Други протозойни болести, некласифицирани другаде МКБ B60

Към рубриката други протозойни болести, некласифицирани другаде, се включват няколко различни състояния, протичащи с характерна клинична симптоматика.

Бабезиоза, наричана още пироплазмоза, е хемолитично протозойно заболяване, причинено от представители на род Babesia.

Тези агенти причиняват болести основно по животните, но някои от тях водят до клинични прояви и при хората. Болестта се предава по трансмисивен механизъм, след ухапване от кърлежите от видовете Ixodes dammini и Boophilus.

Паразитите проявяват изразен афинитет към еритроцитите, където обикновено се локализират. След инкубационен период, продължаващ до три седмици, се развиват полиморфни клинични прояви.

Възможно е безсимптомно, леко или тежко протичане в зависимост от степента на инвазия и имунологичното състояние на гостоприемниковия организъм.

Тежкото протичане се асоциира с развитие на кожни промени, неврологични нарушения, изразен фебрилитет, анемия, жълтеница, бъбречна недостатъчност.

Често се развиват различни по тежест усложнения, под формата на застойна сърдечна недостатъчност, шок, генерализирани гърчове, спонтанна руптура на слезката.

Акантамебиаза се развива след инвазия на организма с представители от рода Acanthamoeba, които представляват свободно живеещи организми. Състоянието протича най-често под формата на конюнктивит или кератоконюнктивит.

Паразитите са повсеместно разпространени и могат да се открият в почвата, въздуха, водните басейни. Жизненият им цикъл протича в две форми, трофозоит и циста.

Механизмът на заразяване е посредством увредена кожа, лигавицата на горния респираторен тракт, роговицата, урогениталната система. Основните рискови фактори включват употребата на контактни лещи и неправилното им съхраняване.

Основните клинични прояви включват болка, сълзене, фотофобия, замъглено зрение, блефароспазъм, като обикновено се засяга само едното око. Възможно е усложняване на състоянието и развитие на хипопион, разязвяване на роговицата, преден увеит.

Неглериаза, протичаща под формата на първичен амебен енцефалит, се развива след заразяване с амебите от вида Naegleria fowleri. Заболяването се среща рядко, но се отличава с фулминантно протичане и изключително неблагоприятна прогноза.

Амебите се откриват предимно в сладководните басейни, нехлорирани или слабо хлорирани плувни басейни, бойлери. Заразяването се осъществява посредством обонятелната лигавица на носната кухина, при къпане или плуване в заразени водни басейни, както и след промивки на носната кухина с контаминирана вода.

Амебите проникват по хода на обонятелния нерв, достигат обонятелните луковици, след което ангажират и други части на главния мозък.

Развиват се огнища на хеморагии и некроза с различни размери, като в клиничната картина доминират следните прояви:

• промени в обонянието
• фебрилитет
• патологични рефлекси
• атаксия и гърчове
• промени в психичния статус
• вратна ригидност

Бързо болните изпадат в кома и настъпва летален изход. Смъртността при това заболяване е изключително висока и надвишава 90 %.

Други уточнени протозойни болести включват инвазията с еукариотните организми от рода Microspora, които причиняват микроспоридиоза. Те са вътреклетъчни, спорообразуващи паразити, като са известни над хиляда вида, от които малка част водят до развитие на симптоматика при хората.

Обикновено заболяване се развива при пациенти с вроден или придобит имунен дефицит, най-често HIV-положителни лица, след органна трансплантация, след продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение.

Механизмът е предимно перорален, но са описани случаи с въздушно-капков и полов път на предава на заразяването.

В зависимост от засегнатите органи и системи се различават различни форми на болестта, а именно гастроинтестинална, билиарна, белодробна, кожна, скелетно-мускулна, дисеминирана. Всяка от тези форми протича с характерни клинични признаци.

Най-често се наблюдава гастроинтестиналната форма, с развитието на тежка диария, водеща до анорексия, малабсорбция, неблагоприятна прогноза.

Диференциалната диагноза при други протозойни болести, некласифицирани другаде, е широка и включва разграничаването им от други паразитни, бактериални или вирусни заболявания.

За поставяне на диагнозата основно значение има информацията, получена от:

• епидемиологична анамнеза
• физикален преглед
• параклинични показатели
• паразитологични изследвания
• образна диагностика

За потвърждение на диагнозата е необходимо изолиране на причинителите с помощта на микроскопски, имунологични, серологични, биомолекулярни и други методики.

При наличие на неврологична симптоматика е уместно извършването на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Лечението е насочено към унищожаване на паразитните агенти и овладяване на клиничните симптоми. Прилагат се антипротозойни агенти от различни фармакологични групи, в съчетание с антибиотични и симптоматични средства.