Менингит при други уточнени инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде МКБ G02.8

Към рубриката менингит при други уточнени инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, се включват някои описвани по-рядко в клиничната практика усложнения на някои паразитни заболявания. В хода на тяхната прогресия настъпва разпространение на инфекциозния процес със засягане на централната нервна система и меките мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък (менингит) и развитие на менингит. Своевременното и оптимално лечение на първичната инфекция значително намалява риска от нейното разпространение и развитието на неврологични усложнения.

Особености и симптоми

Менингитът като клинично понятие е възпалително увреждане на мозъчните обвивки (менингите).
В рубриката менингит при други уточнени инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде са разгледани менингит при африканска трипанозомоза и менингит при болест на Chagas.

Заболяванията показват ендемично разпространение с по-висока честота в някои райони, като се засягат в еднаква степен представителите на двата пола от всички възрасти. Предразполагащи фактори са наличието на спад в имунната система (автоимунни или злокачествени заболявания, хронични системни заболявания, малнутриция, алкохолизъм и други).

Менингит при африканска трипанозомоза

Етиологията на менингита при африканска трипанозомоза включва инфекция от тропическите протозои, съществуващи в две патогенни за човека форми, а именно T. brucei gambiense, причинител на гамбийската (западноафриканска) сънна болест при хората и T. brucei rhodesiense, причинител на родезийската (източноафриканска) сънна болест при хората. Родезийската форма на заболяването е с по-лоша прогноза и по-бърз летален изход.

Заболяването е епидемично в много райони на Африка, предава се на човек при ухапване от мухата цеце. Инкубационният период е няколко седмици.

Клиничното протичане на менингита при африканска трипанозомоза има характерна стадийност:

• първи стадий: характеризира се с наличие на първичен афект "трипанозомен шанкър" с развитие на твърд, болезнен, сърбящ възел на мястото на ухапването и инокулирането на паразитите, заобиколен от восъчнобледа зона. Възелът изчезва след близо две седмици с остатъчен пигментен белег
• втори стадий: хемато-лимфатичен, като се характеризира с паразитемия (наличие на паразити в кръвта). За клиниката е характерен фебрилитет със стадийни температурни пристъпи, анемия, повръщане, общо неразположение, множество обривни елементи (трипанозомни шанкъри) по тялото, силно увеличени лимфни възли, често съпроводени и с увеличена слезка, отоци по тялото. Патогномоничен за инфекцията е симптомът на Kerandel (силна болка при ощипване)
• терминален стадий: означава се още като менингоенцефалитен и настъпва средно от 3 месеца до няколко години след ухапването от заразената муха. Паразитът е проникнал през хемато-енцефалната бариера и възниква засягане на нервната система. Продължителността на този стадий варира, средно до две години. Налице са признаци на менинго-радикулерно дразнене, психомоторна възбуда, качествени и количествени промени в съзнанието. Болните съобщават за силно главоболие, лицето е с масковиден израз, характерна е повишената сънливост през деня с безсъние нощем и пълна апатия

Леталният изход при болестта настъпва най-често от изтощение и мултисистемни увреждания.

Менингит при болест на Chagas

Етиологията на менингит при болест на Chagas се дължи на трансмисивна протозооза, причинена от Trypanosoma cruzi. Епидемични са районите на Централна и Южна Америка и особено бедните селски райони на Мексико. Вектори (преносители) са летящите дървеници от семейство Reduviidae.

Заразата се предава на човек при ухапване от вектора, преливане на заразена кръв (рядко), трансплацентарно (от заразената майка през трансплацентарната бариера към плода), както и при поглъщане на храни, заразени с причинителя. Често засегнати са деца, като предразполагащи фактори са недохранването, лошите битови и хигиенни условия.

Клиниката на менингит при болест на Chagas протича в два стадия, а именно остър и хроничен.
Острата фаза на заболяването започва няколко седмици след инфектирането. Началото е с неспецифични симптоми, най-често главоболие, повишена температура, загуба на апетит, диария. На мястото на ухапването се появява първичен афект (шагом), представляващ зачервена папула с регионален лимфангит и лимфаденит, съответстващ на инокулацията на паразита в организма. Температурата е с постоянен или ремитиращ характер. По-късно при паразитемията тялото може да бъде обсипано с множество шагоми.

Постоянни симптоми са полиаденопатията (увеличените лимфни възли) и хепатоспленомегалията (увеличени черен дроб и слезка). Патогномоничен за болестта е т.нар. белег на Романа, който включва оток на клепачите от едната страна в близост до ухапването. При отслабена имунна система смъртта може да настъпи в този стадий от тежък миокардит или менингоенцефалит. При персистиране на причинителя след няколко седмици заболяването преминава в хронична фаза.

В хроничната фаза се засягат всички системи. Нервната система е засегната под формата на менингит, менингоенцефалит и енцефалопатия. При физикално изследване налице са признаци на менинго-радикулерно дразнене, а по-късно се развива и неврит, сензорен и моторен дефицит, деменция. Болните умират поради системните усложнения, най-често поради кардиомиопатията.

Подробна информация за особеностите в протичането може да намерите в раздел Заболявания (Болест на Chagas (хронична) с увреждане на нервната система).

Диагностичен подход

Диагностичният подход при менингит, развил се в хода на паразитоза, е комплексен, целенасочен и включва подходящ подбор от изследвания за уточняване на диагнозата, диференциране от някои други, протичащи идентично заболявания, различаване от другите форми на менингит (бактериален, вирусен, микотичен) и уточняване на конкретния причинител на заболяването.

Диагнозата се поставя обикновено на базата на клинико-епидемиологичните данни и резултатите от паразитологичните изследвания. Данните от анамнезата рядко са особено информативни, но могат да насочат към първичната инфекция при данни за скорошно боледуване. Физикалните находки включват уточняване на общия статус, данни за фебрилитет, находки при палпация на черен дроб и слезка, данни за степента на увреденото общо състояние.

Важно значение има и неврологичният статус, при който се изследва за наличие на патологични рефлекси, увреждания на черепно-мозъчните нерви, психомоторни нарушения и други.

Лабораторните изследвания заемат важно място при диагностицирането на болестния процес. Взема се проба от първичния афект (мястото на проникване на паразита), лимфен възел, ликвор и кръв. Правят се директна микроскопия, оцветяване по Гимза, имунологични изследвания, като реакция на свързване на комплемента, индиректна хемаглутинация, ELISA, PCR, радиоимунологичен анализ и други.

По преценка на лекуващия лекар се назначават подходящи образни изследвания, най-често ядрено-магнитен резонанс и/или компютърна томография (скенер) на главата, при нужда и електроенцефалография и някои други изследвания с цел уточняване на степента на засягане на мозъчните структури и уточняване на налични усложнения.

Диференциална диагноза на менингита при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, включва широк спектър от заболявания, главно други инфекциозни и паразитни болести, менингококов менингит, други форми на бактериален, вирусен или микотичен менингит, неинфекциозен менингит и други.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално при всеки отделен пациент, като важно значение имат диагностичните находки, наличието на развили се усложнения, общото състояние и редица индивидуални фактори от страна на пациента, както и ранното откриване на заболяването с възможност за своевременно стартиране на подходящо и комплексно лечение.

Лечението най-общо е етиологично с помощта на подходящи противопаразитни медикаменти и симптоматично с използване на лекарствени средства и методи за подобряване състоянието на пациента. Често се назначават подходящи антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни средства, парентерални вливания за корекция на електролитния дисбаланс и дехидратацията, ензимни препарати, витаминни добавки и други по преценка на лекуващия лекар.

В много случаи се налага провеждане на физиотерапия и рехабилитация с допълнителна лекарствена терапия с цел пълно и оптимално възстановяване и намаляване риска от рецидив на инфекцията.

Прогнозата се определя индивидуално, като значение оказват ранното посещение на специалист, липсата на развили се усложнения, липсата на сериозни неврологични увреждания и добрият и бърз терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Профилактиката на менингит при други уточнени инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде, включва борба с вектора (разпространителя), поддържане на висока лична хигиена, приложение на ваксини при пътуващите в рискови региони, адекватна лекарствена профилактика при планиране посещение на ендемичен район, използване на подходящи репеленти и други.

Заглавно изображение: CCO Public Domain