Скарлатина МКБ A38

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Скарлатината представлява остро инфекциозно заболяване, типично за детската възраст, което протича с висока температура, повръщане, характерни изменения в гърлото и дребнопетнист обрив, завършващ с лющене. Ранното разпознаване и потвърждаване позволява своевременно стартиране на подходяща антибиотична терапия и намаляване рисковете от развитие на ранни или късни усложнения.

Причинител и особености

Инфекциозният процес при скарлатина показва следните особености:

• причинител: причинител на заболяването е Грам-положителен бета-хемолитичен стрептокок от група А, по-рядко от групи В и С. Стафилококите също могат да причинят скарлатиноподобен синдром
• особености: бета-хемолитичните стрептококи от група А са устойчиви във външна среда и произвеждат стрептолизин O и S и други патогенни фактори, между които еритрогенен токсин, стрептокиназа, хиалуронидаза и други
• механизъм на заразяване: механизмът на заразяване е въздушно-капков (при кихане, кашляне, говор), като е възможно и заразяване по контактен механизъм при досег с контаминирани предмети и повърхности
• рискови групи: заболяват предимно деца между 4 и 15 години, като се счита, че до около 10 години над две трети от децата са преболедували. Скарлатината се среща най-вече през есенно-зимния сезон, като източник на заболяването са болните, особено с леки, атипични форми и реконвалесцентните заразоносители, които могат да отделят патогените в продължение на няколко седмици

• патогенеза: симптомите на заболяването се дължат на токсична, бактериална и алергична компонента на бактериите. Екзотоксинът еритрогенин причинява обрива и другите токсични симптоми, а много от патогенните фактори на бактериите са причина за възпалението на гърлото. По-късните прояви (гломерулонефрит, ставна реакция) на болестта имат алергична генеза. При проникване в организма патогенният агент остава на мястото на внедряването, където предизвиква възпалителен процес с ангажиране и на регионалните лимфни възли. Рядко може да се стигне до развитие на стрептококов сепсис (скарлатинозен сепсис)

Симптоми

Инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите клинични белези на инфекцията) е от 2 до 7 дни.

Началото на заболяването е остро, с типична за инфекцията триада от висока температура, болки в гърлото и повръщане, към която понякога се наслагват адинамия, главоболие, диария. Характерно в клиничната картина при скарлатина са:

• кожни промени: кожните прояви при скарлатина се появяват след 12, максимум 48 часа и включват характерен обрив и субиктерична, суха, настръхнала кожа (cutis anserina). Върху еритематозен (зачервен) фон се появява дребнопетнист обрив, често съпътстван от сърбеж, локализиран по шията, тялото и крайниците, най-обилен по врата и корема, вътрешната повърхност на бедрата, мишниците, гърдите, като липсва по дланите, ходилата и лицето
• капиляротоксикоза: симптомите на капиляротоксикоза включват симптом на Pastia, характеризиращ наличието на точковидни, линеално разположени кръвоизливи по кубиталните, аксиларните и ингвиналните гънки, които се виждат като напречни виненочервени линии, симптом на Hecht, при който при прищипване се появяват кръвоизливи по кожата и симптом на Чешински, проявяващ се с дребни бледи папулки по латералната част на фалангите на ръцете и/или мехурчета около ноктите

• промени в устната кухина: гърлото е огненочервено със зачервени тонзили, небни дъги, увула, меко небце, фаринкс, корен на езика, със или без гнойни налепи, налице е енантем по мекото небце, бледо твърдо небце, което контрастира на зачервеното меко небце, характерни промени по езика (първите дни е обложен с набъбнали папили, а към четвъртия ден става малинов)
• триъгълник на Филатов: характерно е зачервяване на бузите с бледост в областта около устата и липса на обриви

• лющене на кожата: проявява се след пет до седем дни при избледняване и изчезване на обрива и започва около пръстите. То е ламелозно по дланите и ходилата и дребнотрицевидно по тялото
• други симптоми: възможно е наличието на латентен иктер, полилимфаденопатия (увеличение на много групи лимфни възли), хепатомегалия (увеличение на черния дроб) и по-рядко спленомегалия (увеличение на слезката)

При неглижиране на състоянието, неправилно или непълно лечение, както и при лица с понижен имунитет и подлежащи хронични или системни заболявания се описва по-висок риск от развитие на усложнения.

Сред ранните усложнения се включват гноен синуит, етмоидит, гноен менингит, абсцес на мозъка, гноен артрит, нефрит, остра бъбречна недостатъчност, хепатит, мозъчен оток с енцефалопатия, миокардит и други, а към късните усложнения се включват развитието на остър ставен ревматизъм, гломерулонефрит, които се проявяват няколко седмици след инфекцията.

Диагноза

Поставянето на диагнозата в много от случаите се осъществява по характерните клинични белези на инфекцията в комбинация с данните от епидемиологичната анамнеза, като за потвърждаване се назначават съответните микробиологични изследвания:

• анамнеза и физикални находки: диагнозата се основава на данните за контакт с болен от скарлатина, характерната начална клинична триада, ранното появяване на обрива, характеристиката и еволюцията му и последващото лющене, статуса и динамиката на измененията в устната кухина и гърлото
• лабораторни изследвания: лабораторните промени при скарлатина включват левкоцитоза с неутрофилия и олевяване, еозинофилия, токсични изменения в неутрофилите, умерена или силно повишена скорост на утаяване на еритроцитите, умерено повишени трансаминази, промени в урината. При скарлатина най-важни и неизменни остават два симптома, а именно наличието на еозинофилия 48 до 72 часа от началото на заболяването и лющенето след преминаване на обрива
• микробиологично изследване: потвърждаването на инфекцията се осъществява чрез изолиране на бета-хемолитичен стрептокок от група А от гърлен секрет, като е необходимо назначаване и на антибиограма за определяне на неговата чувствителност към стандартно използваните в клиничната практика антибиотици

Диференциална диагноза налага различаване от рубеола, коксаки вирусна инфекция (болест ръка-крак-уста), еховирусна инфекция, аденовирусни инфекции, инфекциозна мононуклеоза, токсоалергични обриви, синдром на Кавазаки и други, които могат да покажат идентични клинични и лабораторни находки в даден етап от своята еволюция.

Лечение

Скарлатината е бактериална инфекция и като такава подлежи на ефективно антибиотично лечение, като допълнително се назначават симптоматични средства и общи мерки за подобряване комфорта на засегнатите и подпомагане на възстановителните процеси:

• антибиотично лечение: най-често се назначават антибиотици от групата на пеницилините, макролидите, а при данни за алергия или резистентност на причинителя според данните от антибиограмата могат да се включат препарати от други групи. Изборът на лекарствена форма и дозата се съобразяват с възрастта на детето и тежестта на протичане, като лечението продължава средно десетина дни
• симптоматично лечение: за облекчаване на оплакванията могат да се назначат допълнително лекарства за лечение на висока температура, обезболяващи и противовъзпалителни средства, локални средства за облекчаване на кожните прояви и други
• общи мерки: препоръчва се изолиране на болните, почивка на легло, прием на достатъчно течности, пълноценно хранене с избягване на дразнещи храни, допълнителен прием на витамини и други

Прогнозата обикновено е добра, като при ранно разпознаване на инфекцията и стартиране на лечение при деца без данни за подлежащ имунен дефицит рискът от усложнения се счита за минимален.

Полезна и подробна информация за заболяването може да намерите и в раздел Здравни проблеми:
» Скарлатина

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org