Аденовирусен менингит (G02.0*) МКБ A87.1
Аденовирусите са представители на сем. Adenoviridae и са едни от честите причинители на инфекции на горните дихателни пътища, конюнктивите и стомашно-чревния тракт.
Аденовирусните инфекции са антропонози, единствен източник на инфекцията е човекът. Съществува и широко носителство. Болният отделя вирусите в края на инкубационния период, през цялото време на боледуването и дори през реконвалесцентния период.
Аденовирусите се отделят с пръски и капчици при кихане, кашлица, чрез сълзите и секрет от възпалени конюнктиви, с фекалиите и урината. Механизмите на предаване на инфекцията са въздушно-капков и фелакно-орален с основни фактори - въздух, вода, мляко и хранителни продукти, кърпи за лице, капкомери, замърсени ръце.
Възприемчивостта на хората към аденовирусните инфекции е висока. Боледуват най-често децата. Заболяването се среща обикновено през студените месеци.
След попадане в горните дихателни пътища на гостоприемника, вирусите адхезират лигавицата и започват да се размножават, следва лиза на епителни клетки и последвал възпалителен отговор.
Аденовирусните менингити са вторични заболявания, които се развиват в хода на друго основно заболяване и са по-чести при малки деца, възрастни хора или при имунокомпрометирани пациенти.
Подробна информация за менингит при вирусни болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:
При аденовирусните менингити преобладават възпалителни изменения на обвивките на мозъка и инфилтрати от мононуклеари и полиморфонуклеари, пръснати около малки кръвоносни съдове на паренхима. Невроните са с дегенеративни промени, а някои от тях са погълнати от макрофаги.
Аденовирусните менингити се срещат най-често при новородени и имуносупресирани, лица с вторичен имунодефицит, особено реципиенти на костен мозък и органни трансплантанти.
Клиничното протичане е като при останалите вирусни менингити - токсикоинфекциозен, менингорадикуларен и ликворен синдром. Общата клинична триада, характерна за всички вирусни инфекции на централната нервна система включва:
- повишена температура
- главоболие
- качествени и количествени нарушения на съзнанието
Настъпват промени в поведението, в реакциите и говора. Развиват се местни неврологични прояви и гърчове, налице е и мускулна слабост.
За изолиране на аденовирусите се използват назофарингеални смивове, конюнктивални секрети, фекални проби, урина и биопсични материали. С посочените материали се заразяват клетъчни култури, при което се наблюдава развитие на характерен "гроздовиден" цитопатичен ефект. Серологичната диагностика при аденовирусите е широко разпространена. При използване на PCR се изследват двойни серумни проби - първата, взета в острия стадий, а втората - след 2-3 седмици от началото на заболяването. Комплементсвързващите антитела се появяват първи - около една седмица от началото на заболяването и изчезват около една година след това. Вируснеутрализиращите антитела персистират в сравнително високи титри 10 и повече години.
Засега няма практическо приложение на разбработваните ваксини против аденовирусен менингит. Изпитаните убити ваксини имат слаба ефективност. Правят се опити за създаване на живи атенюирани ваксини спрямо най-често разпространените типове аденовируси. Антигенното различие на големия брой серотипове аденовируси, обаче създава сериозни трудности за ваксинопрофилактиката на тези инфекции.
Лечението на аденовирусен менингит е симптоматично, както при останалите вирусни менингити.
Коментари към Аденовирусен менингит (G02.0*) МКБ A87.1