Скарлатина МКБ A38

Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което протича с висока температура, повръщане, характерни изменения в гърлото и дребнопетнист обрив, завършващ с лющене.

Причинителят на заболяването е Грам-положителен β-хемолитичен стрептокок от група А, по-рядко от групи В и С. Произвежда стрептолизин O и S и други патогенни фактори, между които еритрогенен токсин, стрептокиназа, хиалуронидаза и др. Устойчив е във външна среда. Стафилококите също могат да причинят скарлатиноподобен синдром.

Заболяват предимно деца между 2 и 10 годишна възраст. Скарлатината се среща най-вече през есенно-зимния сезон. Източник на заболяването са болните, особено с леки, атипични форми и реконвалесцентните заразоносители, които могат да отделят патогените в продължение на 1-2 месеца. Механизмът на заразяване е въздушно-капков. Най-важен е директният механизъм на предаване на заразата от човек на човек.

Входна врата са лигавицата на гърлото, кожата, гениталният тракт и др. Симптомите на заболяването се дължат на токсична, бактериална и алергична компонента на бактериите. Екзотоксинът еритрогенин причинява обрива и другите токсични симптоми. Патогените са причина за възпалението на гърлото. По-късните прояви (гломерулонефрит, ставна реакция) имат алергична генеза.

При проникване в организма патогенният агент остава на мястото на внедряването, където предизвиква възпалителен процес с ангажиране и на регионалните лимфни възли. Рядко може да се стигне до развитие на стрептококов сепсис (скарлатинозен сепсис).

Инкубационният период е от 2 до 12 дни, средно 3-4 дни.

Началото на заболяването е остро, с триадата висока температура, болки в гърлото и повръщане, понякога адинамия, главоболие, диария.

Кожните прояви при скарлатина се появяват след 12, максимум 48 часа и включват:

• обрив - на еритематозен фон, дребнопетнист, локализиран по шията, тялото и крайниците, най-обилен е по врата и корема, вътрешната повърхност на бедрата, мишниците, аксилите, гърдите, липсва по дланите, ходилата и лицето, често се придружава от сърбеж
• cutis anserina - субиктерична, суха, настръхнала кожа

Симптомите на капиляротоксикоза включват:

• симптом на Pastia - точковидни, линеално разположени кръвоизливи по кубиталните, аксиларните и ингвиналните гънки, които се виждат като напречни виненочервени линии
• симптом на Hecht - при прищипване се появяват кръвоизливи по кожата
• симптом на Чешински - дребни бледи папулки по латералната част на фалангите на ръцете и/или мехурчета около ноктите

Други характерни симптоми са:

• латентен иктер - при витропресио или палпация по кожата остава следа със субиктеричен оттенък
• лющене - появява се след 5-7 дни при избледняване и изчезване на обрива, започва около пръстите. То е ламелозно по дланите и ходилата и дребнотрицевидно по тялото, но може и по крайниците
• лице - зачервени бузи, с блед околоустен триъгълник (триъгълник на Филатов), без обриви

Симптомите от страна на устната кухина включват:

• огненочервено гърло (пожар в гърлото) - зачервени тонзили, небни дъги, увула, меко небце, фаринкс, корен на езика, със или без гнойни налепи
• енантем по мекото небце, бледо твърдо небце, което контрастира на зачервеното меко небце
• език - първите дни е обложен с набъбнали папили, прилича на ягода (ягодов език), към 4-я ден става малинов, а след 2-3 седмици - нормален

При засягане на други органи и системи се наблюдава полилимфаденопатия, хепатомегалия и по-рядко спленомегалия.

Лабораторните промени при скарлатина включват левкоцитоза с неутрофилия и олевяване, еозинофилия, токсични изменения в неутрофилите, умерена или силно повишена СУЕ, умерено повишени трансаминази, промени в урината.

Усложненията могат да бъдат:

• ранни - гноен синуит, етмоидит, гноен менингит, абсцес на мозъка, гноен артрит, нефрит, остра бъбречна недостатъчност, хепатити, мозъчен оток с енцефалопатия, миокардит и др.
• късни - остър ставен ревматизъм, гломерулонефрит

Диагнозата се основава на данните от епидемиологичната анамнеза, от клиничната картина с началната триада, ранното появяване на обрива, характеристиката и еволюцията му и последващото лющене, статуса и динамиката на измененията в устната кухина и гърлото. При скарлатина най-важни и неизменни остават два симптома - еозинофилия към 2-3 ден от началото на заболяването и лющенето след преминаване на обрива. Доказването на заболяването става чрез изолиране на β-хемолитичен стрептокок от група А от гърлен секрет.

Диференциална диагноза се прави с рубеола, коксаки, ехо-, аденовирусни инфекции, инфекциозна мононуклеоза, токсоалергични обриви, синдром на Кавазаки.

Всички болни от скарлатина се лекуват с противострептококови антибиотици с цел предотвратяване на усложненията - пеницилин G, еритромицин, макролиди, цефалоспорини, бисептол, амоксицилин и др. Патогенетичните и симптоматични средства включват вливания, глюкокортикоиди, витамини, антипиретици и др.

Прогнозата понастоящем е добра. Решутите и рецидивите са рядкост, както и късните алергични усложнения.