включително и при алкохолна интоксикация), някои заболявания с инфекциозен и неинфекциозен характер.

Лечението на остър хепатит Е е аналогично на терапията, прилагана при другите вирусни хепатити, като включва подходяща диета, избягване на тлъсти и запържени меса, адекватен прием на течности, глюкозо-левулозни вливания, хепатопротектори.

Препоръчва се прием на витамини и аминокиселини, действащи като антиоксиданти (витамин Е, витамин С), както и витамини от група В и витамин К, спомагащи за цялостното възстановяване на организма.

Не са изяснени случаи на хронифициране на инфекцията, но и не е ясно дали след преболедуване се развива траен имунитет.

Тъй като HEV се предава по фекално-орален път, то подобряването на хигиенните условия и особено правилното третиране на каналните води и обеззаразяване на човешките фекалии, както и поддържане на високите стандарти на качеството на питейната вода в населените места, е особено важно.

Личната и битовата хигиена при приготвяне на храна, особено в обществените заведения, трябва да е на подходящо ниво и да се контролира от съответните органи.

Пътуващите в ендемичните райони трябва да бъдат съветвани за спазване на хранителни хигиенни мерки за безопасност.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• Хепатит