Вирусен енцефалит, предаван от кърлежи МКБ A84

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Вирусен енцефалит, предаван от кърлежи, представлява остро инфекциозно трансмисивно заболяване, което се характеризира с грипоподобно начало и прояви от страна на централната нервна система. Най-често се проявява като кърлежов вирусен менингоенцефалит. Липсва етиологично лечение, но е разработена специфична профилактика с ваксина, която осигурява висока защита.

Причинител и особености

Кърлежовият вирусен енцефалит има повсеместно разпространение, но докато в повечето райони се съобщават спорадични, инцидентни случаи, то в редица региони на Европа, Русия и Азия заболяването показва ендемичен характер и висока честота на разпространение.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител на инфекцията: основни причинители на вирусни енцефалити, предавани от кърлеж, са ARBO-вирусите, отнасящи се към семейство Togaviridae. Арбовирусте са термолабилни и при обикновена стайна температура загиват. Те са чувствителни на дезинфекционни разтвори
• източник и резервоар на инфекцията: резервоар на инфекцията в природата са различни видове птици, гризачи, хищници и домашни животни. Известни са повече от 130 вида различни домашни и диви животни и повече от сто различни вида птици, включително прелетни птици, които играят значителна роля в епидемиологичния процес
• заразяване: основен механизъм за предаване на инфекцията е трансмисивният, при ухапване от преносителите на инфекцията, главно различни видове кърлежи. Важна особеност е необходимостта от продължителен престой на кърлежа за осъществяване на заразяването (бързото му отстраняване намалява вероятността от предаване на инфекцията). В редки случаи заразяване може да възникне при размачкване на кърлеж и по алиментарен път при консумация на контаминирано сурово мляко от болни животни
• рискови групи: изложени на по-висок риск от заразяване са лицата, които в месеците от април до ноември (тогава кърлежите са активни) прекарват време на открито, в горски площи, паркове, градини. Това са планинари, градинари, горски работници, фермери, земеделци, озеленители, колоездачи, спортуващи на открито и много други

Видове и симптоми

Кърлежовият вирусен енцефалит показва някои характерни клинични особености. Инкубационният период (времето от ухапване от кърлежа, заразяване и поява на първите признаци на инфекцията) варира в рамките на 4 до 28 дни, като често е около една до две седмици.

Клиничната картина най-често протича двуфазно, като първата фаза е свързана с грипоподобни симптоми, главно повишена телесна температура, умора, главоболие, мускулни болки, липса на апетит, гадене. Втората фаза се развива около една седмица след първата и се характеризира с появата на различни по тежест неврологични симптоми. Вирусът може да порази мозъка с развитие на енцефалит, да засегне мозъчните обвивки с развитие на менингит или и двете с развитие на менингоенцефалит.

Основните видове кърлежов вирусен енцефалит се различават главно по вида на преносителите и някои клинични особености:

• далекоизточен кърлежов енцефалит [руски пролетно-летен енцефалит]: специфична особеност на тази форма на кърлежов вирусен енцефалит са преносителите, които са кърлежите Ixodes ricinus и Ixodes persulcatus
• централноевропейски кърлежов енцефалит: инфекцията започва остро, драматично с развитие на токсикоинфекциозен и краниофарингеален синдром, като в зависимост от локализацията на пораженията върху централната нервна система, се различават няколко основни форми на протичане с разлики в симптоматиката
• други кърлежови вирусни енцефалити: групата включва някои рядко описвани в клиничната практика форми на кърлежов вирусен енцефалит, каквито са болестта на Louping и болестта, предизвикана от Powassan-вируса. Протичат с неврологични увреждания от различно естество и в различна тежест, като ниската им честота и липсата на ефективно лечение стоят в основата на неблагоприятната прогноза
• кърлежов вирусен енцефалит, неуточнен: при невъзможност за уточняване на конкретната форма се говори за неуточнен кърлежов вирусен енцефалит

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните форми на вирусен енцефалит, предаван от кърлежи, се основава на различните методи на изследване и подробния анализ на получената от тях информация, като сред най-често назначаваните са:

• клинико-епидемиологични данни: от значение е информацията за ухапване от кърлеж и поява на съответните клинични оплаквания в рамките на инкубационния период. Необходимо е уточняване на вида, тежестта и особеностите на оплакванията, наличието на подлежащи заболявания и приемани лекарства. Подробният физикален преглед позволява оценка на общото състояние, установяване на усложнения и промени в неврологичния статус, насочващи към естеството на уврежданията
• лабораторни промени и вирусологични изследвания: кръвните изследвания при значителен процент от пациентите показват промени в белия кръвен ред и маркерите на възпалението, които имат неспецифичен характер. При развитие на поражения върху вътрешните органи е възможно раздвижване и на други показатели. При част от засегнатите може да се наложи изследване на ликвор. Вирусологичните изследвания потвърждават диагнозата и изясняват диференциалната диагноза
• образна диагностика: компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс се назначават при значителен процент от засегнатите за уточняване на неврологичната симптоматика

Диференциалната диагноза изисква различаване на кърлежов вирусен енцефалит от другите инфекциозни и неинфекциозни форми на енцефалит, но също и от някои неврологични, автоимунни и неопластични заболявания, които в хода на своята еволюция показват сходни клинични и диагностични находки.

Лечение

Липсва специфично етиологично лечение за вирусен енцефалит, предаван от кърлежи. Засегнатите се хоспитализират и подлежат на строг мониторинг до пълно възстановяване във връзка с високия риск от развитие на неврологични увреждания. Лечението е насочено към стабилизиране на състоянието, овладяване на усложненията, превенция на нови усложнения и облекчаване на симптомите.

Това се постига най-често с подходяща комбинация от следните лечебни средства и мерки:

• симптоматично лечение: прилагат се кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства, антипиретици, аналгетици, при необходимост противогърчови средства, ноотропни препарати, мускулни релаксанти, имуноглобулини и други
• овладяване на усложненията: при данни за усложнения се предприемат съответните консервативни (лекарства, неинвазивни методи) или оперативни мерки за тяхното овладяване, като пациентите се настаняват в интензивно отделение с цел строг мониторинг на състоянието им
• общи мерки: препоръчва се почивка на легло, подходящ диетичен режим, приложение на подходящи електролитни разтвори за корекция на наличните промени, постоянно наблюдение

Прогнозата се определя строго индивидуално, като въпреки напредъка в съвременната медицина смъртността остава висока. Това налага повишение на здравната просвета и информираност на населението, промотиране на различните мерки за профилактика на болестта.

Неспецифичната профилактика се състои в мерки, насочени към предпазване от ухапване от кърлеж (използване на репеленти, подходящо облекло) и своевременно и правилно отстраняване на забил се в кожата кърлеж.

Специфичната профилактика включва приложението на ваксина против енцефалит, предаван от кърлежи, на лицата, които планират посещение или пребиваване в ендемичен район и упражняване на рискови дейности. Ваксината се поставя в три дози и осигурява активна защита за период от около три години, след което при необходимост се поставят бустерни дози на всеки три или пет години.

Изображения: freepik.com