Конюнктивит

Конюнктивит: често срещано състояние, което се характеризира с възпаление на прозрачната мембрана, която покрива видимата част на окото (без роговицата) и обгръща вътрешната повърхност на клепачите. Вирусния конюнктивит е най-честата форма на инфекция, въпреки че бактериалния е по-тежко състояние. Друга форма на конюнктивит е неонаталния, който е резултат от нормално раждане (преминаване на бебето през родовия канал) при наличие на инфекция на майката (генитален херпес, хламидия, гонорея). Инфекциозният конюнктивит може да се разпространява от човек на човек при ползване на общи предмети (кърпи) или при докосване на зоната около очите. Състоянието се установява във всяка възрастова група, но е много разпространено сред малките деца.

Конюнктивитът може да се дължи на:

• Инфекциозни и паразитни болести - инфекция с аденовирус, херпес симплекс, хемофилус инфлуенца, коксаки вирус, трахома, лептоспироза.
• Болести на окото и придатъците му - бактериален конюнктивит (стафилококус ауреус).
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - алергична реакция (към прах, мухъл, полени).
• Болести на кожата и подкожната тъкан - синдром на Стивънс-Джонсън (Stevens-Johnson syndrome).
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан -  синдром на Рейтер (Reiter's syndrome), грануломатоза на Вегенер (Wegener's granulomatosis).
• Болести на дихателната система - сенна хрема.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - пигментна ксеродерма.

Диагностицирането на конюнктивита започва с приемането на цялостна лична и фамилна анамнеза, включително симптоми и завършва с преглед на очите (проверка на зрителната острота, периферното зрение и вътреочното налягане). В определени случаи може да е необходимо вземане на очен секрет за микробиологично изследване в лаборатория.

Лечението варира в зависимост от вида на конюнктивита.