Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусен хепатит Остър хепатит В

Остър хепатит В МКБ B16

Остър хепатит В МКБ B16 - изображение

При остър хепатит В се наблюдава инфектиране с вируса на хепатит В (HBV), което води до характерни промени и увреждания в чернодробните структури, като тежестта на заболяването варира в широки граници в зависимост от редица фактори.

Инфекцията се причинява от ДНК вирус, който принадлежи към семейство Heparnaviridae от рода Orthohepadnavirus. Той е един от най-устойчивите вируси във външната среда, като показва висока издръжливост към студ и топлина и резистентност към голяма част от масова използваните дезинфекциращи средства.

Хепатитен вирус В - HBVВирусът се отличава със сложен антигенен строеж, като притежава капсиден антиген, ядрен антиген и трети, разположен между тях антиген, означавани съответно Hbs, Hbc и Hbe антигени, като ядреният антиген се открива само в хепатоцитите (при биопсия), докато другите два се откриват в серума на болните и индуцират синтезата на съответните антитела.

Заболяването представлява антропоноза (поразява само хората), като основните източници за разпространение на болестта са болните пациенти и здравите носители на вируса.

В зависимост от стадия на заболяването, в което се намират пациентите, се различават инкубационно (по време на инкубационния период), реконвалесцентно (по време на оздравителния период) и здраво, трайно носителство, продължаващо до края на живота.

По различни данни в световен мащаб има над 350 милиона носители на вируса.

Входната врата е директният контакт на вируса с кръвта, като това се реализира по различни начини:

  • полов път: при честа смяна на половия партньор и липса на предпазни средства (презервативи), като рискови са микротравмите и микролезиите по лигавиците и възможността от проникване на вирусите в циркулацията
  • кръвен, трансмисивен път: при хемотрансфузия, при използване на контаминирани медицински, стоматологични или козметични инструменти, включително при акупунктура, поставяне на татуировки, при венозни наркомании с използване на общи игли и други
  • вертикален път: възможно е интранатално (вътреутробно) или постнатално (след раждането) заразяване, поради лесното преминаване на вирусите през плацентарната бариера и високите им концентрации в майчиното мляко
  • пряк контакт: ежедневният контакт крие рискове за малките деца при наличието на болен в семейството от хепатит В

Вирусите се откриват във високи концентрации в кръвта и половите секрети, което обяснява възможните начини на заразяване. Не е възможно разпространение на болестта по въздушно-капков или алиментарен път (контаминирани хранителни продукти и вода).

Заболяването показва изразен професионален характер, поради високите рискове за медицинските работници, имащи чест директен контакт с кръв и/или кръвни продукти.

Възприемчивостта на населението е изключително висока, като контагиозният индекс е над 90 процента.

Засягат се в еднаква степен представителите на мъжкия и женския пол, като се наблюдават различия по отношение на възрастовото разпределение. Много по-често боледуват малките деца (в кърмаческа възраст, при липса на имунизация) и активната възраст между 20 и 45 до 50 години. Не се наблюдава ясно изразена цикличност или сезонност на болестта.

Тежестта на клиничните признаци при инфекцията зависи от имунологичния отговор спрямо вируса, като е възможно класическо протичане (с всички характерни симптоми), тежко до фулминантно протичане с развитие на хепатална кома или хронифициране на процеса.

Клинично острият хепатит В може да протече асимптоматично само с повишение на аминотрансферазите и симптоматично с или без наличието на жълтеница.

До голяма степен тежестта на проявите се определя от наличието или липсата на заразяване и с вируса на хепатит D (делта-агент).

При коинфекция е налице едновременно заразяване с двата вируса, докато при супреинфекция се касае за заразяване с делта-агента при персистираща инфекция с хепатит В.

Характерни за коинфекцията са средно тежките до тежките форми, докато суперинфекцията при голям процент от пациентите протича фулминантно с развитие на чернодробна некроза и неблагоприятна прогноза.

Подробна информация за отделните форми и варианти на протичане на инфекцията с хепатит В (с или без наличието на инфекция и с делта-агент) може да намерите на:

Класическата клинична картина при остър хепатит В включва постепенното преминаване на инфекциозния процес през три фази (три стадия), а именно предиктерна, иктерна и реконвалесцентна.

Предиктерният стадий започва постепенно с астеноадинамия (силно изразена мускулна слабост и отпадналост), горнодиспептичен синдром (гадене, повръщане, болки в дясното подребрие), намален апетит, леко повишение на телесната температура, миалгия (болки в ставите, като се засягат предимно малките стави на крайниците, болките са предимно сутрин и липсват видими промени в съответната област).

При около една трета от болните са възможни и грипоподобни прояви, включващи хрема, втрисане, болки в гърлото, кашлица, които са бързопреходни и отшумяват в рамките на два до три дни.

Възможна е поява на макулопапулозен обрив предимно по туловището, който също е с бързопреходна еволюция. Много рядко, предимно в детска възраст, е налице засягане на лимфните възли под формата на лимфонодулопатия главно на шийните или аксиларните групи.

При малък процент от болните се развива подобен на серумна болест симптомокомплекс с фебрилитет, уртикариален обрив по кожата и артрит, като се смята, че генезата е свързана с циркулиращи имунни комплекси.

При малък процент от засегнатите лица е възможна липса на предиктерния стадий.

Клинични прояви при остър хепатит В

Характерни за иктерния стадий прояви са пожълтяването на кожата, лигавиците и склерите на очите, промяна в цвета на фекалните маси (изсветляване), промяна в цвета на урината (потъмнява поради наличието на пигменти).

Възможен е сърбеж по кожата, наличие на интоксикационен синдром, главоболие. При всички пациенти е налице засягане на черния дроб, който е с увеличени размери (хепатомегалия), рядко се засяга и слезката.

При някои пациенти се описва развитие на хеморагичен синдром, чиято тежест варира от леки кръвоизливи, до тежки, застрашаващи живота на болния.

Реконвалесцентният стадий бележи стихването на клиничните прояви и нормализирането на цвета на кожата, урината и фекалните маси. Най-бавно се възстановява цветът на склерите, като процесът може да отнеме няколко месеца.

При тежките и фулминантни форми на болестта се наблюдава развитие на остра чернодробна некроза и хепатална кома, за които са характерни бързо влошаване на общото състояние на пациента, промяна в психичния статус, наличие на патологични рефлекси и други.

Прогнозата при тези форми е изключително неблагоприятна поради бързата прогресия на болестния процес и малките терапевтични възможности.

Възможните усложнения в хода на инфекцията включват засягане на гастроинтестиналния тракт (увреждане на жлъчните пътища, цироза, хепатоцелуларен карцином), отделителната система (остър гломерулонефрит), нервната система (менингит, енцефалит, полирадикулоневрит) и други.

Поставянето на диагнозата при остър хепатит В се основава на обстойния анализ на информацията, получена от различните методи на изследване на пациента:

  • разпит, епидемиологична анамнеза: данни за принадлежност към някоя от рисковите групи
  • преглед, физикални находки: често началните прояви заблуждават специалистите, но при разгърната клинична картина и поява на иктер в комбинация с увеличение на черния дроб е необходимо само серологично потвърждение на диагнозата
  • лабораторни изследвания: при леките и средно тежките форми рядко се наблюдават промени в хемограмата, но при всички форми се наблюдава различно изразена уробилиногенурия и повишение на чернодробните ензими, често са налице нарушения в коагулационния статус (удължено протромбиново време, намален фибриноген, плазминоген, тромбоцитопения), нарушения в протеинограмата, които се задълбочават с хронифицирането на болестта
  • серологични, вирусологични изследвания: тест за хепатит В и доказване на специфичните антитела срещу вирусните антигени
  • образна диагностика: ултразвуково изследване на корем за установяване на наличните увреждания на черния дроб и слезката, компютърна томография при наличие на неврологична симптоматика

Поставяне на диагноза

Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от другите вирусни хепатити, токсични увреждания на черния дроб, включително алкохолна интоксикация, заболявания с неинфекциозна или неопластична етиология.

Лечението при остър хепатит В включва индивидуален и комплексен подход при всеки пациент в зависимост от тежестта на клиничните прояви, наличието на подлежащи заболявания, възрастта и други фактори.

Болните се хоспитализират в инфекциозно отделение, като се препоръчва спазването на постелен режим (почивка на легло) в комбинация с подходяща диета (Диета номер 5 - при остри хепатитит и холецистити), като диетичният режим е рестриктивен първите 30 дни, след това е с по-малки ограничения във връзка с облекчаване дейността на черния дроб.

Прилагат се антивирусни лекарства (например ламивудин) самостоятелно или в комбинация, при необходимост се включват интерферони, кортикостероиди, хемопоетични фактори.

Необходимо е овладяване на елетролитните нарушения, хематологичните увреждания, диспептичните прояви.

Прилагат се хепатопротектори за ускоряване на възстановяването на чернодробната активност, витаминни добавки (особено благоприятен ефект оказват витамин Е, витамин С, витамин К, витамини от група В).

Симптоматично се прилагат обезболяващи медикаменти, препарати за лечение при висока температура, противовъзпалителни средства.

Полезна информация за мерките, необходими във възстановителния период, може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от редица фактори (своевременно диагностициране на болестта, тежест на клиничните прояви, отговор спрямо приложената терапия, общо състояние на болния).

При тежките и фулминантни форми, както и при развитие на хепатална кома прогнозата е неблагоприятна.

Профилактиката при остър хепатит В бива:

  • обща: повишаване на здравната култура и информираност на населението, използване на презервативи при полов контакт, използване на стерилни медицински инструменти
  • специфична: ваксина против хепатит В, която се прилага в три дози, първите часове след раждането, на втория и на третия месец при липсата на противопоказания

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:

4.2, 12 гласа

ВИДОВЕ Остър хепатит В МКБ B16

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Остър хепатит В МКБ B16

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Остър хепатит В МКБ B16

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Остър хепатит В МКБ B16

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.medicinenet.com
http://www.who.int
http://www.webmd.com
https://en.wikipedia.org
http://www.emedicinehealth.com
https://www.cdc.gov

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки