Ентеровирусен менингит (G02.0*) МКБ A87.0
Ентеровирусен менингит е остро възпаление на мозъчните обвивки (менинги), което се явява спорадично или епидемично и засяга предимно детската възраст.
Причинители на заболяването са ентеровируси - коксаки и ECHO вируси.
Подробна информация за менингит при вирусни болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:
Коксакивирусен менингит е серозен менингит, който се причинява от вирусите коксаки тип А и тип В с близки биологични качества. Едни причиняват т.нар. херпангина, други - епидемична миалгия (бронхолмска болест, плевродиния), а трети - серозни менингити. Коксаки вирусите са патогенни при инокулация само на новородени мишки, у които се установява дифузен или интерстициален миозит с некроза на мускулните влакна, подобна на Ценкеровата некроза.
Инфекцията се пренася от човек на човек чрез пръски или по ентерален път, като предизвиква внезапно избухващи епидемии, обикновено през летните месеци и главно между децата.
Заболяването започва най-често остро, с повишаване на телесната температура, главоболие, отпадналост и за 1-2 дни се развива менингеален синдром с вратна ригидност, положителен симптом на Керниг и др. Мозъчната течност е бистра, с леко увеличено белтъчно съдържание и с повишени лимфоцити. Заболяването протича доброкачествено, фебрилният период трае около 5 до 7 дни и заедно със спадането на температурата изчезват и менингеалните явления. Напоследък, макар и рядко, се срещат протрахирани коксаки-менингити (30 - 60 дни).
Серозният коксаки-менингит може да се придружава и с прояви на миалгия (силни болки в мускулатурата на гръдния кош и корема) или на херпангина (херпесни мехурчета по лигавицата на устната кухина, фаринкса, мекото небце). Миалгията и херпангината, обаче най-често се появяват епидемично и без проявите на серозен менингит.
Диагнозата се поставя чрез инокулиране на материал от изпражненията на болния върху новородени мишки, като се търсят характерните миозитни промени в напречно набраздената мускулатура на заболелите животни. Може да се използва и серологична проба за свързване на комплемента.
За възникване на еховирусен менингит клинично значение имат щамовете 1, 2, 4, 6, 16 и за Европа - особено щам 9. Най-характерни за тази вирусна група са серозните менингити и много по-рядко паралитичните картини, подобни на полиомиелитните. През последните десетилетия в много западноевропейски страни и у нас бяха наблюдавани епидемични вълни през летните месеци.
Клиничната изява на еховирусните менингити започва след инкубационен период от 3 до 5 дни. Развива се двувълнова температурна крива и към втората температурна вълна - менингеален синдром със сравнително ниски белтъчни стойности в ликвора и лимфоцитна плеоцитоза. Заболяването протича доброкачествено и болният оздравява за 2-3 седмици. Менингеалният синдром може да се съчетава при децата с диария, подуване на лимфни възли, кожни (морбилиформени) екзантеми. Подобно на коксаки-инфекцията, може да има и мускулни болки.
Сигурна диагноза се поставя с вирусологично изследване.
В диференциално диагностичен план ентеровирусните менингити трябва на първо място да се разграничат от туберкулозния менингит. Фаталните последици за болния при диагностична грешка налага при всеки ентеровирусен менингит да се започне веднага терапия, както при туберкулозен менингит до пълното негативиране на мозъчната течност и евентуалното вирусологично изясняване на диагнозата.
Ентеровирусният менингит обикновено има доброкачествен ход и не е уместно лечението с антивирусни средства. Употребата на кортикостероиди се дискутира, но единно е становището, че в началото на заболяването през виремичната фаза, когато започва продукцията на интерферон, кортикостероиди не трябва да се предписват. Тези препарати могат да бъдат полезни при развитие на мозъчен оток и възпалителен инфилтративен мозъчен и менингеален процес. Уместно е даването на гама-глобулин - мускулно и антипиретици.
Коментари към Ентеровирусен менингит (G02.0*) МКБ A87.0