Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде МКБ G02.0

Към рубриката менингит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, се включват различните форми на инфекциозен менингит, причинени от вируси, гъбички и паразити. Към менингит при вирусни болести, класифицирани другаде, се включва засягането на меките мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък в хода на подлежаща вирусна инфекция с различна локализация, най-често след генерализиране на инфекцията и вторично поразяване на нервната система. Макар вирусните менингити да се отличават с по-добра прогноза в сравнение с бактериални, то ранната диагностика и лечение намаляват риска от възникване на усложнения и последствия с дългосрочен характер.

Менингит при вирусни болести, класифицирани другаде: видове, особености, симптоми

Менингитът е клинично понятие, означаващо възпалително увреждане на мозъчните обвивки (менингите). Заболяването по-често показва инфекциозна етиология, като сред най-честите причинители на болестта са различни вирусни агенти.

Вирусните менингити са рядко усложнение на вирусна инфекция, предимно при имунокомпрометирани лица, бебета, малки деца и възрастни хора.

Етиологията на менингит при вирусни болести, класифицирани другаде, включва вирусна инфекция, засягаща нервната система, настъпила най-често вторично след системно вирусно заболяване.

В рубриката менингит при вирусни болести, класифицирани другаде са разгледани някои от по-често описваните в клиничната практика видове вирусен менингит:

• аденовирусен менингит: причинители са представители от семейство Adenoviridae. Пътят на проникване на инфекцията е най-често въздушно-капков. Инфекциите, причинени от аденовируси, зачестяват през есенно-зимния сезон, като клиниката е свързана предимно с инфекции на горните или долните дихателни пътища. Засягат се фаринкса (с развитие на фарингит), белия дроб (развитие на пневмония) или храносмилателната система (развива се ентерит). Усложненията настъпват основно при неотшумяла системна инфекция, след настъпване на виремия и преминаване на вируса в нервната система, състоянието на болните внезапно се влошава и развиват менингит или менингоенцефалит с типичните признаци на менингеално дразнене
• ентеровирусен менингит: ентеровирусите принадлежат към семейство Picornaviridae, като ентеровируси серотип 70 и 71 имат особен тропизъм към нервната система и причиняват заболявания като менингоенцефалит, полиомиелитоподобен синдром и други. Пътят на проникване е фекално-орален и заболяването най-често започва като стомашно-чревна инфекция. Заболеваемостта от този тип инфекции е по-висок през пролетно-летния сезон, затова и случаите на ентеровирусен менингит през топлите месеци зачестяват. Клиниката на ентеровирусен менингит започва със стадий на системна вирусна инфекция с повишаване на температурата, гадене, повръщане, диария, еритемен обрив, болка в мускулите. След нормализиране на температурата и леко подобряване на състоянието следва засягане на нервната система с главоболие, хиперестезии, отново гадене и повръщане, бързо се развиват симптомите на менинго-радикулерно дразнене
• херпес-вирусен менингит: herpes simplex вирусите принадлежат към семейство Herpesviridae. Заразяването става най-често още в детството по контактен път, след което вируса остава в латентно състояние години наред и при намаляване на имунитета се активира. HSV-1 е причина за херпес вирусна инфекция на устните, фаринкса, тонзилите, HSV-2 е причина за генитален херпес. HSV-1 е най-честата причина на спорадичен енцефалит, докато HSV-2 инфекциите на нервната система в повечето случаи се ограничават до вирусен менингит или менингит на Mollaret
• менингит при инфекциозна мононуклеоза: инфекциозната мононуклеоза е остро вирусно заболяване с разнообразие в клиничната картина, което се причинява от Ебщайн-Бар вируса от семейство Херпесвируси. EBV има тропизъм към В-клетките на имунната система и епителните клетки и има свойството да остава в латентно състояние в инфектираните от него клетки, подобно на другите представители от това семейство. Клиника на менингит при инфекциозна мононуклеоза най-често започва със зачервено и болезнено гърло, наличие на възпаление на сливиците и небните дъги с оформяне на сиво-белезникави налепи, напомнящи на дифтерия. Усложняването на инфекциозната мононуклеоза с менингит и менингоенцефалит се наблюдава предимно при слаб имунитет, като менингитът протича с типичните за болестта признаци на менинго-радикулерно дразнене и остро влошаване на състоянието. Характерен белег на заболяването е наличието на моноядрени клетки и повишени титри за антигена на Ебщайн-Бар вируса
• брусница, усложнена с менингит: морбили е остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус от семейство Paramyxoviridae. Заболяването има висока контагиозност, като вирусът попада най-често чрез лигавицата на дихателната система или конюнктивата и протича с катарален синдром, характерен обрив и наличие на редица усложнения, включващи засягане на нервната система под формата на менингит, менингоенцефалит и други. Клиниката на менингит при морбили се съпътства от типичните за морбили симптоми, като повишена температура, хрема, кашлица, подпухнало лице и силно изразена обща интоксикация. Петната на Коплик в устната кухина са патогномоничен бързопреходен белег на болестта. Появява се макулопапулозен обрив, който започва няколко дни след началото на треската и обхваща задната част на ушите, разпространявайки се по лицето, шията и цялото тяло, съпроводен със сърбеж. Системните усложнения на морбили като менингит и енцефалит са относително често срещано състояние, поради невротропността на вируса. Менингитът протича с типичните за заболяването симптоми на менинго-радикулерно дразнене, мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане на фона на вирусната инфекция или след кратък период на подобряване на състоянието
• паротитен менингит: епидемичният паротит (заушка) е инфекция, която се причинява от Virus parotitidis. Боледуват основно деца или лица в младежка възраст, като вирусът има тропизъм към жлезисти клетки и клетките на нервната система. Клиниката на менингит при епидемичен паротит включва внезапно едностранно подуване на околоушната жлеза, съпътствано от възпаление и локална болка, особено при дъвчене, главоболие. Рядко като първа изява на заболяването или в хода на инфекцията може да се наблюдава засягане на друг жлезист орган с клинична картина на панкреатит, орхит или оофорит. Паротитният менингит е по типа на серозните менингити. Развива се едновременно или веднага след прекаран паротит. Клиничната картина протича с висока температура, главоболие, повръщане, а при менингоенцефалита се добавят гърчове, загуба на съзнание, парези и парализи
• рубеола с неврологични усложнения: причинител е рубеолният вирус, род Rubivirus на семейство Togaviridae. Възприемчивостта към вируса е всеобща, но най-силно засегната е възрастта между 5 и 9 години. Заболяването се разпространява чрез отделяните във въздуха пръски от носоглътката, съдържащи вируса. Клиниката на менингит при рубеола включва грипоподобен синдром, отпадналост, главоболие, покачване на телесната температура, мускулни и ставни болки, зачервяване на гърлото, след около три дни се появява екзантем, обхващащ цялото тяло, състоящ се от дребни розово-червени петна, надигнати над кожата преминаващи след няколко дни. Засягането на нервната система под формата на енцефалит, менингоенцефалит или менингит е тежко системно усложнение на инфекцията. Наблюдава се рядко, а тежестта на проявите са в зависимост от локализацията и дифузността на процеса
• варицела с менингит: варицелата се причинява от Varicella-zoster virus от семейството на херпесните вируси. Клиниката на менингит при варицела започва с грипоподобна картина с температура, болка в гърлото и силно сърбящ обрив от леко надигнати червени петна, преминаващи в течение на няколко дни във везикули (мехурчета) и крусти (корички). Картината наподобява "звездно небе", поради настъпване на няколко виремии (наличие на вируси в кръвта) и появата на обривни елементи в различна фаза. Усложняването на варицелата с менингит се наблюдава предимно при възрастни пациенти или поради развитие на вторична бактериална инфекция и спад в имунната система. Менингитът протича с типичните за заболяването симптоми на менинго-радикулерно дразнене на фона на обривния стадий или във фазата на оздравяване
• херпес зостер с менингит: предизвиква се от Varicella-zoster virus, поради активиране на латентно останалия в клетките вирус след преболедувана, най-често в детството варицела, като вирусът има подчертана невротропност. Клиниката на менингит при херпес зостер се характеризира с инициални симптоми като главоболие, повишена температура и общо неразположение на фона на спад в имунната система. Тези симптоми се последват от сърбеж, хиперестезия (свръхчувствителност) или парестезия и болезнен кожен обрив с мехури, ограничени в определен дерматом. Усложнението на херпес зостер-инфекцията с менингит се наблюдава относително рядко, основно при възрастни пациенти с изразени симптоми на дифузно засягане на мозъчните обвивки и развиване на характерната клиника на менинго-радикулерно дразнене, мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане

Ранното разпознаване на първичната инфекция може значително да подпомогне изграждането на подходящ и индивидуализиран терапевтичен план.

Диагностичен подход

Диагностичният подход при вирусен менингит изисква комплексни мерки с цел потвърждаване на диагнозата, уточняване на етиологията и оптимизиране на последващата терапия. Диагнозата на менингит при вирусни болести не е трудна, в случай, че е известно първичното заболяване.

При липсващи данни за известна първична инфекция диагностичният подход се затруднява, но с помощта на целенасочени изследвания се разкрива диагнозата:

• анамнеза и физикални находки: наличието на специфичен кожен обрив или друго органно засягане и признаци на менингеално дразнене при пациент с вирусна инфекция са насочващи към диагнозата. От разпита на пациента специално внимание се обръща на прекарана наскоро инфекция, независимо от нейната локализация. При клиничния преглед се търсят признаци на активна инфекция
• неврологичен статус: неврологичният статус има важно значение за определяне на тежестта на нарушенията и последващата необходимост от допълнителни изследвания и лумбална пункция. Проверява се наличието на патологични рефлекси, увреждания по хода на черепно-мозъчните нерви, нарушения в психиката и други
• лабораторна диагностика: кръвните изследвания имат важна роля за оценка на общото състояние на пациентите и проследяване на налични нарушения в коагулацията, хемопоезата, електролитния баланс, находки, характерни за възпалителните и инфекциозните процеси и други. Микробиологичното изследване спомага за отхвърляне на бактериален или микотичен менингит (директна микроскопия, изследване по Грам, посявка от цереброспинална течност и кръв). Серодиагностиката включва методи като PCR (полимеразно-верижна реакция), ELISA, РСК (реакция свързване на комплемента) и други
• лумбална пункция: с изключително високо информативно значение са резултатите, получени от лумбалната пункция. Проследява се налягането, под което изтича ликворът, макроскопските характеристики на течността, микроскопски особености и изследвания
• образни и други изследвания: за оценка на тежестта и обширността на наличните болестни увреждания могат да се назначат компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография и други изследвания

Диференциална диагноза на менингит при вирусни болести, класифицирани другаде, се прави с микотичен менингит, бактериален менингит, менингит при тропически и инфекциозни болести, невросифилис, тумор или абсцес на мозъка и други.

Лечение на заболяването

Терапевтичният подход при пациентите с вирусен менингит се определя строго индивидуално в зависимост от общото им състояние, тежестта на уврежданията, развилите се усложнения, своевременната медицинска намеса и редица други фактори.

Лечението на вирусен менингит включва спешна хоспитализация, приложение на противовирусни препарати, симптоматично лечение на повишеното на вътречерепното налягане и мозъчния оток, главоболието, температурата и другите симптоми.

Противовирусните средства (главно противохерпесни агенти като ацикловир) например приложение главно при херпесните инфекции и менингит при варицела. При другите вирусни менингити етиологично лечение не е възможно, прилагат се патогенетични и симптоматични терапевтични мерки. Диуретици, противовъзпалителни средства, при нужда и кортикостероиди с подходяща рехидратация спомагат за овладяване проявите на мозъчния оток и повишеното вътречерепно налягане.

Симптоматично се назначават аналгетици, антипиретици, витаминни препарати, интравенозни вливания за корекция на електролитния дисбаланс и други.

Много от вирусните форми на менингит се отличават с леко протичане и могат да бъдат лекувани в амбулаторни условия (след преглед от специалист и по негова преценка).

Прогнозата на менингит при вирусни болести, класифицирани другаде, се определя строго индивидуално, но като цяло е по-добра в сравнение с бактериалните менингити във връзка по-леко протичане и по-нисък риск от развитие на сериозни, животозастрашаващи усложнения.

Профилактика на менингитите, причинени от вируси, се основава на стриктното приложение на задължителните ваксини (ваксина морбили, паротит, рубеола), някои от ваксините по избор (ваксина против варицела, противогрипна ваксина), поддържане на висока лична хигиена и навременно лечение на вирусните инфекции.

Заглавно изображение: CCO Public Domain