Африканска трипанозомоза МКБ B56

Сънната болест, наричана още африканска трипанозомоза, представлява инвазия на организма с едноклетъчните паразити от род Tripanosoma, семейство Trypanosomatidae.

Различават се три основни форми на болестта:

• Гамбийска трипанозомоза, наричана още западноафриканска сънна болест, с причинител Trypanosoma gambiense

• Родезийска трипанозомоза, наричана още източноафриканска сънна болест, с причинител Trypanosoma rhodesiense

• Африканска трипанозомоза, неуточнена

Заболяването се среща в някои географски области на Африка, като се засягат в еднаква степен мъжкия и женския пол, без различия при отделните възрастови групи. По данни на световната здравна организация най-висока е заболеваемостта в Ангола, Конго, Судан. В България няма регистрирани случаи на сънна болест.

Източник на болестта са хората и някои животни (антилопи, домашна и дива свиня), като основният механизъм на заразяване е трансмисивният. Други възможни пътища на проникване на паразитните агенти са при кръвопреливане и от майката на плода, по трансплацентарен път.

Гамбианската форма на африканската трипанозомоза е антропоноза. При нея основен резервоар на зараза е болен човек или носител на паразита, докато родезийската форма е зооантропоноза. Основен резервоар и източник на зараза при втората форма е горската антилопа.

Основни вектори на заразата са мухите от род Glossina (мухи цеце), като Glossina palpalis е най-честият преносител за гамбийската форма, а Glossina morsitans е преносител основно на родезийската форма на болестта.

Мухите се заразяват при оптимална температура и благоприятни условия на средата, при кръвосмучене от заразени хора или животни.

Биологичното развитие на трипанозомите е свързано със смяна на няколко гостоприемника и преминаване през няколко различни стадия:

• амастиготна
• промастиготна
• епимастиготна
• трипомастиготна

Трипомастиготите паразитират в човека, а епимастиготите само в организма на мухата цеце.

В интестиналния тракт и в слюнчените жлези на мухите се осъществява развитието на паразитите, до превръщането им в инвазиоспособни форми.

В организма на човека паразитират извънклетъчно, предимно в макрофагохистиоцитарната система на лимфните възли, слезката и черния дроб.

Клиничното протичане на болестта преминава през два отделни стадия:

Хемато-лимфен стадий: на мястото от ухапването на мухата се развива първичен афект, наподобяващ фурункул, със слаба болезненост и леко сърбящ.

Той не предизвиква системни прояви и изчезва след една до две седмици, като от него паразитите нахлуват в системната циркулация и по лимфен и хематогенен път се развива генерализирана паразитемия.

Паразитите оказват алергизиращо, токсично и пирогенно действие, което клинично се изразява в развитие на фебрилитет с ремитиращ или интермитиращ характер и увеличение на лимфните възли.

Лимфаденомегалията може да бъде изолирана (най-често на лимфните възли в задния триъгълник на шията) или генерализирана.

Възможно е развитие на еритемен неправилен обрив, засягащ най-често крайниците, гърба и гърдите. При някои пациенти се наблюдават бързопреходни отоци.

Менингоенцефалитен стадий: нарича се още терминален стадий или истинска сънна болест. В централната нервна система се развиват сходни на хроничен менингоенцефалит патологанатомични промени.

Наблюдават се различни по тежест клинични изяви, включващи мъчително главоболие, вратна ригидност, апатия, прогресивна сънливост, парези и парализи, сетивни и моторни нарушения. Наблюдават се тремор на крайниците и езика, фибриларни потрепвания на мускулите, нарушения в координацията и рефлексите, несигурна походка, масковиден израз на лицето.

Без терапия заболяването завършва летално за една до три години. Чести усложнения на сънната болест са острият миокардит, развитието на излив в перикардната, плевралната или коремната кухина.

За поставяне на диагнозата е необходимо:

• епидемиологична анамнеза: престой или пребиваване в ендемичен район, ухапване от муха цеце

• физикален преглед: откриване на характерния първичен афект, палпиране на уголемени лимфни възли, нарушени рефлекси

• параклиника: моноцитоза, лимфоцитоза, анемия

• паразитологични изследвания

С най-висока информативна стойност е откриването на трипанозомите в материал от кръв, ликвор или лимфен възел.

При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид главно следните заболявания:

• малария
• висцерална лайшманиоза
• лимфаденит с друга етиология

Лечението при африканска трипанозомоза е етиологично, с противопаразитни агенти от различни фармакологични групи, както и със симптоматични средства.

Основните мерки за осъществяване на превенция включват използване на репеленти и противоинсектицидни средства, контрол над популациите на мухите цеце.