Вирусни инфекции на централната нервна система

от 07 юни 2015г.

Способността на вирусите да предизвикват инфекции на централната нервна система варира в извънредно широки граници. Някои вируси засягат централната нервна система доброкачествено и са само една от локализациите на патологичния процес. При други - увреждането на централната нервна система е водещо в клиничната картина. Трета група са чести причинители на инфекция, но рядко предизвикват енцефалит. Съществуват причинители, чиято единствена клинична изява е инфекцията на централната нервна система (вирусът на беса). Редица вируси могат да причинят синдром на постинфекциозна енцефалопатия (грип и морбили), протичаща с главоболие, летаргия, нарушена психо-моторна функция.

С термина "асептичен менингит" се означава инфекция, която се изразява с възпаление на лептоменингите. В повечето случаи с вирусна етиология заболяването има доброкачествено протичане и склонност към самоограничение.

Според патогенетичните критерии вирусните инфекции на централната нервна система могат да се класифицират на първични и постинфекциозни.

Първичните менингити и менингоенцефалити са резултат от директно проникване на причинителите в централната нервна система, където предизвикват синдром на менингорадикулярно дразнене или хемисферална и мозъчно-стволова дисфункция. Последващите увреди са следствие от комбинирани цитопатични ефекти на вируса. Вирусната инвазия е начална проява. В паренхима се открива невронофагия и вирусни антигени или нуклеиновата киселина на причинителя.

Постинфекциозните менингити и енцефалити се характеризират с неврологични симптоми, които се свързват със системна инфекция, без признаци на директна инвазия в централната нервна система. Хистологичната находка от демиелинизация и периваскуларно натрупване на имунни клетки, без наличие на вирус или вирусни антигени, предполага автоимунен патогенетичен механизъм.

Менингитите и енцефалитите представляват различни клинични категории, въпреки че обикновено при един и същ болен се наблюдава комбинирано засягане на паренхима на главния мозък, гръбначния мозък и техните обвивки.

Острите менингити и енцефалити са най-честите вирусни инфекции на централната нервна система. В повечето случаи протичат под формата на епидемии. Причинителите на първичните менингити и енцефалити са твърде разнообразни. За нашата страна основните причинители са ентеровирусите. В други географски райони, обаче (Северна Америка) арбовирусните невроинфекции са най-разпространени. Вирусът на епидемичния паротит е важен причинител на серозни менингити в страните, където не е въведена задължителна имунизация.

В България ежегодно се регистрират около 400 случая на вирусни инфекции на централната нервна система. Повечето от заболяванията се срещат в периода от късната пролет до есента във връзка с преобладаването на ентеровирусната инфекция.

В патогенезата на вирусните инфекции на централната нервна система се различават няколко етапа:

колонизация на лигавиците
първична виремия и инвазия на централната нервна система
разпространение на вируса в централната нервна система

Вирусите навлизат в организма чрез естествените отвърстия. След преодоляване на бариерната им функция те колонизират лигавиците на входната врата, където се осъществява тяхната първична репликация. При хематогенната дисеминация вирусите достигат регионални лимфни възли или други тъкани, към които проявяват тропизъм и се размножават в тях. Първичната виремия позволява на вирусите да се локализират в далечни от входната врата органи. Този етап съвпада с началните интоксикационни симптоми на заболяването. След достигането до централната нервна система се развива възпалителен отговор. Интензитетът на възпалителния отговор се влияе от имунната компетентност на организма и от вида на самия вирус.

Факторите, които определят клиничната картина на вирусните менингити и менингоенцефалити са: възрастта, имунна компетентност на пациента и вида на конкретния причинител.

Основната клинична триада на вирусните инфекции на централната нервна система включва:

повишена температура
главоболие
качествени и количествени нарушения на съзнанието

При пациентите рано настъпват промени в поведенческите реакции и говора. Развиват се местни неврологични прояви и гърчове. Развива се мускулна слабост. При въвличане на гръбначния мозък в патологичния процес нормалните сухожилно-надкостни рефлекси се потискат, могат да настъпят вяли парези и парализи, инконтиненция на тазовите резервоари. Повишеното вътречерепно налягане се изразява с едем на папилата, парези на черепно-мозъчни нерви (II, IV, VI).

При повечето болни се установява главоболие, вратна ригидност, ликворна плеоцитоза. Обективното изследване на болните не уточнява етиологичната диагноза. Локализацията на неврологичните увреди и някои придружаващи симптоми могат да насочат към причинителя.

В рубриката вирусни инфекции на централната нервна система са разгледани:

ОСТЪР ПОЛИОМИЕЛИТ