Други уточнени остри вирусни хепатити МКБ B17.8

В рубриката други уточнени остри вирусни хепатити се включват вирусните хепатити, причинени от определени етиологични агенти, различни от хепатитен А и хепатитен В вирус (хепатит нито А, нито В).

Това са група заболявания, разпространени в целия свят и имащи близки клинични, биохимични и морфологични характеристики, независимо от етиологично различните вируси.

Най-малко пет са хепатотропните вируси, причиняващи остър хепатит при хората, а именно А, В, С, D и Е. Те са добре охарактеризирани и предизвикват около 90 % от острите вирусни хепатити.

Боледуват в еднаква степен представителите на двата пола, като най-често се засяга детската възраст и активната възраст между 20 и 50 години.

В определени географски райони преобладават в различен процент отделните представители и причинители на болестта.

Другите остри хепатити се причиняват от хепатитните вируси F и G, които са възможни причинители на подобен тип заболявания при хората.

По-редки причинители на възпалителни заболявания на черния дроб са представители, като например Epstein-Barr virus, Cytomegalovirus, причинителят на жълтата треска, някои видове лептоспири.

Причинителите на шистозомиаза, малария и амебиаза, които принадлежат към паразитите също протичат със засягане на черния дроб и развитие на хепатит в определен процент от засегнатите пациенти.

Към острите вирусни хепатити се отнася и коинфекцията (едновременното развитие) или суперинфекцията (заразяване с делта-агент при персистиращ хепатит В) на хепатит В и хепатит D.

Подробна информация може да намерите на:

• Остър хепатит В с делта-агент (коинфекция) без хепатална кома
• Остра делта-(супер)инфекция при хепатит В носителство

Инкубационният период, който характеризира времето от заразяването до първите обективни клинични прояви, е с твърде вариабилна продължителност, като може да продължи от две седмици до няколко месеца.

Заразяването се осъществява по различни механизми, най-често по кръвен път (при кръвопреливане, медицински или козметични манипулации с контаминирани инструменти и пособия, при използване на общи игли от венозни наркомани, при поставяне на татуировки и други), вертикален или трансплацентарен път (от инфектираната майка вирусите преминават през плацентарната бариера и заразяват плода), в определени случаи при пряк контакт или по алиментарен път (изключително рядко).

Настъпват неспецифични увреждания на чернодробните клетки (хепатоцитите), като най-честата проява е развитието на възпалително огнище.

Клиничните прояви при други уточнени остри вирусни хепатити (хепатит нито А, нито В) варират от едва забележими астено-аденамични оплаквания (леко проявена слабост, умора, болки в мускулите) до фулминантно протичане с фатален край, с бързо развитие в рамките на няколко дни на остра чернодробна недостатъчност и хепатална кома.

Тежестта на симптоматиката (лека, средно тежка, тежка, фулминантна форма) и еволюцията на заболяването (самоограничаване, хронифициране, развитие на злокачествени новообразувания на черния дроб) зависят от индивидуалната имунологична резистентност на конкретния пациент, наличието на подлежащи заболявания и рискови фактори (например алкохолизъм), от своевременното откриване и лечение на болестта и от редица фактори с недостатъчно добре изяснена генеза, повлияващи отношенията вирус-гостоприемник.

Основните симптоми на острите вирусни хепатити са включват:

• слабост, лесна уморяемост, болка в мускулите и/или ставите
• повишение на телесната температура, главоболие
• пожълтяване на кожата, склерите, лигавиците
• промяна в цвета на урината и фекалните маси (потъмняване на урината, изсветляване или обезцветяване на изпражненията)
• болка в дясно подребрие, болка в корема
• липса на апетит, редукция на теглото, гадене с или без повръщане
• по-рядко се наблюдава обрив по кожата, увеличение на лимфни възли, неврологична симптоматика
• при почти всички случаи се наблюдава увеличаване на размерите на черния дроб (хепатомегалия), а при част от пациентите е налице увеличение и на размерите на слезката

Заболяването може да премине без съществени усложнения и последствия в дългосрочен план, но в зависимост от множество фактори е възможно развитие на тежко общо състояние с чернодробна недостатъчност, хепатална кома и наличие на неврологични прояви, възможно е засягане на други органи и системи в организма (разпространение на инфекцията), а в определени случаи се наблюдава и повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином.

Диагнозата в клиничната практика се поставя на базата на физикалните находки, разпита на пациента, епидемиологичните, лабораторни и вирусологични данни, като с най-висока информативна стойност са вирусологичните изследвания.

При засягане на вътрешните органи се препоръчва образна диагностика (най-често ехография на корем), а при данни за неврологични увреждания се препоръчва компютърна томография.

Лечението при други уточнени остри вирусни хепатити е патогенетично и симптоматично. Прилагат се хепатопротективни средства, инфузии с глюкоза, витаминни добавки (витамини от група В, витамин С, витамин Е), диетолечение (ограничаване на мазни и пържени храни, ограничаване приема на кафе и безалкохолни напитки, забранява се приемът на алкохол) и постелен режим (поне две седмици).

При необходимост се прилагат средства за лечение при висока температура, аналгетици (обезболяващи медикаменти), средства за овладяване на диспептичните прояви и други симптоматични препарати, целящи подобряване състоянието на болния и облекчаване на моментните симптоми на болестта.