Вирусна инфекция, характеризираща се с увреждане на кожата и лигавиците, неуточнена МКБ B09

Вирусните агенти са причинители на различни по тежест заболявания, като могат да ангажират различни органи, структури и системи в организма.

При вирусна инфекция, характеризираща се с увреждане на кожата и лигавиците, неуточнена, са налице промени по съответните структури в резултат от заразяване с неизвестни вирусни агенти.

Голямото вирусно семейство включва многообразие от причинители, голям процент от които могат да се проявят с различни обривни единици по кожата или лигавиците на устната кухина или половите органи.

Заболяванията показват повсеместно разпространение, като засягат в еднаква степен представителите на двата пола, независимо от тяхната расова или етническа принадлежност и възраст.

По-често се засяга детската популация във връзка с някои физиологични особености (слабост в имунната система), както и лица, при които се наблюдава имунна супресия в резултат от различни заболявания и процеси, най-често при лица с ХИВ, злокачествени новообразувания, подлежащи системни заболявания, след химиотерапия, след продължително лечение с кортикостероиди или имуномодулиращи агенти и други.

Честотата на тези инфекции трудно може да се конкретизира, тъй като често остават недиагностицирани.

Обикновено протичат остро, с бързопреходна симптоматика и самоограничаващ се характер, с напълно благоприятна прогноза, но при имунокомпрометирани лица е възможно засягане на големи кожни и лигавични повърхности, разпространение на инфекцията, развитие (макар и рядко) на различни по тежест усложнения, често в резултат от вторична бактериална инфекция.

Заразяването се осъществява по различни механизми:

• въздушно-капков: при говор, кихане, кашляне се отделят секрети от горните дихателни пътища, съдържащи вирусните агенти, които проникват през лигавиците на горния респираторен тракт на възприемчивите лица
• по алиментарен път: при ниска лична и битова хигиена, при консумация на контаминирани хранителни продукти или вода
• по полов път: при незащитен сексуален контакт

Инкубационният период (необходимото време за проява на първите клинични симптоми на инфекцията след проникване на етиологичните агенти в организма) варира в широки граници, като най-често се колебае между няколко дни (два до пет) и няколко седмици (рядко над три).

Възможно е първоначално развитие на неспецифични продромални прояви, като например леко повишение на телесната температура, общо неразположение, мускулни болки и слабост, намален апетит и други, които предшестват с няколко дни съществените клинични прояви на инфекцията.

Засягането на кожата и развитието на различни обривни единици се означава като екзантем, докато засягането на лигавиците се означава в медицинската литература като енантем.

Могат да са локализирани, ангажиращи малка, ограничена повърхност или генерализирани, обхващащи големи зони.

В зависимост от броя на лезиите е възможно наличие на единични такива, но в зависимост от редица фактори (имунологичен статус, общо здравословно състояние, степен на инвазия и други) е възможно наличие на десетки, дори стотици при някои пациенти обривни лезии.

Обривите включват различни единици, като макули, папули, везикули с бистро съдържимо, пустули (съдържащи гнойно съдържимо), като е възможно и разязвяване.

Често предизвикват дискомфорт, повишена чувствителност на засегнатия участък, сърбеж, по-рядко болка, парене, мравучкане, изтръпване.

В устната кухина често предизвикват изразена болезненост, отказ от храна и напитки, което при деца в ранна възраст може да доведе до дехидратация (обезводняване) и свързаните с нея рискове.

Появата на обрива често се съпътства от влошаване на общото състояние, интоксикационни прояви (главоболие, слабост, неразположение, висока температура), липса на апетит, гадене с или без повръщане, повишена раздразнителност, по-рядко (предимно при малки деца) се наблюдава и болка в корема, диариен синдром.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при вирусна инфекция, характеризираща се с увреждане на кожата и лигавиците, неуточнена, често се затруднява от липсата на специфични прояви, липсата на съществени промени в кръвната картина, както и невъзможността за вирусологична диагностика.

Разпитът (епидемиологичната анамнеза) и физикалните находки при прегледа често също имат неспецифичен характер и са слабо информативни.

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага разграничаване от добре познатите вирусни инфекции, характерни предимно за детската възраст, като брусница (морбили), лещенка (варицела), рубеола, скарлатина, пета болест, шеста болест и други.

Лечение на болестта

Лечението е предимно симптоматично, като целта е ограничаване на проявите на болестта, намаляване на дискомфорта на пациентите, ограничаване риска от развитие на различни по тежест усложнения и генерализиране на процеса.

Прилагат се средства за лечение при висока температура, аналгетици (медикаменти за обезболяване), противовъзпалителни средства, локални препарати за намаляване на сърбежа и омекотяване на кожата, локални обезболяващи средства за лезиите в устната кухина и други.

При деца под 18 години е противопоказана употребата на аспирин, поради риск от развитие на рядкото, но изключително тежко протичащо състояния с увреждане на черния дроб и централната нервна система, известно като синдром на Reye.

Препоръчва се пълноценна, витаминозна храна с течно-кашава консистенция при засягане на лигавицата на устната кухина за намаляване на риска от допълнително дразнене на лезиите.

Рядко се налага хоспитализация на пациентите, главно при тежко увредено общо състояние, детска възраст, тежка имунна супресия, наличие на усложнения.

При данни за вторична бактериална инфекция след изолиране на съответния агенти и определяне на чувствителността му към антибиотици (с антибиограма) се назначава подходящ терапевтичен режим със съответните антибиотични средства в подходяща доза.

При вирусна инфекция, характеризираща се с увреждане на кожата и лигавиците, неуточнена, прогнозата като цяло е добра, а профилактичните мерки са общи, насочени към повишаване на имунологичната резистентност, повишаване на здравната култура и лична хигиена, ограничаване контактите с болни лица.