Менингит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде МКБ G02*

Към възпалителни болести на централната нервна система се включва и засягането на меките мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък с развитие на менингит. Причините за развитието на болестта могат да са инфекциозни (бактерии, вируси, гъбички и други, описвани често в клиничната практика) или неинфекциозни (реакция от лекарства, след отравяне и други, описвани рядко в клиничната практика).

Рубриката менингит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, включва някои, описвани по-рядко в клиничната практика инфекциозни форми на менингит с причинители различни представители от вирусите, гъбичките и паразитите.

Ранното разпознаване симптомите на болестта, уточняването на конкретния етиологичен причинител и назначаването на последващо индивидуализирано и комплексно лечение намалява риска от усложнения и подобрява прогнозата.

Видове, особености и характерни симптоми

Заболяването може да засегне представители от всички възрастови групи, като изложени на по-висок риск са лицата с компрометиран имунитет (в резултат от системно хронично заболяване, неоплазма, онкологично лечение, алкохолизъм и други), малките деца, възрастните пациенти, бременните жени. Ниските социално-икономически условия, лошата битова и лична хигиена, недохранването и редица други фактори благоприятстват развитието на болестта.

В зависимост от етиологичния причинител се различават следните форми на заболяването:

• менингит при вирусни болести, класифицирани другаде: в тази група се включват различните форми на вирусен менингит, развиващ се най-често вторично като усложнение в хода на определена вирусна инфекция, като най-често това са аденовирусни инфекции, ентеровирусни инфекции, морбили, паротит, варицела, херпес зостер и други. Характерно е постепенното влошаване състоянието на пациента, като на фона на характерните за инфекцията симптоми се развиват и типичните за менингит прояви. Макар вирусните форми на менингит да се отличават с по-леко протичане и благоприятна прогноза в сравнение например с бактериалния менингит, то ранната консултация със специалист има ключово значение за последващия ход на болестта
• менингит при микози: неврологични усложнения в хода на гъбична инфекция се развиват рядко, но крият сериозен риск от тежко протичане, усложнения и лоша прогноза. Сред най-честите форми на микотичен менингит са кандидозен менингит (с причинител най-често Candida albicans), криптококов менингит (с причинител най-често Cryptococcus neoformans и Cryptococcus gattii), менингит при кокцидиоидомикоза, хистоплазмоза и други, срещани рядко в клиничната практика. Наблюдават се характерни за гъбичната инфекция кожни промени (обриви, лезии), органни увреждания и характерни симптоми, към които се прибавят постепенно и проявите на неврологичен дефицит
• менингит при други уточнени инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде: в тази група се включват развитието на менингит при болест на Chagas и менингит при африканска трипанозомоза с характерните за първичната инфекция прояви (кожни изменения, органни прояви, лабораторни отклонения) и характерните за менингит симптоми (менингеален синдром, синдром на повишено вътречерепно налягане)

Клиничното протичане на отделните форми на заболяването показва редица идентични, сходни симптоми в комбинация с някои типични за съответната инфекция прояви. Така например при почти всички пациенти се описва развитие на менингеален синдром или синдром на менинго-радикулерно дразнене, с характерните за него патологични рефлекси, вратна ригидност и други. Синдромът на повишено вътречерепно налягане се проявява обикновено с наличие на упорито, силно главоболие, неповлияващо се от стандартните обезболяващи, в комбинация с гадене, повръщане, общо неразположение.

Фебрилитет е налице при всички пациенти, като при някои от пациентите с компрометирана имунна система (например при СПИН, ХИВ, някои лимфоми) температурата може да е субфебрилна.

В зависимост от особеностите и тежестта на неврологичните увреждания могат да се наблюдават и прояви от страна на черепно-мозъчните нерви, слухови и зрителни нарушения, психомоторна възбуда с качествени и количествени промени в съзнанието.

Сред най-честите усложнения се включват тежки неврологични увреждания, шоково състояние, кома, тежки сърдечно-съдови увреждания и други. При липса на лечение и неглижиране на проявите се наблюдава висок процент леталитет.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на различните форми на инфекциозен менингит изисква комплексни и насочени мерки и съвместна колаборация на екип от различни специалисти (инфекционист, невролог и други).

Целта е потвърждаване на диагнозата, диференциране от другите форми на инфекциозен менингит и други идентично протичащи заболявания и при възможност изолиране на конкретния етиологичен причинител.

Използват се следните диагностични подходи и методи:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на пациентите невинаги е възможен и обикновено е слабо информативен, освен в случаите на изясняване на прекарана наскоро инфекция (вирусна, гъбична). Анамнезата може да подпомогне уточняването на някои рискови фактори (например нисък имунитет в резултат от системно хронично заболяване). Физикалните находки и особено неврологичният статус имат важно значение за определяне тежестта на засягане състоянието на пациента и избора на последващите диагностични методи (при данни за патологични рефлекси, засягане на черепно-мозъчните нерви, психомоторни прояви и други обикновено се пристъпва към извършване на лумбална пункция за уточняване на състоянието)
• лумбална пункция: с изключително високо информативно значение са резултатите, получени при извършването на лумбална пункция. Отчита се налягането, под което изтича ликворът, макроскопските му характеристики, микроскопските особености и при възможност се извършва и подходяща микробиологична диагностика за доказване на предполагаемите вируси или гъбички
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания нямат съществено диагностично значение като изолирани показатели, но при анализа им на фона на резултатите от другите изследвания подпомагат изготвянето на общата представа за тежестта на болестния процес, наличието на развили се усложнения и други. Проследяват се нарушения в алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, хемопоезата, маркери на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин, фибриноген и други)
• образни и инструментални изследвания: компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР на глава), електроенцефалография и други изследвания се назначават с цел уточняване на конкретната локализация и степен на засягане на мозъчните структури от болестния процес

Диференциалната диагноза включва различаване на отделните форми на инфекциозен менингит една от друга, различаване от неинфекциозен менингит, както и диференциране от някои идентично протичащи заболявания, като например тумор, абсцес или киста на мозъка, менингизъм при други състояния.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при менингит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, изисква комплексни, целенасочени и строго индивидуализирани мерки, съобразени с диагностичните находки и общото състояние на пациентите.

Лечението най-общо включва приложение на следните терапевтични методи и средства:

• етиологична терапия: при изолиране на конкретния етиологичен причинител на заболяването и наличието на подходящи разработени лекарствени препарати, ефективни за неговото отстраняване, се назначава етиологично лечение. Така например при микотичен менингит се прилагат специфични противогъбични средства (най-често флуцитозин, амфотерицин В и други), при херпесен вирусен менингит се назначават антихерпесни лекарства (например ацикловир). Лечението е с достатъчно голяма продължителност, в съобразени със състоянието на пациента дози и в подходяща форма (най-често под формата на интравенозни инфузии)
• патогенетична терапия: патогенетичната терапия е насочена към отстраняване и облекчаване на проявите на мозъчен оток, повишено вътречерепно налягане и другите патологични изменения, настъпили в хода на болестния процес и криещи риск от възникване на допълнителни усложнения. Прилагат се подходящи осмотични диуретици (например манитол), парентерални вливания, противовъзпалителни средства, кортикостероиди при нужда и при липса на противопоказания
• симптоматично лечение: за облекчаване проявите на заболяването се назначават лекарства от различни групи, като например аналгетици (за облекчаване на болката), антипиретици (за нормализиране на телесната температура), антиеметици (при гадене и повръщане), заместителна терапия с електролити, ензими, витамини и други по преценка на лекуващия лекар и в зависимост от оплакванията на болния

Терапията често е продължителна, като след дехоспитализация в много от случаите се налага допълнително лечение с цел пълно възстановяване и намаляване риска от постинфекциозни усложнения. За целта може да се наложи провеждане на подходяща физиотерапия, рехабилитация, лекарствена терапия и други по преценка на лекуващия лекар.

Прогнозата при менингит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, се определя строго индивидуално, като с най-голямо прогностично значение са степента на увреждане състоянието на пациента и развилите се усложнения, както и терапевтичния отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Срещу ограничен процент от инфекциозните менингити, включени в тази рубрика, има създадена специфична профилактика с ваксини (ваксини срещу някои от вирусните причинители, като например включената в задължителния имунизационен календар ваксина морбили, паротит, рубеола).

Обикновено превенцията включва общи мерки, като поддържане на висока лична и битова хигиена, използване на подходящи репеленти при посещение на ендемични за някои паразитози райони, поддържане на висок имунитет с пълноценно хранене и движение и други.

Заглавно изображение: CCO Public Domain