Родезийска трипанозомоза МКБ B56.1

Източно-африканската сънна болест, наричана още родезийска трипанозомоза, представлява инвазия на организма, предизвикана от Tripanosoma brucei rhodesiense.

Състоянието се среща в някои райони на Африка, като засяга в еднаква степен представителите на мъжкия и женския пол, независимо от възрастта.

Причинителите представляват едноклетъчни екстрацелуларни паразити, отнасящи се към род Tripanosoma на семейство Trypanosomatidae.

Преносители на болестта са мухите цеце от род Glossina, като най-чест преносител за тази форма на африканска трипанозомоза е Glossina morsitans.

Векторите се заразяват при смучене на кръв от болни хора или животни, като паразитите попадат в интестиналния им тракт, където се развиват. След това се локализират в слюнчените жлези, където претърпяват трансформация и се превръщат в инвазиоспособни форми. Този процес продължава приблизително 20 дни.

Хората се заразяват предимно по трансмисивен механизъм, след ухапване от контаминирани мухи. Инкубационният период продължава средно 20 дни, но в зависимост от имунологичната реактивност на макроорганизма може да продължи и до две години.

В клиничното протичане на болестта се различават два стадия:

Хемато-лимфен: патологоанатомичните изменения имат възпалителен характер и засягат предимно лимфните възли, черния дроб и слезката.

Лимфните възли са увеличени и конгестирани, като се установява хиперплазия на фоликулите с периваскуларна лимфоцитна и плазматична инфилтрация.

На мястото на ухапването се развива първичен афект, слабо болезнен и сърбящ, като размерите му обикновено са до 2 сантиметра в диаметър. От първичния афект трипанозомите се разпространяват хематогенно и лимфогенно и се развива генерализирана паразитемия.

Нахлуването на паразитите в системната циркулация се съпровожда от повишение на телесната температура, като се наблюдава периодично спадане и повторно повишение на температурата.

Водещ симптом в тази фаза са увеличените лимфни възли, като се наблюдава изолирана или генерализирана лимфаденопатия. Те обикновено са подвижни, с мека консистенция, неболезнени.

При малък процент от болните се появява еритем по гърба, гърдите и крайниците, като отделните обривни единици са с неправилна форма и виолетов цвят.

Менингоенцефалитен или терминален: патологоанатомичните процеси в тази фаза включват фиброза и атрофия на лимфните фоликули.

Налице са характерни промени в централната нервна система, които са идентични с менингоенцефалит. Менингите са оточни и задебелени, в определени области от мозъка се концентрират паразитите, предизвиквайки възпаление и дегенерация.

Болните се оплакват от мъчително и упорито главоболие, раздразнителност, сънливост. Походката им е несигурна, рефлексите са нарушени, лицето им е масковидно. Постепенно сънливостта прогресира, като се развиват парализи, птоза на клепачите и вратна ригидност.

Протичането на болестта е бързо и за по-малко от една година, без терапия, настъпва летален изход. Болните развиват остър миокардит с перикарден излив, налице са моторни и сетивни смущения, конвулсии, епилептични припадъци.

За поставяне на диагнозата е необходим подробен разпит на болния, обстоен физикален преглед и извършване на лабораторни и паразитологични изследвания. Материал за микроскопското изследване се взима от лимфните възли, кръвта и ликвора. Параклинично се установява лимфоцитоза, моноцитоза и анемия.

Заболяването трябва да се диференцира от висцерална лайшманиоза, малария, лимфаденити.

Лечението при болни с родезийска трипанозомоза се осъществява с противопаразитни средства, като при много случаи се прилага и симптоматична терапия.

При своевременно лечение в първата фаза на болестта, прогнозата е относително благоприятна, докато при втората фаза е съмнителна.