Остър хепатит В с делта-агент (коинфекция) без хепатална кома МКБ B16.1

При остър хепатит В с делта-агент (коинфекция) без хепатална кома се наблюдава едновременно развитие на двата вида хепатитна инфекция при пациенти, които преди това не са били инфектирани с хепатит В вирус.

Вирусът на хепатит В (HBV) е ДНК вирус, известен в медицинската литература още като частица на Dane. Притежава сложен антигенен строеж и съдържа повърхностен (Hbs антиген), ядрен (Hbc антиген) и антиген, разположен между тях (Hbe антиген).

Ядреният антиген се открива само в хепатоцитите, докато другите се откриват в серума на болните и индуцират синтез на съответните антитела.

Вирусът се отличава с висока устойчивост спрямо външни въздействия, като показва значителна издръжливост към топлина, студ, дезинфектанти.

Делта агентът или хепатитен вирус D (HDV) е дефектен вирус (вироид), който за съществуването си изисква задължително външната обвивка на хепатит В вирус.

Вирусните хепатити представляват антропонозни заболявания, като източници на заразяването са болните лица или здравите носители на вирусите.

Вирусите се откриват в половите секрети и кръвта, като минимални количества кръв (от порядъка на 0,0001 милилитър) могат да причинят заразяване.

Основните известни пътища за предаване на инфекцията с хепатит В са полов (при незащитен сексуален контакт), кръвен (при трансфузия на кръв, манипулации с контаминирани инструменти, акупунктура, козметични процедури и други), вертикален (HBV преминава трансплацентарно, също и през майчиното мляко, поради което заразяването се осъществява интранатално и постнатално).

Възможно е заразяване и посредством пряк контакт, особено в семейства с болни лица, като чувствителни са малките деца.

Заболяването показва подчертан професионален характер и повишен риск за медицинските работници, особено тези, имащи директен контакт с кръвта на болния.

Във връзка с високата възприемчивост на населението най-често се засягат кърмаческата възраст и активната млада възраст (между 20 и 45 години).

Тежестта на клиничната картина се определя въз основа на редица фактори, като с особено високо значение е предизвиканият от вируса имунен отговор. Възможно е остро протичане с добре изразени, класически признаци, фулминантно протичане с чернодробна некроза и хепатална кома, носителство с или без хронифициране на процеса.

Инкубационният период (времето от заразяването и попадането на вируса в организма до първите клинични признаци) е от порядъка на 45 дни до 6 месеца.

Аналогично на инфекцията с HAV (остър хепатит А) се наблюдава преминаване на болестта през три основни стадия:

• предиктерен: изразена слабост, отпадналост, умора, диспептични прояви, болки в ставите (особено сутрин), бързопреходен макулопапулозен обрив, предимно по туловището
• иктерен: пожълтяване на склерите, лигавиците, кожата, изсветляване на фекалните маси, потъмняване на урината, като при всички пациенти е налице хепатомегалия (увеличени размери на черния дроб), рядко и спленомегалия (увеличение на слезката)
• реконвалесцентен: постепенно отзвучаване на клиничните прояви, като първоначално се нормализира цветът на урината и фекалните маси, кожата и лигавиците, а жълтеникавият оттенък на склерите може да се задържи с месеци

При остър хепатит В с делта-агент (коинфекция) без хепатална кома обикновено е налице средно тежко протичане (при приблизително половината пациенти).

Тежко протичане се наблюдава при около 20 процента от засегнатите, като водещите прояви включват интоксикация на организма, главоболие, сънливост, интензивен иктер, тежки диспептични оплаквания, бавен реконвалесцентен период.

Възможните усложнения в хода на инфекцията включват:

• засягане на отделителната система: остър гломерулонефрит
• засягане на хемопоезата: агранулоцитоза, панцитопения
• засягане на опорно-двигателния апарат: остър полиартрит
• засягане на нервната система: серозен менингит, енцефалит (рядко), миелополирадикулоневрит със синдром на Guillain-Barre

Интересна особеност е, че инфекцията с HBV може да подобри или влоши протичането на някои заболявания.

Така например се наблюдава благоприятно повлияване на артериалната хипертония (холостазата води до намаление на артериалното кръвно налягане), ревматизъм, артропатии, някои бъбречни заболявания.

От друга страна се наблюдава влошаване на протичането и терапевтичните възможности при захарен диабет, като при някои пациенти хепатитното заболяване става причина за изява на латентен диабет.

При развитие на инфекцията по време на бременност е налице повишен риск от аборт, преждевременно раждане, ембриопатия, фетопатия.

Поставянето на диагнозата при остър хепатит В с делта-агент (коинфекция) без хепатална кома се основава на данните от разпита (принадлежност към рискова група) и прегледа на болния (характерни клинични прояви, иктер, хепатомегалия), лабораторните изменения (повишение на чернодробните ензими), образните методи на изследване (абдоминална ехография за установяване на чернодробните промени, компютърна томография при данни за тежки органни увреждания и симптоми от страна на централната нервна система), като се потвърждава при серологично изследване и доказване на специфичните антитела срещу вирусните антигени.

Полезна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• Тест за хепатит В

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване от протичащи аналогично заболявания с вирусна, бактериална, микотична, неопластична, автоимунна етиология.

Терапията е комплексна (патогенетична, симптоматична), като дозовият режим и продължителността на лечението се определят индивидуално.

Препоръчва се строга диета, постелен режим, приложение на витаминни добавки (особено витамини от група В, витамин С, витамин Е, витамин К).

Приложението на интерферони и противохепатитен В имуноглобулин се назначава само при определени пациенти. Прилагат се антивирусни препарати (ламивудин), хепатопротективни средства (адеметионин, силимарин), при необходимост и кортикостеориди.

Патогенетичната терапия цели възстановяване на киселинно-алкалното равновесие в организма, уврежданията в хемопоезата, интоксикационния синдром.

Симптоматично се прилагат обезболяващи средства, антипиретици, препарати за намаляване на диспептичните оплаквания.

Профилактиката е обща (неспецифична) и специфична, като първата включва повишаване на здравната култура, използване на предпазни средства при полов контакт, а специфичната включва приложение на ваксина против хепатит В.

Ваксината се прилага в три дози, като първата се поставя в първите 24 часа след раждането, втората се поставя на втория месец, третата на третия месец.

Тъй като HDV зависи от HBV за репликацията си, контролът на HDV инфекцията се постига чрез профилактика на HBV инфекцията.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• Хепатит