Брусница, усложнена с менингит (G02.0*) МКБ B05.1

Брусницата, известна още като дребна шарка и морбили, е остро инфекциозно заболяване с висока контагиозност (заразност), протичащо най-често с катарален синдром, характерен обрив и в някои случаи с наличие на усложнения.

При брусница, усложнена с менингит (постморбилозен менингит), освен характерните за инфекцията прояви, се наблюдават и различни по тежест неврологични симптоми.

Причинител на заболяването е представителят на семейство Paramyxoviridae, а именно morbillivirus morbilorum (морбилозен вирус).

Етиологичните агенти притежават сложна антигенна структура, характерен морфологичен строеж, съдържат РНК и са слабо устойчиви спрямо външните въздействия и различните дезинфектанти. Инфекцията засяга само хората, като възприемчивостта на населението е екстремно висока с контагиозен индекс почти сто процента.

Заразяването се осъществява по въздушно-капков път, като при кихане, говор и кашляне болните лица отделят вирусите със секретите на горните дихателни пътища.

Възприемчивите лица (неимунизираните срещу морбили) се заразяват след контакт с болни хора, като вирусните агенти проникват през конюнктивите и лигавиците на горния респираторен тракт и след размножаване във входната врата и регионалните лимфни възли, водят до развитие на характерните за заболяването прояви.

Инкубационният период (необходимото време за размножаване на вирусите и изява на първите прояви на болестта) варира при лицата, имунизирани или профилактирани срещу инфекцията спрямо тези, неимунизирани против брусница.

При профилактираните лица продължителността на инкубационния период е по-дълга и е в рамките на 21 до 25, дори 28 дни при отделни лица, докато при неимунизирани пациенти е по-кратка, от порядъка на 9 до 14 дни, рядко до 17 дни.

Заболяването преминава през три обособени стадия, включващи катарален, обривен и реконвалесцентен, за всеки от които са характерни определени клинични признаци.

Така например катаралният стадий се характеризира с постепенно повишение на телесната температура, липса на апетит, обща отпадналост, зачервяване и болки в гърлото, суха кашлица, обилна носна секреция, повишено сълзене, зачервяване на очите, оток на клепачите, повишена чувствителност към светлина. В края на този стадий, който обикновено продължава около три дни, се развиват така наречените петна на Коплик (петна на Филатов-Коплик), представляващи белезникави, трудно свалящи се налепи, разположени върху силно еритемна (зачервена) лигавица. Те са специфичен признак (патогномоничен белег) на заболяването.

Обривният стадий се характеризира с влошаване на общото състояние и развитие на обрив, започващ от областта зад ушите, бързо обхващащ лицето, шията и тялото. Обривът е мономорфен (всички обривни единици са в един и същи стадий на еволюционно развитие) и включва малки червени петна (макули), показващи тенденция към сливане. Обривът не сърби и не боли, което го отличава от обрива, характерен например за варицела, херпес зостер, вариола и други.

При брусница, усложнена с менингит, в хода на инфекцията, по време или след реконвалесцентния период се развиват неврологични прояви, силно вариращи при отделните пациенти.

Патоанатомично в централната нервна система се регистрират хиперемия, оток, нерядко и изразени възпалителни промени по типа на перивенозен демиелинизиращ менингит или менингоенцефалит.

Възможно е развитие в хода на инфекцията на парези, парализи, патологични рефлекси, вратна ригидност, силно главоболие, гадене и повръщане, промени в когнитивните функции, нарушения в психичния статус, сомнолентност, летаргия и други.

Повече информация за морбили и усложненията, ангажиращи централната нервна система, може да намерите в раздел Заболявания (Брусница, МКБ G02.0 Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде).

Диагностициране на инфекцията

Поставянето на диагнозата при дребна шарка, усложнена с менингит, се базира на информацията, получена от клиничния преглед (характерни физикални находки, петна на Филатов-Коплик, мономорфен макулозен обрив) в комбинация с епидемиологичната анамнеза (контакт с болни лица, липса на имунизация).

Лабораторните показатели обикновено са информативни за ускоряване на скоростта на утаяване на еритроцитите, промени в белия кръвен ред (левкопения, левкоцитоза).

Вирусологичните изследвания потвърждават диагнозата при постморбилозен менингит, като се прилагат серологични методики за доказване на вирусите в телесни и тъканни течности, но също се изследва и гръбначно-мозъчната течност за наличие на значително съдържание от специфичните антитела, образувани в хода на инфекцията.

При изграждането на диференциалната диагноза е необходимо да се вземат под внимание следните инфекциозни и неинфекциозни заболявания:

• грип, парагрип, риновирози: катаралният стадий при брусница наподобява по клинично протичане тези и други респираторни вирози
• рубеола, скарлатина, ентеровирусни инфекции: обривният стадий при дребна шарка може да бъде сбъркан с някое от тези заболявания
• алергични прояви: изключително наподобяващ обрива при брусница е алергичният обрив, развиващ се след употреба на ампицилин (пеницилинов антибиотик) при чувствителни индивиди

Лечение на инфекцията

Лечението при брусница, усложнена с менингит, е предимно симптоматично и включва приложение на обезболяващи средства, антипиретици (за нормализиране на болестно повишената температура), противовъзпалителни средства, витаминни добавки.

Препоръчва се постелен режим и почивка на легло в комбинация със здравословен хранителен режим, прием предимно на течно-кашава храна (във връзка с катаралния синдром и болките при преглъщане).

Неврологичната симптоматика се третира според проявите при отделните пациенти, като се прилагат седативни средства, антиконвулсивни агенти, диуретици (при оток на мозъка), при необходимост и под строг контрол се прилагат и кортикостероиди по схема.

При данни за вторична бактериална инфекция и изолиране на съответния агент след извършване на антибиограма се прилагат подходящи антибиотици.

Прогнозата при тази форма на дребна шарка (морбили, брусница) е сериозна във връзка с рисковете от увреждане на мозъчните структури и развитието на дългосрочни последици.

Необходимо е имунизиране на всички деца по схема с ваксината морбили, паротит, рубеола.

Подробна информация за рисковете, криещи липсата на имунизация, може да намерите в раздел Заболявания (Необходимост от имунизация против морбили, Необходимост от имунизация против морбили-епидемичен паротит-рубеола).