Болест на Chagas (хронична) с увреждане на нервната система МКБ B57.4

При болест на Chagas (хронична) с увреждане на нервната система в резултат от хронифицирането на американската трипанозомоза се развиват различни по тежест неврологични симптоми.

Заболяването възниква при неизлекувана остра форма или дълги години след прекарано заболяване.

Засяга по-често възрастните, докато при децата се развива след тежко протичаща остра форма, лекувана погрешно или непълно. Не се описват различия в честотата на засягане между представителите на двата пола, няма различия и по отношение на расовата принадлежност.

Заболяването се среща предимно в някои географски области на Америка, основно в северната и южната част.

Рискови фактори, повишаващи възмножноста от инвазия с Trypanosoma cruzi са:

• прекарана остра форма на болестта

• нисък социално-икономически статус

• лоша лична и битова хигиена

• ниска здравна култура

Етиологичните агенти представляват дървеници, част от семейство Trypanosomatidae, които се заразяват след кръвосмучене от болни хора или животни.

Боледуват над сто различни вида бозайници, главно кучета, котки, мечки, лисици, полски мишки, маймуни, мравояди, броненосци, опосуми. Птиците, земноводните и влечугите се отличават с естествено придобита резистентност спрямо T. cruzi.

Причинителите се характеризират с определени особености в жизнения цикъл, протичащ със смяна на два гостоприемника (дървеница и бозайник) и преминаващ през няколко различни стадия.

В храносмилателната система на насекомите се откриват епимастиготните форми, които представляват екстрацелуларни, неинвазивни форми на паразитите. Те се превръщат в метациклични трипомастиготи, които инвазират клетките на кожната и лигавичната повърхност, както и конюнктивата. След навлизане в клетките се превръщат в амастиготи.

При разрушаване на клетките на гостоприемника се отделят редица субстанции с токсично и алергизиращо действие.

Заразяването при човек се осъществява посредством проникване на етиологичните агенти през увредените кожни, лигавични или конюнктивални повърхности. Важни механизми на заразяване са трансплацентарният (от майката на плода), както и при хемотрансфузия на контаминирана кръв.

Засягането на централната нервна система обикновено протича с развитие на менингит, менингоенцефалит или поражения на някои от черепно-мозъчните нерви.

Основните клинични прояви при болест на Chagas (хронична) с увреждане на нервната система включват някои от следните признаци:

• главоболие
• фебрилитет
• гадене и повръщане
• апатия
• фотофобия
• промени в психичния статус
• вратна ригидност
• парези и парализи
• кома

Без лечение за кратък период от време е възможно развитие на животозастрашаващи патологоанатомични изменения.

Диференциалната диагноза при тази форма на американска трипанозомоза включва разграничаване на болестта главно от менингит и менингоенцефалит с друга етиология (бактериална, вирусна, малигнена).

За поставяне на диагнозата е необходимо провеждане на редица параклинични, паразитологични, образни и инструментални изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за прекарана остра форма на болестта в миналото в съчетание с физикалните находки насочва към това протозойно заболяване.

Паразитологичните изследвания се осъществяват с помощта на различни методи (микроскопски, молекулярни, имунологични, серологични).

Необходимо е извършване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за установяване на степента на пораженията в централната нервна система. При необходимост се провежда лумбална пункция и полученият материал се подлага на необходимите изследвания.

Лечението на тази форма на болестта на Chagas се осъществява с антипротозойни препарати от различни фармакологични групи, в комбинация със симптоматична терапия за овладяване на неврологичните признаци. Ефективността на противопаразитните средства намалява с хронифицирането на процеса, което е причина за неблагоприятната прогноза при голяма част от болните.