Акантамебиаза МКБ B60.1
Инфекцията, предизвикана от агентите от рода Acanthamoeba, се нарича акантамебиаза. Характерни отличителни особености са следните:
- те са свободно-живеещи организми
- човекът не играе роля на преносител на болестта
- не са описани вектори на болестта
- често се засяга цнтралната нервна система и очите
Патогенни видове сред човешката популация са следните:
- Acanthamoeba castellanii
- Acanthamoeba culbertsoni
- Acanthamoeba polyphaga
- Acanthamoeba palestinensis
- Acanthamoeba astronyxis
- Acanthamoeba rhysodes
- Acanthamoeba divionensis
Те са повсеместно разпространени и се откриват в почва, вода, въздух, прах, като случаи на заразяване са описани в Европа, Австралия, Африка, Южна Америка.
Акантамебите имат две форми, а именно трофозоит и циста. Те се придвижват бавно, чрез пълзящи движения. Могат да засегнат различни системи и органи, като проявяват изразен клиничен полиморфизъм.
Входна врата на инвазията са лигавицата на горния респираторен тракт, урогениталната система, увредена кожа, роговицата на окото.
Инкубационният период е вариабилен, като при повечето пациенти е между една и три седмици.
Най-често водят до развитие на кератит, конюнктивит или кератоконюнктивит при лица, носещи контактни лещи, като рискови фактори са неправилното съхраняване и почистване на лещите и плуването с лещите в естествени или изкуствени водни басейни.
Симптоматиката обикновено започва с усещане за чуждо тяло, последвано от болка, сълзене, замъглено зрение, фотофобия, блефароспазъм.
Обикновено процесът се развива едностранно, много рядко се засягат и двете очи. Възможно е развитие на язва на роговицата, преден увеит, хипопион, диплопия.
Подробна информация може да прочетете на:
При имуносупресирани пациенти причиняват грануломатозен акантомебен енцефалит, като рискови групи са болните от СПИН, захарен диабет, системен лупус, малигнени заболявания, след химиотерапия, продължителна употреба на кортикостероиди, както и след трансплантация на тъкани или органи.
В засегнатите участъци се откриват множество трофозоити и цисти, както и клетки на възпалението (лимфоцити, плазмоцити, макрофаги и еозинофили).
Развива се подостър дифузен менингоенцефалит със следните възможни клинични признаци:
- промени в психичния статус
- припадъци
- хемипареза
- фебрилитет
- главоболие
- менингизъм
- зрителни нарушения
- атаксия
- гадене и повръщане
Възможни са и халюцинации, личностни промени и нарушения на съня.
Преди изявата на неврологичната симптоматика е възможно наличие на промени по кожата под формата на язви, възли или подкожни абсцеси.
Диференциалната диагноза при инфекция, предизвикана от Acanthamoeba, включва разграничаването й от други паразитни и инфекциозни заболявания, главно аспергилоза, криптококоза, херпес симплекс, хистоплазмоза, нокардиоза, токсоплазмоза.
Своевременната диагностика при акантамебиаза с развитие на конюнктивит или кератоконюнктивит е от решаващо значение за съхраняване и запазване на нормална зрителна острота.
Необходимо е микроскопско откриване на паразитите чрез различни методики, главно флуоресцентни, оцветителни, имунологични техники.
При наличие на неврологична симптоматика, без данни за повишено вътречерепно налягане, е удачно извършването на лумбална пункция, както и компютърна томография.
Лечението обикновено включва комбинирано приложение на антипротозойни, антибиотични и противогъбични агенти, локално в окото или системно. Употребата на кортикостероиди показва противоречиви резултати. При необходимост се прилага и хирургична терапия.
Коментари към Акантамебиаза МКБ B60.1