Неглериаза МКБ B60.2

При заразяване със свободно живеещите амеби от вида Naegleria fowleri, принадлежаща към род Negleria на клас Lobosea, се развива неглериаза, която протича под формата на първичен амебен менингоенцефалит.

Представлява рядко протозойно заболяване с фулминантно протичане, неблагоприятна прогноза и висок процент леталитет.

Болестта е документирана за първи път през 1965 г. от M. Fowler и R. F. Carter в Австралия, като година по-късно се откриват четири нов случая в САЩ.

Най-много случаи са описани в САЩ, Пакистан, Индия, спорадични случаи са документирани в Коста Рика, Иран, Нова Зеландия, Тайван, Венецуела.

Амебите са широко разпространени в природата и се откриват предимно в езера, реки, топли минерални извори, почва, лошо поддържани канализационни системи, слабо хлорирани и нехлорирани плувни басейни. Не съществуват доказателства, че обитават солени водни басейни.

Амебите съществуват в две форми, а именно амебовиден трофозоит и флагелатна форма. Амебовидните форми водят до формиране на цисти, покрити от двуслойна мембрана. Флагелатната форма е непродуктивна, не се размножава и при благоприятни условия се превръща в амебовиден трофозоит. Цистите показват висока устойчивост към действието на редица агенти от околната среда, химически и физически фактори.

Naegleria fowleri прониква в централната нервна система през обонятелната лигавица на носната кухина при попадане на контаминирана вода в нея.

Най-често заразяването се получава при къпане или плуване в замърсени води, промивки на носната кухина с контаминирана вода.

Амебите мигрират първоначално към обонятелните луковици по пътя на обонятелните нервни влакна, като впоследствие се разпространяват и към други части на мозъка. Хранят се с нервна тъкан и причиняват значителни огнища на некроза и кръвоизливи, които клинично се проявяват под формата на гноен лептоменингит и хеморагичен менингоенцефалит.

Амебите произвеждат и отделят цитопатичен токсин и различни литични ензими, които водят до деструкция на клетките.

Инкубационният период е кратък и продължава в рамките на два до седем дни, като първите клинични прояви възникват на мястото на проникване на амебите, така наречената входна врата. Налице са характерни промени, ангажиращи носната лигавица и хеморагичен или фибринозен гноен ексудат в обонятелните луковици. В главния мозък се наблюдават огнищни кръвоизливи, оток.

Състоянието се отличава с остро развитие на симптоматиката, която обикновено включва някои от следните клинични признаци:

• мъчително главоболие
• гадене и повръщане
• диплопия
• промени в обонянието
• екстремно повишение на телесната температура
• наличие на патологични рефлекси
• вратна ригидност
• промени в психичния статус
• атаксия
• гърчове

В рамките на две седмици от началото на проявите болните изпадат в кома и при над 90 % се наблюдава летален изход.

Подробна информация може да прочетете на:

• Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

За поставяне на диагнозата при пациенти с неглериаза е необходимо снемане на подробна епидемиологична анамнеза, обстоен клиничен преглед, паразитологични и лабораторни изследвания.

Характерната неврологична симптоматика, в съчетание с данните за къпане или плуване в сладководен басейн, насочват към състоянието.

Материал за провеждане на паразитологичните изследвания се взима от назофарингеален секрет, както и от ликвора. Използват се микроскопски, културелни, оцветителни, биомолекулярни и имунологични методики за откриване на причинителите.

Лечението при първичен амебен менингоенцефалит включва комбинирано приложение на амфотерицин В, флуконазол, рифампицин и азитромицин. Противоречиви резултати са докладвани след употребата на кортикостероиди. В световен мащаб по-малко от десет заболели са били успешно излекувани.

Основните профилактични мерки включват използването на така наречените щипки за нос при плуване в сладководни басейни, повишено внимание при извършване на промивки на носната лигавица и подобряване на здравната култура.