Брусница МКБ B05

Брусницата (дребна шарка или морбили, morbilli) е остро, силно заразно инфекциозно заболяване с широко разпространение, което протича с обща интоксикация, катар на горните дихателни пътища, висока температура и характерен обрив по тялото.

Специфичен етиологичен причинител на заболяването е морбилозният вирус (morbillivirus morbilorum), представител на семейството на парамиксовирусите (семейство Paramyxoviridae), съдържащ РНК и отличаващ се с характерен антигенен и морфологичен строеж. Вирусите показват слаба устойчивост по отношение на въздействието на различни фактори от околната среда, включително и стандартно използваните дезинфекциращи средства.

Брусница представлява антропоноза (заболяване само по хората), като в миналото е била причина за масови епидемии, протичащи с развитие на тежки усложнения в дългосрочен план и леталитет.

Съвременната епидемична обстановка е спокойна във връзка със създаването и въвеждането на ваксината срещу морбили и нейното включване в задължителния имунизационен календар на страната. Ежегодно се описват спорадични (изключително редки, единични, несвързани помежду си) случаи на заразени лица, като най-често се касае за внесени форми, резултат от миграционните процеси.

Боледуват предимно малките деца, особено при отложени във времето (по медицински показания) имунизации, като е възможно заразяване във всяка възраст. Не се наблюдават съществени различия по отношение на честотата между представителите на двата пола, като провокиращ момент е наличието на изразен спад в имунната система и контакт с болни лица.

Брусница: заразяване, особености, симптоми

Основният механизъм на заразяване е по въздушно-капков път, като при близък контакт (пребиваване в едно помещение, затворени пространства, лоша вентилация) вирусите се отделят при кихане, говор и кашляне и проникват в организма на възприемчивите индивиди през лигавиците на респираторния тракт, както и през конюнктивите.

Вирусът на дребната шарка попада в лигавиците на горните дихателни пътища, конюнктивите и оттам в регионалните лимфни възли и кръвта, предизвиквайки първична виремия. Към края на инкубационния период (продромалния период на заболяването) настъпва дисеминация на вируса в различни органи, при което се наблюдава пролиферация на ретикулни елементи, лимфоцити, образуване на неголеми инфилтрати и гигантски многоядрени клетки.

След това настъпва вторична виремия, вследствие на голямото количество вируси, които от различните органи отново попадат в кръвта. Клиничната проява на този процес е от страна на респираторния тракт с развитие на хрема, кашлица, трахеит, бронхит със съпътстващ конюнктивит, интоксикационен синдром (отпадналост, повишена температура, главоболие).

Инкубационният период (времето от проникването на вирусите в организма до изявата на първите клинични прояви) е различен при заразяване на имунизирани и неимунизирани лица. При неимунизирани лица инкубационният период е обикновено между 9 и 14 дни, рядко достига до 17 дни, докато при имунизирани (или профилактирани) лица продължителността на инкубационния период е средно три седмици, в някои случаи до четири седмици.

Клиничната картина при брусница преминава през три обособени стадия, а именно катарален, последван от типичния за инфекцията обрив и реконвалесцентен (възстановителен).

Катаралният стадий продължава средно три дни и се характеризира с развитие на мускулни болки и слабост, общо неразположение, умерено повишение на температурата, зачервено и болезнено гърло, кашлица (по-често суха), назална обструкция, ринит, конюнктивален синдром (зачервяване, парене и повишено сълзене на очите, повишена чувствителност към светлина).

Характерен е изгледът на лицето, което е леко подпухнало. Клепачите са оточни с еритемен ръб, а очите с изразена конюнктивална инекция (facies morbillosa).

В края на катаралния стадий (около трети ден) се развиват така наречените петна на Филатов-Коплик, представляващи дегенеративно-некротични лезии. Имат сивкаво-белезникав цвят, като са разположени върху силно зачервена основа и трудно се свалят, тъй като представляват вроговен епител. Петната на Филатов-Коплик се отличителни, патогномонични за инфекцията (срещат се само при това заболяване).

Обривният стадий бележи остро влошаване на общото състояние (повишение на температурата, тежка интоксикация). Появяват се малки, червени петна (макули), започващи от областта зад ушите и обхващащи впоследствие кожата на шията и лицето, тялото и крайниците.

Макулозният обрив показва мономорфен характер (всички обривни единици са в един и същи стадий от своето еволюционно развитие) и изразена тенденция към конфлуиране (сливане) с формиране на картина от типа на географска карта. Обривът не е болезнен, не се съпровожда от парене, рядко е налице сърбеж с лека до умерена интензивност.

Кожният обрив се дължи на огнищни периваскиларни инфилтрати от лимфоцити и хистиоцити с фибриноидни промени в съдовете стени в горните слоеве на дермата.

Реконвалесцентният период се асоциира с постепенно отшумяване на симптоматиката, нормализиране на температурата, изчезване на обрива без белези.

При по-възрастни, особено при имунокомпрометирани или неимунизирани, заболяването протича много по-тежко, като се описват хеморагични пурпури, придружени с интоксикация, неврологични, белодробни и сърдечно-съдови нарушения с летален изход.

В зависимост от липсата или наличието на различни по тежест усложнения се наблюдават следните форми на брусница (морбили, дребна шарка):

• Брусница, усложнена с енцефалит: развива се постморбилозен енцефалит и различна по тежест неврологична симптоматика
• Брусница, усложнена с менингит: агресивна форма на заболяването, протичаща под формата на постморбилозен менингит, която крие сериозни рискове в дългосрочен план
• Брусница, усложнена с пневмония: постморбилозната пневмония протича с нехарактерни прояви (кашлица, болки в гърдите, тежка интоксикация)
• Брусница, усложнена със среден отит: постморбилозният среден отит често е резултат от вторична (обикновено бактериална) инфекция, ангажираща слуховия анализатор
• Брусница с интестинални усложнения: уврежданията по хода на храносмилателната система в резултат на морбили протичат обикновено под формата на колит, ентероколит, гастрит, с изразени диариен синдром, болка и тежест в коремната област, гадене, повръщане, липса на апетит
• Брусница с други усложнения: макар и по-рядко е възможно увреждане на очните структури в хода на инфекцията с развитие на морбилозен кератит и кератоконюнктивит
• Брусница без усложнения: тази форма се среща по-често при заразяване на имунизирани лица, като се отличава с леко протичане, бедна клинична симптоматика и добра прогноза

Поставяне на диагнозата при брусница

Диагностицирането на лица с морбили се базира на информацията, получена при разпита на болния (епидемиологична анамнеза, рискови контакти, липса на имунизация), физикалните находки (характерните петна на Филатов-Коплик, макулозен, мономорфен обрив и други), промените в лабораторните показатели (левкоцитоза, левкопения, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, типични за вирусните инфекции), като за потвърждаване на предполагаемата диагноза са необходими вирусологични, серологични изследвания.

При наличие на органни увреждания и/или неврологична симптоматика е уместно провеждането на образна диагностика, включваща ехография, рентгенография, компютърна томография и други.

Диференциалната диагноза при морбили (дребна шарка) в зависимост от стадия на заболяването най-често включва респираторни инфекции, като например грип, парагрип (в катаралния стадий), инфекциозни заболявания с кожни промени като рубеола, скарлатина (в обривния стадий), алергични прояви (например след прием на ампицилин при чувствителни пациенти е възможно развитие на идентичен на морбили обрив, наричан от някои дори "ампицилиново морбили").

Лечение при брусница

Етиологично лечение (насочено към конкретния причинител на заболяването) срещу дребна шарка не е разработено, прилагат се главно симптоматични средства и поддържаща терапия.

В зависимост от оплакванията на пациентите при брусница се прилагат някои от следните групи медикаментозни средства:

• аналгетици (медикаменти за обезболяване)
• противовъзпалителни средства
• препарати за лечение при висока температура
• копки за очи, капки за нос
• локални средства за третиране на обрива
• витаминни добавки
• средства за корекция на стомашните оплаквания

При данни за вторична бактериална инфекция и след извършване на антибиограма (за определяне на чувствителността спрямо антибиотици на изолирания бактериален агент) се назначава подходящ курс с антибиотици.

При засягане на нервната система при необходимост и под медицинско наблюдение се прилагат седативни средства, антиконвулсанти, кортикостероиди по схема.

Препоръчва се почивка на легло, пълноценен и здравословен хранителен режим, щадяща храна (без да предизвиква допълнително дразнене на гърлото).

Прогнозата се определя индивидуално в зависимост от имунологичната резистентност и общия здравословен статус на пациента, наличието на усложнения и подлежащи заболявания.

При неимунизирани лица болестта протича по-тежко и агресивно, с по-слаби терапевтични възможности и съответно неблагоприятна прогноза във връзка с развитието на усложнения.

Профилактичните мерки при брусница включват:

• обща профилактика: повишаване здравната култура и информираност на населението, избягване на контакт с болни лица, поддържане на висок имунитет
• специфична профилактика: приложение съгласно имунизационния календар на България на ваксината, създадена срещу морбилозния вирус, влизаща в състава на тривалентната ваксина MMR (морбили, епидемичен паротит и рубеола)

Масовото приложение на ваксината води до значителен спад в честотата на болестта в световен мащаб. Подробна информация за необходимостта от нейното приложение, кога и как се поставя, възможни рискове и противопоказания, може да намерите в раздел Лечения (Ваксина морбили, паротит, рубеола) и в раздел Заболявания (Необходимост от имунизация против морбили-епидемичен паротит-рубеола).