Кърлежов вирусен енцефалит, неуточнен МКБ A84.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Кърлежов вирусен енцефалит, неуточнен, представлява заболяване от групата на паненцефалитите, което засяга както сивото, както и бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък и протича с различни по тежест неврологични увреждания. Липсва етиологично лечение, прогнозата се определя конкретно за всеки случай.

Причинител и особености

Кърлежовият вирусен енцефалит представлява заболяване с повсеместно разпространение, но по-висока честота и ендемичен характер главно в някои страни от Европа, включително и Балканския полуостров, Русия, някои части на Азия (Япония, Китай).

Характерно за болестния процес е:

• причинител: причинителят на кърлежов вирусен енцефалит е вирус, спадащ към групата на ARBO-вирусите
• преносители: преносители са кърлежи от вида Ixodides и по-рядко от вида Dermacentor, при които е установено трансовариално предаване на вируса, като източници и резервоари на инфекцията са над сто вида диви и домашни животни и над сто вида птици
• рискови фактори: заболяването има сезонен характер, като честотата е висока през топлите месеци от годината, главно от април до края на октомври във връзка с биологичните особености на кърлежите. Боледуват предимно горски работници, ловци, планинари, колоездачи, фермери, земеделци, ветеринари. Хората могат да се заразят и при излети в крайградски гори или чрез пренесени с цветя, домашни животни, облекло кърлежи
• патогенетични особености: касае се за паненцефалит с предимна локализация в сивото вещество, главно мозъчна кора, мозъчен ствол, като особено характерно място е шийният отдел на гръбначния мозък. Установяват се периваскуларни инфилтрати, възелчета на невронофагия и огнища на рарификационна некроза

Симптоми

Клиничната картина при кърлежов вирусен енцефалит показва определени особености, като най-често инфекцията протича двуфазно. Първата фаза продължава няколко дни, без неврологични прояви и има грипоподобен характер. След около една седмица се разгръща бурна неврологична симптоматика, като са възможни различни форми на протичане:

• енцефаломиелит: налице е повишение на телесната температура, с няколкодневно фебрилно протичане, помрачение на съзнанието до кома, със или без епилептиформени припадъци. След преминаване на общомозъчните явления за десетина дни ясно се очертават огнищните белези с хемипареза с пирамиден характер, булбопонтинни явления, вяли парализи и парези в областта на шийния и раменния сплит (особено характерни). Смъртността достига до около тридесет процента
• прогредиентни форми: освен гореописаната форма на заболяването, която завършва с трайни остатъчни явления, са описани и така наречените прогредиентни форми на болестта. Касае се за ремитентни (вълнообразни) и хронични прогресиращи форми с вид на Кожевникова епилепсия, хроничен преден полиомиелит или със синдром на латерална амиотрофична склероза
• двувълнов менингоенцефалит: касае се за доброкачествен вариант на кърлежовия енцефалит. Заболяването се предава, освен чрез ухапване от кърлежа Ixodes rinicus, още и чрез консумация на сурово мляко от заразени кози. Вирусът е изолиран от Смородинцев, а заболяването е проучено клинично от Давиденков и сътрудници. Явява се най-често между май и август, протича с белези на обща инфекциозна болест с висока телесна температура, болки в мускулатурата и протича на две вълни с период с дължина по 5 до 6 фебрилни дни и период от 6 до 10 афебрилни дни. Неврологично се установява менингеален синдром в съчетание с едва набелязани явления на пръснато засягане на нервната система, включително церебрални явления, дискретни пирамидни признаци и други. Заболяването завършва за около две седмици с оздравяване

Диагноза

Поставянето на диагнозата при кърлежов енцефалит се изгражда въз основа на получените в хода на многобройните изследвания резултатите и техният подробен анализ:

• разпит и преглед: с най-важно значение от анамнезата е установяването на ухапване от кърлеж и поява на оплакванията в рамките на инкубационния период. Обръща се внимание на вида, тежестта и особеностите на оплакванията, наличието на имунен дефицит и подлежащи заболявания, а при клиничния преглед е необходим обстоен неврологичен статус, оценка на общото състояние и на видимите белези за развили се усложнения
• лабораторни промени: назначават се подробни изследвания на кръв, а в някои случаи и на ликвор. Възможни са различни по вид промени главно по отношение на маркерите на възпалението и белия кръвен ред, но те имат неспецифичен характер и се използват предимно за установяване на усложнения и оценка на общото състояние на засегнатите
• вирусологични изследвания: диагнозата кърлежов вирусен енцефалит, неуточнен, се подкрепя от вирусологични изследвания, главно реакция неутрализация, РСК, реакция за задържане на хемаглутинацията. Серологичните проби се правят двукратно, веднъж в началото на заболяването и отново след три седмици
• образни изследвания: установяването и потвърждаването на наличните неврологични изследвания и различаването им от неинфекциозни промени по хода на съответните структури често се осъществява с подходящи методи на изследване, главно компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза изисква различаване от другите форми на кърлежов вирусен енцефалит, други инфекциозни форми на енцефалит, но също и от някои неинфекциозни неврологични увреждания с идентично клинично протичане.

Лечение

Лечението при кърлежов вирусен енцефалит, неуточнен, е предимно симптоматично във връзка с липсата на разработена ефективна етиологична (насочена към конкретния причинител) терапия.

Познатите антивирусни агенти не са ефективни срещу причинителите на вирусен енцефалит, а приложението на антибиотици е обосновано само при съмнения или данни за подлежаща бактериална инфекция или висок риск от вторична бактериална инфекция.

Терапията обикновено включва приложение на хиперимунен серум, силни противовъзпалителни средства (кортикостероиди, някои нестероидни противовъзпалителни агенти), аналгетици, антипиретици, антиконвулсивни средства, мускулни релаксанти и други, съобразно оплакванията при всеки конкретен случай.

Установяването на усложнения налага стартиране на своевременна терапия с подходящи консервативни или оперативни мерки, като пациентите подлежат на строг мониторинг и контрол.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като при леко протичащите форми на инфекцията, без усложнения и на фона на привидно добро здравословно състояние на засегнатите, е добра.

Профилактиката е насочена към борба с преносителите (кърлежите) и включва мерки за намаляване риска от ухапване от кърлеж, правилно и своевременно отстраняване при забит в кожата кърлеж, а при пребиваване в ендемични райони и упражняване на рискови дейности е уместно приложението на разработената специфична ваксина срещу енцефалит, предаван от кърлежи.

Изображения: freepik.com