Вирусен енцефалит, неуточнен МКБ A86

Възпалителните заболявания на главния мозък представляват група от нозологични единици с разнообразна етиология, обединени под наименованието енцефалити, на гръбначния мозък - миелити, а при обхващане на главния и гръбначния мозък - енцефаломиелити.

Вирусен енцефалит, неуточнен е възпаление на главния мозък, причинено от вирус. Често заболяването води до трайно мозъчно увреждане и животозастрашаващи усложнения.

Най-честите причинители на вирусен енцефалит са ентеровируси, аденовируси, Epstein-Barr вирус, цитомегаловирус и др.

Понякога възпалителният процес въвлича и други структури, най-често менингите (вирусен менингоенцефалит) и гръбначния мозък (вирусен енцефаломиелит).

Много рядко енцефалитът се ограничава в определена част на главния мозък, например в малкия мозък - церебелити.

След като проникнат в общото кръвообращение, вирусите мигрират към мозъка, където започват да се размножават. Организмът отговаря на вирусната инвазия чрез мощен имунен отговор. В резултат на това възниква мозъчен оток. Комбинацията от инфекция и имунен отговор оформя типичната клинична изява на вирусния енцефалит. Възниква трайно увреждане на мозъка. Децата на възраст под 1 година и възрастните над 55 години са по-уязвими към животозастрашаващи усложнения.

Клиничната картина на вирусните енцефалити включват енцефалитен синдром в съчетание с общовъзпалителен синдром, степенно изразен спрямо темпа на протичане на заболяването.

Енцефалитният синдром обединява няколко подсиндрома, но винаги трябва да се разглежда като отразяващ нарушение на функциите на главния мозък, мозъчния ствол, малкия мозък и гръбначния мозък:

• огнищен - включва централни парези или парализи и сетивни нарушения от моно-, хеми- или квадритип, епилептични пристъпи
• психичен - количествени нарушения на съзнанието
• менингорадикулярен - при ангажиране на менингите във възпалителния процес
• хипертензионен - съответен на мозъчен оток с главоболие, повръщане, брадикардия
• ликворен синдром

Енцефаломиелитите протичат с възбуда, парези, парализи, промени в психиката и ориентацията.

Диагнозата вирусен енцефалит, неуточнен се поставя въз основа на клиничното протичане, физикалното изследване, кръвните изследвания и някои инструментални изследвания - компютърна томография, електроенцефалография, ядрено-магнитен резонанс. Прави се лумбална пункция за изследване на гръбначномозъчната течност. Установява се бистър ликвор.

Лечението на вирусните енцефалити, енцефаломиелити и менингоенцефалити е трудно. Противовирусните медикаменти са ефикасни само спрямо ограничен брой вируси. Лечението цели да намали тежестта на симптомите и да предотврати възникването на тежки усложнения. Прилага се вливане на глюкозни разтвори, кортикостероиди за намаляване на мозъчния оток, болкоуспокояващи, антипиретици, антиконвулсивни лекарства и др.

Прогнозата на вирусния енцефалит зависи от конкретния причинител и срока на започване на лечението. Обикновено острата фаза на заболяването продължава около 1-2 седмици. Често настъпва пълно оздравяване. В някои случаи, обаче, могат да възникнат трайни увреждания на мозъка.