Акантамебиаза МКБ B60.1

Инфекцията, предизвикана от агентите от рода Acanthamoeba, се нарича акантамебиаза. Характерни отличителни особености са следните:

• те са свободно-живеещи организми
• човекът не играе роля на преносител на болестта
• не са описани вектори на болестта
• често се засяга цнтралната нервна система и очите

Патогенни видове сред човешката популация са следните:

• Acanthamoeba castellanii
• Acanthamoeba culbertsoni
• Acanthamoeba polyphaga
• Acanthamoeba palestinensis
• Acanthamoeba astronyxis
• Acanthamoeba rhysodes
• Acanthamoeba divionensis

Те са повсеместно разпространени и се откриват в почва, вода, въздух, прах, като случаи на заразяване са описани в Европа, Австралия, Африка, Южна Америка.

Акантамебите имат две форми, а именно трофозоит и циста. Те се придвижват бавно, чрез пълзящи движения. Могат да засегнат различни системи и органи, като проявяват изразен клиничен полиморфизъм.

Входна врата на инвазията са лигавицата на горния респираторен тракт, урогениталната система, увредена кожа, роговицата на окото.

Инкубационният период е вариабилен, като при повечето пациенти е между една и три седмици.

Най-често водят до развитие на кератит, конюнктивит или кератоконюнктивит при лица, носещи контактни лещи, като рискови фактори са неправилното съхраняване и почистване на лещите и плуването с лещите в естествени или изкуствени водни басейни.

Симптоматиката обикновено започва с усещане за чуждо тяло, последвано от болка, сълзене, замъглено зрение, фотофобия, блефароспазъм.

Обикновено процесът се развива едностранно, много рядко се засягат и двете очи. Възможно е развитие на язва на роговицата, преден увеит, хипопион, диплопия.

Подробна информация може да прочетете на:

• Остър конюнктивит при болести, класифицирани другаде

• Кератит и кератоконюнктивит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

При имуносупресирани пациенти причиняват грануломатозен акантомебен енцефалит, като рискови групи са болните от СПИН, захарен диабет, системен лупус, малигнени заболявания, след химиотерапия, продължителна употреба на кортикостероиди, както и след трансплантация на тъкани или органи.

В засегнатите участъци се откриват множество трофозоити и цисти, както и клетки на възпалението (лимфоцити, плазмоцити, макрофаги и еозинофили).

Развива се подостър дифузен менингоенцефалит със следните възможни клинични признаци:

• промени в психичния статус
• припадъци
• хемипареза
• фебрилитет
• главоболие
• менингизъм
• зрителни нарушения
• атаксия
• гадене и повръщане

Възможни са и халюцинации, личностни промени и нарушения на съня.

Преди изявата на неврологичната симптоматика е възможно наличие на промени по кожата под формата на язви, възли или подкожни абсцеси.

Диференциалната диагноза при инфекция, предизвикана от Acanthamoeba, включва разграничаването й от други паразитни и инфекциозни заболявания, главно аспергилоза, криптококоза, херпес симплекс, хистоплазмоза, нокардиоза, токсоплазмоза.

Своевременната диагностика при акантамебиаза с развитие на конюнктивит или кератоконюнктивит е от решаващо значение за съхраняване и запазване на нормална зрителна острота.

Необходимо е микроскопско откриване на паразитите чрез различни методики, главно флуоресцентни, оцветителни, имунологични техники.

При наличие на неврологична симптоматика, без данни за повишено вътречерепно налягане, е удачно извършването на лумбална пункция, както и компютърна томография.

Лечението обикновено включва комбинирано приложение на антипротозойни, антибиотични и противогъбични агенти, локално в окото или системно. Употребата на кортикостероиди показва противоречиви резултати. При необходимост се прилага и хирургична терапия.