Инфекциозен еритем (пета болест) МКБ B08.3

Вирусната инфекция, известна като еритема инфекциозум (Erythema infectiosum), инфекциозен еритем и пета болест, представлява слабо котагиозно, леко протичащо заболяване, което се характеризира със симетричен еритем по бузите, последван от мрежовиден еритем по тялото и екстензорните повърхности на крайниците.

Отличително за болестта е лекото протичане, характерният обрив и изключително благоприятната прогноза.

Причинител и особености

Специфичен етиологичен причинител на инфекцията са представителите на семейството на парвовирусите, а именно Parvovirus-B19, представляващ ДНК вирус с малки размери и характерни морфологични особености.

В медицинската литература се коментират и други възможни причинители на заболяването, но са необходими допълнителни, задълбочени изследвания в областта за тяхното доказване.

Болестта показва повсеместно разпространение, като засяга предимно ранната детска и училищната възраст, най-често между 5 и 15 години, изключително рядко се засягат юношите и младата възраст.

Не се наблюдават различия в честотата на инфекцията по отношение на пол, расова и етническа принадлежност.

Заболяването представлява антропоноза (засяга само хората), като основният механизъм на предаване на инфекцията е въздушно-капковият.

Заболяването се причислява към респираторните инфекции, като болните лица отделят вирусните агенти със секретите на горните дихателни пътища при кашляне, кихане, както и при говор.

Вирусите проникват през лигавиците на горния респираторен тракт на възприемчивите индивиди, който се означава още като входна врата на заболяването.

Възприемчивостта на населението е ниска, контагиозният индекс (показател, отразяващ степента на заразяване в проценти след рискова експозиция) е от порядъка на около 25 процента.

Симптоми и клинично протичане

Инфекцията обикновено протича под формата на изолирани, спорадични случаи, но са възможни и малки епидемии в затворени колективи, като например детски градини, училища и други. След преболедуване се развива траен имунитет, продължаващ до края на живота.

Инкубационният период (времето от експозицията и проникването на вирусните агенти в горните дихателни пътища до първите видими клинични прояви на болестта) при пета болест е от порядъка на една до две седмици, по изключение може да е по-дълъг, до три седмици.

При малка част от заразените лица основните, съществени клинични прояви на болестта, се предшестват от така наречените продромални прояви, включващи леко повишение на телесната температура, общо неразположение, главоболие, отпадналост и други.

Заболяването може условно да се раздели в три фази, характеризиращи специфичния обрив и неговата локализация.

В първата фаза при инфекциозен еритем (пета болест) по двете бузи се появяват еритемни макули, които за няколко часа се сливат в ерително-едемни симетрични плаки, рязко завършващи в назо-лабиалните гънки, оформяйки вид на пеперуда.

Възможно е по челото и брадичката да се наблюдават единични еритемни макули. Около устните и по върха на носа липсват обривни единици, като се оформя така нареченият триъгълник на околоустна бледост, идентичен на този при скарлатина. Обривът по лицето често се сравнява на белезите, оставащи след плесница по бузите.

Втората условна фаза в протичането на инфекцията включва ангажиране от обрива на крайниците приблизително три дни след появата на обрива по лицето, като първоначално се засягат екстензорните повърхности, впоследствие и флексорните. Засягат се и дланите и стъпалата, което се използва като отличителен белег в диференциалната диагноза.

Обривните елементи по кожата на тялото и крайниците имат характерен външен вид:

• еритемните петна се разширяват
• наблюдава се централно избледняване
• периферията е с яркочервен цвят
• обривните лезии са мрежовидни, гирляндовидни

Възможна е липсата на обрив по трупа, като при някои пациенти е възможно и засягане на регионалните групи лимфни възли в хода на инфекцията под формата на изолирана лимфонодулопатия.

Третата фаза продължава от една до три седмици. В този период еритемът избледнява, но при излагане на слънце, емоционални състояния, механично дразнене може да се прояви с различна интензивност за кратко време.

В края на периода обривът преминава окончателно без десквамация, като фино лющене се наблюдава само в областта на бузите на лицето.

Изключително рядко са възможни различни по тежест усложнения, като например пневмония, апластичен синдром, хемолитична криза, менингоенцефалит и други.

При заразяване по време на бременността е възможно настъпване на аборт, като липсват категорични данни по отношение на рисковете за плода при заразяване в напреднала бременност.

Тежко протичане и повишен риск от усложнения е налице при лица с хематологични увреждания и потисната имунна система (в резултат от подлежащо тежко системно заболяване, неоплазми, след хирургична интервенция, след химиотерапия).

Поставяне на диагнозата

Диагнозата при пета болест се базира предимно на данните от разпита и прегледа на пациента, като обривът и възрастта са изключително характерни.

Липсват съществени изменения в показателите на белия и червения кръвен ред, като за потвърждение при някои пациенти се препоръчва извършване на съответните вирусологични, серологични изследвания, като се използва главно методът ELISA.

При наличие на данни за увреждане на вътрешните органи или неврологична симптоматика в резултат от настъпили усложнения се препоръчва извършването на образна диагностика (компютърна томография, рентгенография и други).

Диференциалната диагноза налага разграничаване от инфекциозни и неинфекциозни заболявания, протичащи с идентичен обрив, като най-често е необходимо отдиференциране от брусница (морбили), скарлатина, рубеола, лещенка (варицела), еритема мултиформе.

Лечение при пета болест

Терапията при инфекциозен еритем (пета болест) е изцяло симптоматична (инфекцията показва тенденция към самоограничаване), като при необходимост се провежда лечение при висока температура, включват се при необходимост аналгетици (обезболяващи медикаменти), витаминни добавки и други.

При деца под 18 години е противопоказана употребата на аспирин, поради рискове от развитие на състоянието, известно като синдром на Reye, протичащо с тежки чернодробни и неврологични увреждания.

Не е необходима хоспитализация, но се препоръчва постелен режим с почивка на легло, пълноценно и здравословно хранене.

Антибиотици не са необходими, освен при данни за развитие на вторична бактериална инфекция.

Липсва специфична профилактика, прилагат се стандартните общи мерки, характерни за всички респираторни заболявания.

Прогнозата при инфекциозен еритем (пета болест) е отлична, като изключително рядко се развиват различни по тежест усложнения.