Лечение при висока температура

Отпадналост, сънливост, горещи вълни или студени тръпки, изпотяване, втрисане, зачервяване на лицето. Ако имате някои от тези симптоми, най-добре проверете телесната си температура, вероятно е по-висока от нормалното.

Изброените признаци са чести спътници при повишена температура (фебрилитет), като в зависимост от причината, довела до този симптом, са налице и други прояви. Адекватното и ефективно лечение при висока температура се назначава след установяване на етиологията на състоянието, тъй като температурата сама по себе си представлява признак на друго заболяване.

Установяването на повишена телесна температура се осъществява след правилно измерване с подходящи за целта средства. Много родители могат само при докосване с устни по челото на своите деца да регистрират дори минимални отклонения от нормалната телесна температура, но обикновено за целта се препоръчва измерването с подходящи термометри.

Правилно измерване на телесната температура

Измерването на телесната температура се осъществява с живачни или дигитални термометри, като употребата на първите в много страни е забранена, поради риска от живачно натравяне при случайно счупване на термометъра.

Измерване е възможно при поставяне на термометъра под мишниците (аксиларно), в устата (перорално), ректално, в ухото (при бебета), както и върху самата кожа.

Най-точни резултати се получават при измерване на ректалната температура, тъй като влиянието на външните фактори е най-слабо проявено. Следва да се има предвид, че ректалната температура е с 0,6° по-висока от измерената орално.

Златна среда по отношение на точни резултати и комфорт по време на измерването е поставянето на термометъра под мишницата, като е необходимо няколко минути да стоите неподвижни, за да не разместите термометъра.

Телесната температура показва циркадианна ритмичност, което означава, че измерването в ранните сутрешни и късните следобедни часове ще покаже различни резултати. Нормално е сутрин температурата ни да е по-ниска, в привечер термометърът да показва малко по-високи стойности (отклонение в рамките на 0,1 до 0,3 единици).

Температура до 37,4° включително не се счита за висока. Приема се, че до тези стойности организмът сам може да пребори причината и да изработи антитела, активирайки многопосочни процеси в организма.

Подробно описание на методите за измерване на телесната температура и особеностите на приложението им може да намерите на:

• Висока температура

За ефективното справяне с неприятния симптом е необходимо предварително изясняване на конкретните причини, довели до повишението на температурата. Самоволният прием на антипиретици (лекарства срещу висока температура) може да доведе до временно нормализиране на телесната температура, но при персистиране на подлежащия проблем (или заболяване) тя отново ще се повиши, като към нея може да се добавят и редица други прояви.

Причини за повишена температура

Високата температура най-общо се дължи на две големи групи причини, а именно инфекциозни и неинфекциозни.

Към инфекциозните причини за висока температура се включват всички познати микробни агенти (патогени), които при проникване в организма могат да причинят различни по вид прояви, често в комбинация с висока температура.

Поради многообразието от микроорганизми, които могат да се настанят в организма ни напълно неканени, инфекциите са най-честата причина за наличие на фебрилитет.

При много от тези заболявания фебрилитетът е главен симптом и са му удали честта да участва в името на болестта, като например при Ку-треска, жълта треска, петниста треска, вирусна треска и много други. При други инфекции повишената температура е един от основните алармиращи симптоми, като значение има и времевият отрязък от деня, в който е най-висока (например при туберкулоза особено характерно е нощното изпотяване в резултат от фебрилитет).

Към най-честите инфекциозни причини за висока телесна температура се включват:

• вирусна инфекция: най-честите вирусни причинители на висока температура са грипният вирус и различните респираторни вируси, причиняващи простудни заболявания. Придружаващи симптоми често са наличието на кашлица, болки в гърлото, секреция от носа (или запушен нос), болки по цялото тяло
• бактериални инфекции: придружаващата симптоматика е в пряка зависимост от локализацията на процеса. Така например при инфекция на централната нервна система, освен висока температура, са налице упорито главоболие, вратна ригидност, обърканост, психични промени, докато при инфекция на храносмилателната система допълнителните симптоми често включват болка в корема, гадене и повръщане, диария, наличие на кръв в изпражненията. Респираторните бактериални инфекции протичат с фебрилитет, влажна кашлица, затруднено дишане и други. Честа причина за фебрилитет са подлежащите, често подмолно протичащи, уринарни инфекции с бактериална етиология (в масовия случай)
• гъбична инфекция: гъбичните заболявания (микози) са по-рядко срещана причина за фебрилитет, като обикновено налице са и прояви от страна на кожата и кожните придатъци (при повърхностните микози) или вътрешните органи (при системните микози). С повишено внимание се подхожда при пациенти с хроничен имунен дефицит, като при тях фебрилното състояние може да се дължи на опортюнистична инфекция и много често да е в резултат от микоза
• протозойна инфекция: макар да не е характерно за нашите ширини заболяване, маларията е едно от най-честите протозойни заболявания, което води до повишение на телесната температура в комбинация с характерни други прояви и изисква своевременно лечение за намаляване рисковете от развитие на различни по вид усложнения
• сексуално трансмисивни заболявания: поддържането продължително време на субфебрилна температура или повишена температура без наличие на други прояви и без особено повлияване от стандартно използваните антипиретици налага изключване като причина на подлежащо предавано по полов път заболяване (гонорея, сифилис, хламидия, ХИВ и други)

Инфекциозните заболявания, колкото и често срещани да са, не изчерпват възможните причини за повишение на телесната температура. Много често причината за фебрилното състояние се крие не в проникването на неканени микроби и инфекциозни агенти, а в съвсем друг причини.

Към неинфекциозните причини се включват най-често следните:

• автоимунни заболявания: например при лупус, ревматоиден артрит, полиартериитис нодоза, саркоидоза, при които собствената ни имунна система ни възприема като врагове и атакува различни клетки често се наблюдава повишение на температурата
• хормонални нарушения: при хипертиреоидизъм (заболяване на щитовидната жлеза) е налице повишение на метаболитните процеси като цяло, повишено изгаряне на енергията и повишена телесна температура
• тумор: наличието на първичен или вторичен (метастатичен) тумор в мозъка може да увреди хипоталамуса, който представлява своеобразен термостат и регулира телесната ни температура. Допълнителни фактори са изразеният имунен дефицит, в резултат от неоплазията, което предразполага към различни инфекции, както и самото противораково лечение (много от противотуморните медикаменти могат да доведат като страничен ефект до повишение на температурата)
• медикаменти: редица лекарства водят до фебрилитет като страничен нежелан ефект. Такива са например бета лактамите (пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, монобактами, представляващи антибиотици), изониазид (препарат за лечение на туберкулоза), алфа метилдопа (за лечение на високо кръвно), прокаинамид, хинидин (медикаменти, използвани при аритмия), имуносупресори и антинеопластични средства (използвани в онкологията). Фебрилитетът, освен страничен ефект, може да се окаже един от първите признаци за алергична реакция спрямо прилагания медикамент, което следва да се има предвид и да се подходи с повишено внимание при покачване на температурата скоро след стартиране на лечение с нов лекарствен препарат
• имунизация: поставянето на ваксини (от задължителния имунизационен календар или ваксини, които се поставят по желание на пациента) може да доведе до временно леко повишение на телесната температура. При изпълнението на задължителните ваксини в детска възраст родителите биват предупреждавани за този възможен (и сравнително чест) страничен ефект, като някои превантивно прилагат антипиретици (обичайно парацетамол), а други съветват родителите стриктно да следят температурата на детето през два до три часа и едва при покачване да прилагат подходяща доза антипиретик
• фактори от околната среда: прекомерна физическа активност, особено в горещо време, както и настъпващата в резултат от това дехидратация, могат да станат причина за повишена телесна температура и дори развитие на топлинен шок
• алкохол и наркотици: злоупотребата с алкохол, кокаин и амфетамини може да доведе до фебрилитет. Повишена телесна температура може да се наблюдава и в хода на абстинентния синдром при преустановяване приема на забранените субстанции и/или алкохол

След установяването на конкретната подлежаща причина, довела до развитието на фебрилно състояние, се предприемат насочени мерки от една страна за своевременно нормализиране на температурата и от друга страна за лечение на болестния процес (или отстраняване на подлежащите причини).

Лекарства за лечение при висока температура

Много хора в страха си от болести, доктори и болници, още като видят 37,0° и посягат към аптечката, а при 37,2° вече са в тежко състояние, изпитват неистови мъки и само страха ги предпазва от посещението на спешния кабинет.

При липса на допълнителни симптоми (задух, повръщане, диария, силни болки, летаргия, промяна в психичния статус, обрив) и температура до 38,4° се препоръчва увеличаване на приема на течности и активна почивка. Температурата е сигнал, че организмът ни е поел нещата в свои ръце и се бори активно срещу наличния патоген. При такава ситуация най-добрата стратегия включва проследяване на стойностите на температурата през няколко часа.

При по-висока от тази температура и липсата на изразена допълнителна симптоматика може да се обърнете към масово рекламираните и познатите ни до болка препарати, съдържащи антипиретици:

• парацетамол: притежава добре проявен антипиретичен ефект, но също и добри обезболяващи свойства, като е единственият безопасен за употреба агент при бебета под шест месеца, като е напълно безопасен и по време на бременност и в периода на лактация. Това е един от най-често използваните агенти за понижение на телесната температура, като намира голямо приложение в състава на редица комбинирани продукти за лечение при простуда и грип, мигрена, главоболие, фебрилитет. Риск съществува при използване на високи дози (развитие на алергия, увреждане на черния дроб, бъбречни усложнения и други)
• ибупрофен: освен изключително добри антипиретични свойства, ибупрофен притежава и добра противовъзпалителна активност и аналгетичен ефект, което го прави средство на избор при висока температура, протичаща с изразен болков синдром в резултат от подлежащ възпалителен процес. Ибупрофен е безопасен за употреба по време на бременност (след консултация с лекуващия лекар, обикновено се прилага в първите месеци от бременността, тъй като крие рискове при употреба в последния триместър), както и по време на кърмене (предпочитан препарат при развитие на една от най-честите причини за фебрилитет при кърмачките, а именно мастит). Поради добре известни рискове, свързани с продължителен прием на нестероидни противовъзпалителни средства, не се препоръчва употреба при данни за гастроинтестинално кървене, язвена болест, тежка бъбречна, чернодробна или сърдечна недостатъчност, нарушения в хемопоезата и други
• аспирин: ацетилсалициловата киселина, по-позната на потребителите под наименованието аспирин, е често използван антипиретичен агент, включван в състава на редица комбинирани продукти. Важна особеност е, че в зависимост от използваните дози показва антипиретичен и аналгетичен (при стандартна доза от 500 милиграма), противовъзпалителен (при високи дози над два грама), антитромботичен (в ниски дози до 150 милиграма) ефект. Не се препоръчва при хеморагична диатеза, язвена болест, подлежаща алергия, както и в последните три месеца от бременността
• метамизол натрий: често използван агент, който повлиява не само повишената температура, но и съпътстващ болков синдром с различен произход (зъбобол, главоболие, неврлагии, жлъчна и бъбречна колика и други). Не се препоръчва продължителна употреба (например за симптоматично повлияване на температура или болка с неизяснен произход) поради риск от увреждане на отделителната система и развитие на така наречената аналгетична нефропатия

Винаги спазвайте обозначените препоръчителни дози, показани в листовките на продуктите или указани от лекуващия ви лекар.

Различните препарати съдържат различна доза от съответната активна съставка, като в стремежа си от бързо облекчаване на страданията може лесно да приемем повече от необходимото.

Така например максималната допустима дневна доза за парацетамол и аспирин се равнява на 4 грама, като това са 8 таблетки по 500 грама (най-често срещаната дозировка) или 4 таблетки по 1 грам (1000 милиграма). Реален риск съществува при прием на прахчета против грип и настинка (повечето съдържат парацетамол) и отделно чист парацетамол. Главните прояви при предозиране включват гадене, повръщане, загуба на апетит, коремни болки, изпотяване, сънливост.

Приемът на високи дози аспирин крие риск от обостряне на язвена болест, кървене, влошаване на подлежащи стомашно-чревни заболявания, като при деца под 16 години употребата му е противопоказана (води до синдром на Reye, протичащ с тежки неврологични и чернодробни увреждания).

Метамизол натрий се приема при възрастни и деца над 15 години в доза до 3 грама (6 таблетки по 500 милиграма) дневно, при деца между 10 и 15 години максималната дневна доза е 2 грама, а при по-малки деца употребата му не се препоръчва. Препаратът може да предизвика различни по тежест нежелани реакции (алергични прояви, болка в корема, гадене, промяна в апетита), като употребата му с други медикаменти (особено антидепресанти, антикоагуланти, аналгетици, антихипертензивни средства) може да доведе до сериозни нежелани лекарствени взаимодействия.

В случай, че състоянието ви е без промяна в рамките на повече от два до три дни и температурата не се повлиява от приложените средства, както и при наличието на алармиращи симптоми (повръщане, диария, отоци, обрив, наличие на кръв в урината, изпражненията, храчките) задължително се обърнете към вашия лекар (ако до сега не сте го потърсили). Той ще назначи необходимите изследвания за установяване на причината, довела до повишаването на температурата и ще предпише най-подходящите за състоянието ви медикаменти.

Симптоматичните средства (парацетамол, аспирин, ибупрофен) не лекуват, а само облекчават признаците.

За лечение на основното заболяване често към антипиретиците се включват и съответните етиологични агенти (насочени към конкретния причинител):

• антибиотици: инфекциозните заболявания с доказана бактериална етиология се третират с антибиотици (след извършване на антибиограма и определяне на препарата, към който съответните бактерии са чувствителни)
• антивирусни средства: вирусните инфекции се повлияват отлично от противовирусни средства (противогрипни, противохерпесни, антиретровирусни и други)
• антимикотици: наличието на гъбична инфекция налага използването на подходящи антимикотични препарати за системно приложение
• химиотерапия: неоплазмите (в зависимост от техния вид, локализация, особености) се повлияват добре от приложението на химиотерапия в определена лекарствена схема и дозов режим
• имуносупресивни средства: при наличие на автоимунно заболяване често се налага продължителна (дори доживотна) терапия с подходящи имуносупресивни средства (за потискане на собствена имунна система)

Третирайки и отстранявайки причината, довела до фебрилитета, телесната температура постепенно ще се нормализира.

В случай, че се касае за страничен ефект от медикаментозно лечение, се консултирайте с вашия лекуващ лекар за евентуална смяна на препарата.

Алтернативни средства за повлияване на фебрилитета са някои от изпитаните народни методи, като например студените компреси, обвиването с мокри чаршафи, лед около главата или в четирите полюса на тялото, компреси с оцет, вентилатор над леглото, пластири, съдържащи ментол и други.

Подробна информация може да намерите на:

• Как да свалим температурата в домашни условия

Такъв тип средства ще ви помогнат в случай, че имате банална настинка, но няма да са особено ефективни и достатъчни при наличие на по-сериозна инфекция или подлежащо заболяване.

Лекарства и методи за лечение на висока температура при деца

В детска възраст рискът при наличие дори на леко повишение на температурата е значително по-висок, тъй като при децата стойностите се покачват бързо, често се развива дехидратация, съществува опасност от фебрилен гърч. По тази причина се препоръчват бързи и своевременни действия, насочени към понижаване на температурата и установяване на причините за фебрилитета.

Важно е да се има предвид, че при бебета до три месеца включително наличието на фебрилитет (независимо от липсата на други прояви и дори при запазено общо състояние на бебето) налага посещение при лекуващия лекар и консултация за установяване на причините.

При деца между три и шест месеца лекото повишение на телесната температура без наличието на други прояви може да се повлияе добре от приема на достатъчно течности и почивка. При покачване на температурата, поддържане на температура за повече време или наличие на други прояви е необходима своевременна консултация със специалист.

При деца между 6 и 24 месеца лекото повишение на телесната температура лесно и бързо може да бъде овладяно с помощта на подходящи антипиретици, като консултацията със специалист се провежда при наличие на тревожни прояви.

При деца и подрастващи между 2 и 17 години субфебрилните състояния се третират с алтернативни средства, а наличието на фебрилитет се повлиява добре от разрешените в детска възраст антипиретици.

Към най-често използваните лекарства и методи за лечение на повишената телесна температура в детска възраст се включват:

• парацетамол: парацетамол е средство на избор при бебета над един месец, малки деца и подрастващи, като при спазване на препоръчаните дози не се наблюдава риск от развитие на сериозни странични ефекти. При бебета и малки деца се препоръчва употреба под формата на сироп или перорална суспензия, както и ректални свещички, докато при по-големите деца препаратът може да се прилага и под формата на таблетки. Обикновено дозата се изчислява въз основа на телесното тегло на детето, поради което е изключително важно да не давате парацетамол, предназначен за употреба от възрастни на малки деца (няма как точно да определите необходимата доза)
• ибупрофен: ибупрофен, под формата на ректални свещички, сироп, перорална суспензия, таблетки, капсули е разрешен за употреба при кърмачета над 6 месеца, малки деца и подрастващи. При наличие на фебрилитет с придружаващи прояви (болков синдром, възпаление и други) се предпочита пред парацетамол поради своите отлични противовъзпалителни и обезболяващи свойства. Рядко води до странични ефекти, като не се препоръчва за употреба при подрастващи и малки деца с гастроинтестинални увреждания. Разрешените за употреба симптоматични средства при деца до 16 (в някои страни дори до 19) години са парацетамол и ибупрофен. Аспиринът е абсолютно противопоказан, поради риск от развитие на синдрома на Reye, характеризиращ се с тежка неврологична и чернодробна симптоматика. При бебета и малки деца не се препоръчва употребата на масово използваните прахчета, съдържащи освен парацетамол и различни допълнителни съставки
• прием на достатъчно течности: при бебетата и малките деца много бързо настъпва дехидратация с риск от развитие на свързаните с нея усложнения. По тази причина при наличие на температура, особено в комбинация с повръщане и/или диария, се препоръчва осигуряване на достатъчен внос течности (кърма или адаптирано мляко при кърмачетата, вода, чай). При висока температура обикновено се наблюдава липса на апетит, като не се препоръчва да насилвате детето да се храни, но е необходимо да внимавате за приема на достатъчно течности
• почивка на легло: високата температура често е причина за отпадналост, умора, сънливост, поради което се препоръчва активна почивка на легло за по-бързо възстановяване на силите на организма и подобряване състоянието на детето
• студен компрес: студен компрес (кърпа или пелена, потопени в студена вода и поставени на челото, в аксиларната област, на краката) може да се използва като допълнително средство или за повлияване на леко повишена телесна температура
• ограничаване на контактите: тъй като фебрилитетът може да се дължи на инфекция (при малките деца това е една от най-честите причини), то се препоръчва ограничаване на контактите до подобряване състоянието на детето, тъй като съществува риск от вторично заразяване и развитие на бактериална инфекция или влошаване състоянието на детето
• други мерки: къпане с леко хладка вода (в никакъв случай студена или гореща), поддържане на по-ниска температура в помещението, обличане с по-малко дрехи, масаж на стъпалата и редица други мерки могат да бъдат предприети като част от комплексното лечение на фебрилното състояние
• алтернативни средства: компреси с ябълков оцет, използване на билки и лечебни растения и редица рецепти от народната медицина могат да се приложат като допълнително лечение, но само след консултация със специалист (някои мерки не са препоръчителни, особено при бебета и малки деца). Подробна информация за алтернативните методи за намаление на температурата в ранна детска възраст може да прочетете в раздел Алтернативна медицина (Как да свалим температурата при бебе)

Адекватните и своевременни мерки за овладяване на температурата в детска възраст са от изключително важно значение, тъй като фебрилитетът при деца крие многобройни рискове и може да доведе до сериозни усложнения. Нелекувани и неглижирани подлежащи инфекции могат да наложат хоспитализация и по-агресивно лечение или да хронифицират и наложат специфичен терапевтичен план.

Установяването на причината за фебрилитета е в основата на ефективното лечение при висока температура и бързото овладяване на симптоматиката при отделните пациенти, независимо от тяхната възраст.