Далекоизточен кърлежов енцефалит [руски пролетно-летен енцефалит] МКБ A84.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Далекоизточен кърлежов енцефалит (руски пролетно-летен енцефалит) представлява по същество инфекциозен паненцефалит, пренасян от кърлежи (вид кърлежов енцефалит). Характеризира се със засягане както на сивото, така и на бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък.

Инфекцията показва ендемичен характер в редица страни и крие висок риск от различни по тежест неврологични увреждания, като смъртността остава висока във връзка с липсата на специфично лечение.

Причинител и особености

Заболяването е проучено още през 1937 година от група руски учени. Характерно е за пролетно-летния сезон на далекоизточната тайга.

Кърлежовият енцефалит показва висока честота в някои региони на Европа, Русия и Азия, като ежегодно се съобщава за малки епидемични взривове.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: причинителят на Далекоизточния кърлежов енцефалит е вирус от ARBO-групата от семейство Flaviviridae
• източник и резервоар на инфекцията: причинителите се пренасят се от топлокръвни животни и птици чрез членестоноги, главно кърлежи (Ixodes ricinus, Ixodes persulcatus). Установена е и възможност за пренасяне на инфекцията чрез консумация на сурово мляко от заразени крави. Над сто различни вида домашни и диви животни, както и над сто различни вида птици, включително прелетни птици, могат да служат за източник и резервоар на инфекцията, което обяснява случаите на кърлежов енцефалит извън ендемичните райони

• разпространение в организма: причинителите на арбовирусните енцефалити, независимо от мястото им на проникване в организма, винаги навлизат в кръвта и причиняват виремия. По кръвен или лимфен път вирусите, преодолявайки кръвно-ликворната бариера, достигат в мозъка. Освен в централната нервна система, в периода на дисеминация (генерализация), вирусите се намират и в други вътрешни органи (черен дроб, слезка, бели дробове, бъбреци)
• патогенетични промени: при попадане на вирусите в централната нервна система, те основно атакуват ганглийните клетки. В тези клетки настъпват възпалителни процеси и дегенерация. Ганглийните клетки загиват и се заместват със съединителна тъкан. На мястото на разрастване на съединителната тъкан се образуват грануломи. Дифузни възпалителни изменения се наблюдават не само в главния мозък, но и в гръбначния мозък и мозъчните обвивки
• рискови групи: изложени на по-висок риск от заразяване са горски работници, планинари, колоездачи, както и всички, които прекарват много време на открити тревни площи (паркове, гори) в периода от април до ноември (във връзка с биологичния цикъл на кърлежите)

Симптоми

Клиничното протичане при далекоизточен кърлежов енцефалит (руски пролетно-летен енцефалит) показва някои характерни особености и голяма вариабилност при отделните пациенти.

Инкубационният период (времето от ухапването от кърлежа и заразяването до появата на първите клинични белези на заболяването) може да варира от 4 до 28 дни, като средно е около една до две седмици.

Характерно е бифазно протичане на инфекцията, като обикновено началото на заболяването е остро, с повишаване на температурата, болки в мускулите и фотофобия (светлобоязън). При около половината от болните се наблюдава повръщане и промени в съзнанието. Тези прояви продължават средно между пет и седем дни, като при малък процент от засегнатите следва ново повишение на температурата с наличие на неврологични промени.

Заболяването протича под няколко клинични форми, съобразно естеството и локализацията на пораженията върху централната нервна система, а именно:

• менингеална форма: наблюдава се при две трети от случаите, като обикновено менингеалният синдром изчезва до края на втората седмица
• менинго-енцефалитна форма: тази форма протича по-тежко. Леталитетът при нея достига до около една трета от засегнатите, като клинично протича с дифузни или огнищни прояви (кома, хемипарези, епилептиформени гърчове и други)
• полиомиелитна форма: при тази форма, освен общомозъчната симптоматика, се развиват и вяли парези и парализи на горните крайници и черепно-мозъчните нерви
• полирадикулоневритна форма: засягат се периферните нерви и коренчета и се изявява под формата на парестезии и сетивни разстройства в засегнатите крайници

Диагноза

Диагнозата при далекоизточен кърлежов енцефалит (руски пролетен енцефалит) се базира на комплексната информация, получена в хода на разпита, прегледа и назначените изследвания при отделните пациенти:

• клинико-епидемиологичните данни: с най-високо информативно значение от анамнезата са данните за ухапване от кърлеж и поява на оплакванията в хода на инкубационния период на заболяването. С важно значение е и уточняването на известни подлежащи заболявания, имунен дефицит, прием на медикаменти, тежест и особености на оплакванията. При физикалния преглед е необходима обстойна клинична оценка на общото състояние за установяване на налични усложнения
• лабораторни и вирусологични изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, като обикновено се установяват промени в маркерите на възпалението (С-реактивен протеин, скорост на утаяване на еритроцитите) и белия кръвен ред. При развитие на усложнения са възможни промени и в редица други показатели. Вирусологични изследвания с цел доказване на причинителя са с изключително високо информативно значение и потвърждават диагнозата, като често се използват и серодиагностични методи
• образна диагностика: за оценка на наличните неврологични и други увреждания, както и за подпомагане на диференциалната диагноза, често се налага назначаването на подходящи визуализиращи методики, като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза при кърлежов енцефалит налага различаване от други инфекциозни заболявания с неврологични усложнения, както и от редица първично неврологични увреждания от различно естество.

Лечение

Липсва разработено специфично етиологично лечение при различните форми на кърлежов енцефалит, включително и при далекоизточен кърлежов енцефалит [руски пролетно-летен енцефалит].

Задължително е болният да бъде хоспитализиран своевременно и настанен в съответното инфекциозно отделение при строг мониторинг на промените в състоянието му.

Лечението е предимно симптоматично, поддържащо и целящо стабилизиране на състоянието, овладяване на симптомите, намаляване риска от развитие на усложнения, както и лечение на наличните такива. За целта се прилагат:

• симптоматични мерки: прилагат се средства с изразен противовъзпалителен ефект, като например кортикостероиди, агенти за обезболяване, понижаване на телесната температура, овладяване на неврологичните прояви. В зависимост от симптоматиката може да се наложи провеждане на лечение с ноотропни средства, антиконвулсивни агенти, мускулни релаксанти и други, съобразно преценката на лекуващия екип. При необходимост може да се приложи високотитърен имуноглобулин

• овладяване на усложненията: своевременното овладяване на налични развили се усложнения има важно значение за подобряване на прогнозата и намаляване смъртността от инфекцията. Пациентите с усложнения често се настаняват в интензивни отделения, може да се наложи апаратна вентилация, интубация и други специфични терапевтични мерки с цел бързо овладяване на наличните увреждания
• общи мерки: препоръчва се постелен режим и назначаване на съответните промени в ежедневното меню, мерки за овладяване на електролитния дисбаланс, дехидратацията и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, като неглижирането на симптомите, неподходящото лечение и влошеното общо състояние на пациентите преди заразяването се асоциират с по-неблагоприятен изход.

Профилактиката срещу кърлежов енцефалит бива обща (неспецифична) с репеленти, подходящо облекло и мерки за избягване на ухапване от кърлежи и специфична, с приложение на ваксина срещу енцефалит, предаван от кърлежи, поставена на рисковите групи поне един месец преди посещение на ендемичен район. Ваксината се поставя в три дози, макар да показва висока ефективност още след втората доза, като осигурява сигурна защита за период от около три години (след това е необходимо поставяне на бустерни дози през три или пет години).

Изображения: freepik.com