Централноевропейски кърлежов енцефалит МКБ A84.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Централноверопейски кърлежов енцефалит представлява природно-огнищна инфекция, протичаща с токсиинфекциозен синдром и увреждания на нервната система. Заболяването има трансмисивен характер и показва многобройни епидемични огнища в различни региони на Европа. Липсва етиологично лечение, но е разработена специфична профилактика с ваксина срещу кърлежов енцефалит.

Причинител и особености

През последните десетина години в планинските райони на редица страни в средна Европа и Балканския полуостров са наблюдавани епидемии и спорадични случаи от кърлежов енцефалит, в частност средноевропейски вариант, чийто причинител е много близък, а може би идентичен по биологичните си свойства с вируса на пролетно-летния енцефалит на тайгата:

• причинител: причинител на заболяването е вирус от групата на кърлежово преносимите флавовируси (семейство Flaviviridae). Вирусът не е много устойчив във външна среда и на действието на дезинфектанти
• източник и резервоар на инфекцията: естествен резервоар на инфекцията са различни видове гръбначни животни, птици и кърлежи. Болният човек не е заразен за околните. Обикновено дивите животни и птици боледуват безсимптомно, а някои са само вирусоносители. В антропургичните огнища резервоар на инфекцията са различни домашни животни, главно едър рогат добитък, кози, овце и други
• заразяване: механизмът на заразяване е трансмисивен, чрез ухапване от заразени кърлежи. Кърлежите предават вирусите трансовариално и трансфазално. Нимфите заразяват човек през лятото, а възрастните кърлежи през пролетта. Възприемчивостта е всеобща, но заболеваемостта е по-висока сред професионално ангажирани в огнищата лица, главно горски или селскостопански работници

• патогенетични особености: кърлежовият енцефалит е двувълнов енцефалит. Входна врата е най-често кожата. Причинителят се внедрява в организма при ухапване от кърлежа и от входната врата по лимфен път достига до кръвта. През тази първа виремия се засяга ретикуло-ендотелната система, където се осъществява първата репликация на вируса. Следва втора виремия, в хода на която се засяга предимно нервната система. Възпалителните промени са с характер на полиенцефалит и/или миелит с предимно засягане на сивото вещество. Възможно е да се засегне и бялото вещество с демиелинизация. Във вътрешните органи се развиват дегенеративни промени, кръвоизливи по лигавиците и серозните обвивки

Симптоми

Клиничното протичане при централноевропейския кърлежов енцефалит показва някои характерни особености и разлики в тежестта, като при част от засегнатите протичането е леко или леко до умерено, а при известен процент е тежко с или без развитие на усложнения.

Инкубационният период (времето от ухапването от кърлеж и заразяването до първите клинични белези на инфекцията) е от 7 до 21 дни, но може да се удължи до 30 дни (по данни от различни източници може да е в рамките на 4 до 28 дни).

Инфекцията протича в няколко отделни периода, а именно продромален (предшестващ основните прояви), разгар на болестта (разгръщане на клиничните прояви), угасване на симптомите, реконвалесцентен, резидуален период.

Характерно е:

• инициални симптоми: обикновено заболяването започва остро, драматично, с втрисане и висока температура, силно главоболие. При злокачествено протичане на енцефалита са налице епилептиформени гърчове и качествени и количествени промени в съзнанието
• токсикоинфекциозен синдром: токсикоинфекциозният синдром се влияе от висока температура, общо неразположение, отпадналост, мускулни болки предимно в областта на шията, раменете и гърба
• краниофарингеален синдром: оформя се краниофарингеален синдром с инфекция на конюнктивите, хиперемия и оток на фаринкса, зачервяване на лицето, шията и гърдите до нивото на ключиците. Още в първите дни се наблюдават разнообразни неврологични прояви, включително вратна ригидност, положителни симптоми на Кернинг и Брудзински, вяла пареза на вратната мускулатура и проксималните мускулни групи на раменния пояс и горните крайници, което бързо води до тяхната атрофия, въвличане на ядрата на черепно-мозъчните нерви, което води до смущения в преглъщането, разстройство в дишането и сърдечната дейност, развитие на хемипарези и парализи
• неврологични форми: според неврологичните синдроми формите на заболяването се различават менингеална форма (най-честата форма), енцефалитна форма с генерализирани гърчове, ранни качествени и количествени промени в съзнанието с чести парези и парализи на черепно-мозъчни нерви, огнищна форма, полиомиелитоподобна форма и хиперкинетична форма, характерна за детската възраст

Диагноза

Диагнозата при централноевропейски кърлежов енцефалит се поставя въз основа на обстоен анализ на информацията, получена от клинико-епидемиологичните данни, лабораторни, вирусологични и образни изследвания:

• клинико-епидемиологични данни: с висока информативна стойност са данните за ухапване от кърлежа и поява на оплакванията в рамките на инкубационния период. Важно значение има и наличието на други подлежащи заболявания, алергии, приемани медикаменти. Обстойният физикален преглед подпомага оценката на общото състояние и идентифициране на евентуални усложнения, свързани с болестта
• лабораторни и вирусологични находки: назначават се разширени лабораторни изследвания (пълна кръвна картина, маркери на възпалението, чернодробни ензими, урея, креатинин и други) главно с цел оценка на общото състояние и установяване на налични усложнения. С висока информативна стойност за диагнозата са данните от вирусологичните и серологични изследвания
• образна диагностика: за подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на тежестта на неврологичните и органните увреждания се назначават подходящи образни изследвания, като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциална диагноза се прави с другите видове кърлежови енцефалити, някои инфекциозни заболявания, протичащи с неврологични усложнения, както и с някои първични неврологични заболявания.

Лечение

Липсва разработено специфично етиологично лечение при различните видове кърлежов енцефалит, като е необходимо своевременно хоспитализиране на засегнатите и строго наблюдение на състоянието им с цел ранна детекция на евентуални усложнения, но също и предотвратяване на развитието на нови усложнения.

Най-често лечението включва:

• симптоматични средства: прилагат се подходящи антипиретици, аналгетици, мощни противовъзпалителни средства (например кортикостероиди), специфични имуноглобулини, при нужда се назначават антиконвулсивни средства и различни невротропни препарати за овладяване на симптоматиката
• лечение на усложненията: при наличие на усложнения се предприемат съответните консервативни и/или оперативни мерки. Може да се наложи апаратно дишане, интубация, диализно лечение, като обикновено пациентите с тежки усложнения се настаняват в реанимационните отделения и подлежат на изключително строг мониторинг
• общи мерки: препоръчва се почивка и постелен режим, диетичен режим, съобразен с особеностите в протичането, мерки за превенция на обезводняването и електролитния дисбаланс

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно тежестта на протичане, наличието на усложнения, терапевтичния отговор към приложените мерки. Смъртността все още е висока, поради което е необходимо обръщане на особено внимание на мерките за превенция на заболяването.

Профилактиката бива неспецифична (репеленти, подходящо облекло, своевременно и правилно отстраняване на кърлежи) и специфична (ваксина). Специфичната профилактика се препоръчва при всички рискови групи, както и при планиране на посещение или пребиваване в ендемичен район.

Ваксината срещу енцефалит, предаван от кърлежи, се поставя в три дози и осигурява ефективна защита (при над 97 процента от пациентите) за срок от около три години, след което при необходимост се прилагат бустерни дози. Отличава се с добър профил на безопасност и възможност за приложение при деца над 1 година, бременни жени и кърмачки.

Изображения: freepik.com