Вирусен енцефалит, неуточнен МКБ A86

› Въведение

› Какво е вирусен енцефалит, неуточнен?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение при вирусен енцефалит, неуточнен

› Прогноза

Въведение

Вирусният енцефалит, неуточнен, представлява остро възпаление на мозъчната тъкан с предполагаема вирусна причина, при което конкретният причинител не е доказан. Състоянието протича с характерни прояви, включително висока температура, главоболие и неврологични симптоми и изисква спешна диагностика и болнично лечение поради риск от тежки усложнения. Своевременната медицинска намеса и подходяща, целенасочена терапия се асоциира с по-добра прогноза.

Какво е вирусен енцефалит, неуточнен?

Възпалителните заболявания на главния мозък представляват група от нозологични единици с разнообразна етиология, обединени под наименованието енцефалити, на гръбначния мозък се означават като миелити, а при обхващане на главния и гръбначния мозък използваният термин е енцефаломиелити.

Вирусният енцефалит представлява възпаление на мозъчната тъкан, причинено от вирусна инфекция. Състоянието възниква, когато вирус проникне в централната нервна система и предизвика директно увреждане на невроните и възпалителен имунен отговор. Това може да доведе до нарушения в мозъчната функция с различна тежест, вариращи от леки неврологични симптоми до животозастрашаващи състояния.

Диагнозата вирусен енцефалит, неуточнен, се поставя в случаите, когато има клинични и лабораторни данни за вирусно възпаление на мозъка, но конкретният причинител не е идентифициран или не може да бъде доказан по време на диагностичния процес.

Неуточненият вирусен енцефалит е клинична диагноза, която често се поставя първоначално, особено при остро начало на симптомите, като може по-късно да бъде прецизирана, ако се установи специфичен вирус чрез допълнителни изследвания.

Причини и рискови фактори

Най-честите причинители на вирусен енцефалит са ентеровируси, аденовируси, Epstein-Barr вирус, цитомегаловирус, арбовируси (предавани чрез ухапване от комари или кърлежи), варицела-зостер вирус, морбили, паротит, рубеола, както и някои респираторни, гастроинтестинални вируси и други.

След като проникнат в общото кръвообращение, вирусите мигрират към мозъка, където започват да се размножават. Вирусният енцефалит възниква, когато вирус достигне мозъчната тъкан и предизвика възпалителен процес. Това може да стане по два основни механизма, а именно чрез директно проникване на вируса в централната нервна система или чрез вторичен имунно-медииран отговор след системна вирусна инфекция. Организмът отговаря на вирусната инвазия чрез мощен имунен отговор. В резултат на това възниква мозъчен оток. Комбинацията от инфекция и имунен отговор оформя типичната клинична изява на вирусния енцефалит. Възниква трайно увреждане на мозъка.

Рискът от развитие на енцефалит не е еднакъв при всички хора, като се счита, че по-уязвими са кърмачета и възрастни хора, лица с отслабена имунна система (имуносупресия, онкологични заболявания, HIV инфекция, лечение с кортикостероиди или имуносупресори), пациенти с хронични заболявания, хора с повишена експозиция на вектори, като комари и кърлежи, лица без проведена имунизация срещу предотвратими вирусни инфекции, както и хора, пребиваващи или пътуващи в региони с циркулация на невротропни вируси.

Дори при наличие на тежка вирусна инфекция повечето хора не развиват енцефалит. За развитие на енцефалит е необходимо съчетание от фактори, включително вирулентност на причинителя, имунен отговор на организма и индивидуална предразположеност.

Симптоми

Клиничната картина на вирусните енцефалити включват енцефалитен синдром в съчетание с общовъзпалителен синдром, степенно изразен спрямо темпа на протичане на заболяването.

Симптомите на вирусния енцефалит варират в широки граници, от леки грипоподобни оплаквания до тежки неврологични нарушения. Обикновено началото е остро или подостро и състоянието може да се влоши бързо в рамките на часове до дни.

В ранния стадий често се наблюдават общоинфекциозни прояви, като повишена температура, главоболие, отпадналост и силна умора, гадене и повръщане, мускулни болки, фотофобия, общо неразположение.

С напредване на възпалението се появяват неврологични симптоми. Енцефалитният синдром обединява няколко подсиндрома, но винаги трябва да се разглежда като отразяващ нарушение на функциите на главния мозък, мозъчния ствол, малкия мозък и гръбначния мозък. Сред най-характерните прояви, които са водещи за диагнозата, се включват обърканост и дезориентация, промени в поведението и психичния статус, сънливост или възбуда, нарушения в говора, нарушения в паметта и концентрацията, гърчове, фокални неврологични дефицити (слабост в крайник, асиметрия на лицето, координационни нарушения), халюцинации, нарушение на съзнанието, вариращи от сомнолентност до кома.

При деца симптомите често са по-неспецифични и могат да включват раздразнителност, отказ от хранене, пронизителен плач, изпъкване на фонтанелата при кърмачета, гърчове и други.

Алармиращи признаци, изискващи незабавна медицинска помощ, са бързо влошаване на съзнанието, гърчове, силно главоболие с висока температура, рязка промяна в поведението и поява на неврологичен дефицит.

Усложнения

Вирусният енцефалит може да доведе до сериозни усложнения, особено при забавена диагноза или късно започнато лечение. Рискът и тежестта им зависят от възрастта на пациента, имунния статус, причинителя и степента на мозъчното засягане.

Остри усложнения могат да се развият още в хода на заболяването и включват мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане, продължителни или повтарящи се гърчове, епилептичен статус, тежко нарушение на съзнанието и кома, дихателна недостатъчност поради засягане на мозъчни центрове, вторични инфекции при продължителна хоспитализация, мултиорганни усложнения при тежко протичане.

Дългосрочни или късни последици се наблюдават при част от преживелите енцефалит и могат да персистират месеци или години, включвайки когнитивни нарушения (проблеми с паметта, вниманието, ученето), поведенчески и личностови промени, хронична умора, емоционални разстройства (тревожност, депресивни симптоми), епилепсия след прекаран енцефалит, двигателни дефицити и координационни нарушения, говорни нарушения, слухови или зрителни нарушения.

Ранното разпознаване, бързата хоспитализация и навременното лечение значително намаляват риска от тежък неврологичен дефицит.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при неуточнен вирусен енцефалит се поставя въз основа на клиничната картина, неврологичния статус и резултатите от лабораторни и образни изследвания. Тъй като състоянието може да прогресира бързо, диагностичният процес често протича паралелно с началото на лечението.

Първата стъпка е клиничната оценка, като важно значение имат данните за наличие на температура, промяна в съзнанието, поведенчески изменения, гърчове или фокален неврологичен дефицит. Анамнезата има важно значение, особено данните за скорошна вирусна инфекция, ухапване от кърлеж или комар, пътуване, имунен статус и ваксинационна история.

Основните лабораторни изследвания включват назначаване на пълна кръвна картина, възпалителни маркери, биохимични показатели, серологични тестове при съмнение за конкретни вируси.

Лумбална пункция и изследване на ликвор е ключов диагностичен метод, като често се установяват повишен брой клетки (лимфоцитна плеоцитоза), умерено повишен белтък, нормална или леко понижена глюкоза.

От образните изследвания с важно диагностично значение са ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, електроенцефалография.

При значителна част от случаите причинителят не се идентифицира, като при тях диагнозата е по метода на изключването и са необходими своевременни терапевтични мероприятия с цел намаляване риска от усложнения.

Лечение при вирусен енцефалит, неуточнен

Вирусният енцефалит е спешно състояние и лечението обикновено се провежда в болнични условия, често в интензивно отделение. Поради риска от бързо неврологично влошаване терапията започва незабавно, още при клинично съмнение, без да се изчаква окончателното доказване на причинителя.

Подходът е комбиниран и включва етиологично (когато е възможно) и поддържащо лечение:

• антивирусно лечение: при съмнение за херпесен енцефалит или неуточнен причинител, стандартно се започва емпирична терапия с интравенозен ацикловир. Това е критично важно, тъй като херпес симплекс енцефалитът е сред най-тежките, но и лечими форми при ранно приложение. За повечето други вирусни причинители няма специфично антивирусно средство и лечението остава основно симптоматично и поддържащо
• поддържащо лечение: основна цел е стабилизиране на жизнените функции и ограничаване на мозъчното увреждане чрез контрол на температурата, поддържане на дишането и хемодинамиката, венозна рехидратация и електролитен баланс, контрол на гърчовете с антиепилептични средства, лечение на повишено вътречерепно налягане, обезболяване и седация при нужда
• допълнителни мерки: антибиотично лечение в началото, ако не може да се изключи бактериален менингоенцефалит, кортикостероиди в определени случаи при изразен мозъчен оток или специфични показания, рехабилитация и неврологично проследяване след острата фаза

Ранното започване на терапия значително подобрява преживяемостта и намалява риска от трайни неврологични увреждания.

Прогноза

Прогнозата при вирусен енцефалит, неуточнен, е вариабилна и зависи от възрастта, имунния статус, тежестта на мозъчното засягане и бързината на започване на лечението. При ранна диагностика и навременна терапия част от пациентите се възстановяват напълно. В по-тежките случаи са възможни трайни неврологични последици, като когнитивни нарушения, епилепсия, двигателен дефицит или поведенчески промени. Изложени на най-висок риск са кърмачетата, възрастните хора и имунокомпрометираните пациенти. Проследяването и рехабилитацията след острата фаза са важни за крайния изход.

Изображения: freepik.com