Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусен хепатит Остър хепатит В Остър хепатит В без делта агент и без хепатална кома

Остър хепатит В без делта агент и без хепатална кома МКБ B16.9

Остър хепатит В без делта агент и без хепатална кома МКБ B16.9 - изображение

При остър хепатит В без делта агент и без хепатална кома е налице инфектиране с хепатитен вирус В (HBV) и леко протичане на заболяването в масовия случай.

HBV е ДНК вирус с висока устойчивост спрямо различни фактори от външната среда, включително дезинфекциращи средства и изключително сложен антигенен строеж.

Притежава повърхностен, ядрен и разположен между тях антиген, към които се образуват специфични антитела след проникване на вирусите в организма.

Инфекцията, предизвикана от HBV, представлява антропоноза и засяга единствено хората, като източници на заразяване са болните и здрави носители на вируса, като в зависимост от еволюцията на болестта се различават три основни вида заразоносителство, а именно инкубационно, реконвалесцентно и здраво, от които с най-голямо епидемиологично значение е последното.

Основните механизми за разпространение на болестта включват:

  • незащитен полов контакт: вирусите се откриват във високи концентрации в половите секрети и при наличие на микролезии на лигавицата попадат в кръвта
  • кръвен или трансмисивен път: екстремно ниски количества контаминирана кръв са достатъчни, за да предизвикат заразяване, като рискови са медицинските работници, пациенти, нуждаещи се от чести кръвопреливания, венозни наркомани, използване на контаминирани медицински и козметични инструменти, включително при поставяне на татуировка
  • вертикален механизъм: вирусите преминават през плацентарната бариера и през майчиното мляко, поради което заразяване на плода е възможно интранатално и постнатално
  • пряко контакт: висок риск е налице за малките деца в семейства с болни от хепатит В лица

След заразяването и проникването на вирусите в организма са необходими между 45 и 180 дни (6 месеца) или така нареченият инкубационен период за изява на първите клинични прояви.

Аналогично на клиничната картина при остър хепатит А и тук се наблюдава преминаване на инфекциозния процес през три клинични фази или стадии.

Първата фаза се означава като предиктерна и протича с обща, неспецифична симптоматика. Налице са грипоподобни прояви, диспептични оплаквания, изразена слабост и лесна уморяемост, повишение на телесната температура.

При голям процент от пациентите е налице артралгия (болка в ставите), особено проявена в сутрешните часове, като се засягат предимно малките стави на крайниците без видими промени по тях. Възможна е поява на кожен обрив с макулопапулозни или уртикариални елементи.

При много малък процент от болните предиктерният стадий липса и заболяването започва с разгърната клиничната картина, характерна за иктерния стадий.

Характерни клинични прояви

По време на иктерния стадий се наблюдава пожълтяване на кожата, склерите на очите, лигавиците с различна интензивност, потъмняване на урината, промяна в цвета на фекалните маси (стават по-светли), възможен е сърбеж по кожата.

Черният дроб е засегнат при всички пациенти, като се описва увеличение на неговите размери, известно като хепатомегалия, докато слезката се засяга рядко (под формата на спленомегалия).

При остър хепатит В без делта-агент и без хепатална кома иктерният стадий протича с леко проявяван интоксикационен синдром, за разлика от другите форми на инфекцията. Пациентите обикновено се оплакват от главоболие, липса на апетит, раздразнителност, повишена сънливост.

Постепенно проявите на болестта отшумяват, което бележи настъпването на реконвалесцентния стадий.

Липсата на допълнителна коинфекция с делта-агент (по-известен като причинител на вирусен хепатит D), както и липсата на чернодробна некроза и хепатална кома са причина за благоприятния изход от инфекцията, бързото повлияване на пациентите от приложената терапия и добрата прогноза.

Своевременното диагностициране и лечение на засегнатите пациенти намалява рисковете от възникване на усложнения (серозен менингит, остър гломерулонефрит, полиартрит, хематологични увреждания).

За поставянето на диагнозата е необходим анализ на информацията, получена от различните методи на изследване:

  • анамнеза: данни за принадлежност към рискова група
  • клиничен преглед: физикалните находки обикновено са характерни, като с висока диагностична стойност са иктерът и увеличението на размерите на черния дроб
  • лабораторни изследвания: налице са неспецифични промени в хемограмата, наличие на уробилиноген в урината, повишение на чернодробните ензими
  • вирусологични изследвания: тест за хепатит В и доказване на антитела към съответните вирусни антигени
  • образна диагностика: ултразвуковото изследване на корем е информативно за тежестта на пораженията върху черния дроб, а при наличие на неврологична симптоматика е уместно извършването на компютърна томография

Диференциалната диагноза се прави с другите видове вирусни хепатити, токсичен хепатит, остра мастна дистрофия на черния дроб, заболявания с инфекциозна и неинфекциозна етиология.

Лечението при остър хепатит В без делта-агент и без хепатална кома включва комплексен и индивидуален подход.

Необходим е постелен режим, рестриктивна диета в първия един месец и по-лек режим една година след това, приложение на хепатопротективни средства (силимарин, адеметионин), прием на витаминни добавки, като с висока ефективност са витамините от група В, витамин К, антиоксиданти като витамин С и витамин Е, някои природни средства.

При необходимост и под строг медицински контрол се прилагат интерферони, антивирусни средства, кортикостероиди с цел ограничаване прогресията на инфекцията и намаляване на риска от усложнения.

Симптоматично се прилагат средства за понижение на температурата, обезболяващи медикаменти, препарати за овладяване на диспептичните нарушения и други.

Полезна информация по отношение на необходимите мерки след прекаран остър хептатит В може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

Прогнозата като цяло е благоприятна при тази форма на заболяването, особено при липса на подлежащи заболявания и своевременно започване на терапията.

Внимателен подход е необходим при пациенти с подлежащ захарен диабет, тъй като вирусното заболяване обостря болестта.

Инфектирането с HBV по време на бременността е рисков фактор за спонтанен аборт, преждевременно раждане, развитие на ембриопатии и фетопатии и може да се окаже причина за прекъсване на бременността по медицински показания.

Профилактиката при хепатит В е специфична и включва приложение на ваксина, която се прилага в три дози. Първата доза се поставя на всички новородени в първите 24 часа, а следващите се поставят на втория и третия месец (при липса на противопоказания).

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:

4.1, 11 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.healthline.com
http://emedicine.medscape.com
http://www.mayoclinic.org
http://www.who.int
http://www.webmd.com

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия