Бабезиоза МКБ B60.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Пироплазмозата, наричана още бабезиоза, представлява протозойно хемолитично заболяване, срещащо се предимно сред животинската популация, по-рядко при хората. Състоянието протича с характерни клинични прояви, чието ранно разпознаване позволява своевременна диагностика и предприемане на съответните мерки за намаляване риска от възникване на допълнителни усложнения и дългосрочни последици.

Причинител и особености

Боледуват предимно възрастните хора, без различия по отношение на пол и расова принадлежност. Случаи на инвазия при хората са описани в Мексико, Франция, Ирландия, САЩ. Характерно за болестния процес е следното:

• източник на зараза: източник на болестта са опаразитени домашни и диви животни, като механизмът на предаване е трансмисивен, при ухапване от кърлежи от вида Boophilus и Ixodes dammini
• етиологичен причинител: етиологичните агенти са представители на род Babesia, клас Sporozoa, паразитиращи по животните и хората. Причиняват тежки инфекции при засягане на животните. Заболяване при хората предизвикват най-често B. divergens, паразитиращ по едрия рогат добитък, както и B. microti, паразитиращ у гризачите
• особености на причинителя: причинителят на заболяването проявява афинитет към червените кръвни клетки и обикновено се локализира в еритроцитите. Морфологично наподобява пръстеновидните форми на маларийните паразити, но не съдържа пигментни вещества. Често се наблюдават няколко паразита, локализирани в един еритроцит. Различават се два цикъла на развитие, безполов в млекопитаещите и полов в кърлежите

Симптоми

Инкубационният период (времето от заразяване с инфекцията до появата на първите симптоми) варира между 10 и 20 дни след ухапването от заразените кърлежи.

При някои пациенти състоянието протича леко, като е налице субфебрилна телесна температура, изпотяване, гадене, слабост, общо неразположение и умора. Възможно е и безсимптомно протичане, което се открива единствено серологично.

По-често заболяването протича с добре изразени клинични оплаквания, включващи:

• системни оплаквания: клиничните прояви са полиморфни, като е възможно тежко протичане, с треска, иктер (жълтеница), анемия, миалгии (болки в мускулите) и артралгии (болки в ставите), хемоглобинурия и развитие на бъбречна недостатъчност
• неврологични оплаквания: наблюдава се и неврологична симптоматика, изразяваща се в главоболие, вратна ригидност, промяна в психичния статус, апатия, емоционална лабилност
• кожни промени: петехии, екхимози и полиморфни обривни единици се развиват при част от болните

B. divergens се открива единствено при пациенти, след спленектомия, като причинява тежко клинично протичане, наподобяващо остра хемоглобинурийна треска.

Усложненията на болестта са различни по тежест и могат да включват развитие на шок, спонтанна руптура на слезката, остър респираторен дистрес синдром, ДИК (дисеминирана интравазална коагулация) синдром, инфаркт на миокарда, застойна сърдечна недостатъчност, генерализирани гърчове, леталитет.

Диагноза

Диагнозата е комплексна, като изисква своевременни и целенасочени действия с оглед ранно установяване на болестта и наличните отклонения и усложнения. Обикновено диагнозата се базира на информацията, получена от:

• анамнеза и физикален преглед: епидемиологична анамнеза с данни за ухапване от кърлеж, контакт с животни, давност, тежест и особености на субективните оплаквания и връзката им с инкубационния период. Физикалните находки могат да варират в много широки граници в зависимост от тежестта на протичане
• параклинични показатели: подробните лабораторни изследвания (изследване на кръв, анализ на урина) се назначават с цел подпомагане на диагнозата, установяване на тежестта на заболяването, но също и подпомагане на диференциалната диагноза. С важно значение са промените в белия и червения кръвен ред, повишените нива на маркерите на възпалението и редица други промени
• паразитологични изследвания: с висока информативна стойност е микроскопското изследване на кръвна натривка, оцветена специфично, както и серодиагностиката с цел доказване на причинителя

При диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на болестта от малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, ерлихиоза, Лаймска болест, Ку-треска, които в определен етап могат да покажат наличието на идентични клинични и параклинични отклонения.

Лечение

Терапията при бабезиоза изисква комплексни, строго индивидуални и целенасочени мерки, като основната цел е овладяване и лечение на инфекцията, превенция на усложненията и облекчение на оплакванията. Обикновено лечението включва използването на противопаразитни и симптоматични средства:

• противопаразитни средства: назначават се подходящи противопаразитни агенти в доза, съобразена със състоянието на болните. Често противопаразитните агенти се комбинират с подходящи антибиотици, например макролиди (азитромицин), линкозамиди (клиндамицин)
• симптоматични средства: за облекчаване на оплакванията могат да се назначат аналгетици (обезболяващи), антипиретици (при висока температура), противовъзпалителни средства, вливания на електролити, антиеметици (при гадене) и много други, съобразно наличните симптоми при отделните пациенти
• профилактика: най-добрият метод за предпазване от заразяване е чрез използване на подходящи репеленти срещу кърлежи, подходящо облекло при посещение на райони, в които може да има кърлежи, проверка за кърлежи след посещение на тревни площи и своевременното им отстраняване от специалист

Прогнозата при своевременна диагноза, адекватна терапия и добро имунологично състояние на болния е относително благоприятна. Неблагоприятни прогностични фактори са възраст над 60 години, спленектомия (премахване на слезката) и развитие на тежка форма на болестта.

Изображения: freepik.com