Амфотерицин Б

Инфекциите, причинени от гъбички, наричани още микози, се срещат често в клиничната практика.

Предразполагащи фактори за развитието им са:

• продължителна антибиотична или кортикостероидна терапия
• имунен дефицит, вроден или придобит
• хроничен алкохолизъм
• ниска здравна култура и лична хигиена
• тежки системни заболявания

В зависимост от засегнатите структури микозите се подразделят на повърхностни, ангажиращи кожа, косми и нокти и дълбоки, засягащи подкожните слоеве и вътрешните органи.

Подробна информация за различните видове микотични инфекции и техните характерни клинични прояви може да намерите на:

»Микози

»Гъбички

Етиологичното лечение на тези заболявания се осъществява с различни видове противогъбични средства.

Изборът на препарат се определят в зависимост от вида на инфекцията, тежестта на процеса и общото здравословно състояние на пациента.

Амфотерицин Б принадлежи към полиеновите антибиотици, използвани при тежки системни микози.

Първоначално е извлечен от култури на Streptomyces nodosus през 1955 година, заедно с амфотерицин А. В резултат от задълбочени изследвания се установява ниска противогъбична активност при амфотерицин А, за разлика от амфотерицин Б.

В продължение на десетилетия това е единственият възможен медикамент за лечение на инвазивни гъбични заболявания. Първият, получен чрез химичен синтез агент, се постига през 1987 година.

Механизъм на действие

Препаратът осъществява своя ефект посредством нарушаване на пропускливостта на гъбичната клетъчна стена.

Той се свързва с ергостерола, важен компенент от клетъчните мембрани, и формира пори, през които се извличат есенциални моновалентни йони, което резултира в крайна сметка в клетъчна смърт.

Редица изследвания са установили, че агентът води и до изразен оксидативен стрес в клетките на гъбичките, което допълнително води до тяхното увреждане и смърт.

Приложение

Амфотерицин Б намира приложение в терапията на тежки, системни микози, като например церебрална криптококоза, аспергилоза, кандидозна септицемия, особено при имунокомпрометирани пациенти.

Използва се също в комплексната терапия на някои протозойни заболявания, като например висцерална лайшманиоза, първичен амебен менингоенцефалит.

С висока чувствителност спрямо полиеновия антибиотик са повечето видове от род Aspergillus, Candida, Cryptococcus.

Начин на прием

Амфотерицин Б е с ниска орална бионаличност и резорбция след перорално приложение, поради което основната форма, под която се прилага, е интравенозната, след разтваряне с подходящ разтворител.

За подобряване на активността му и намаляване на част от страничните ефекти към някои от парентералните форми са добавени липозомни съставки.

Нежелани ефекти

Основните нежелани ефекти, наблюдавани при употребата на този антимокотик, са свързани с неговия механизъм на действие.

Клетъчните мембрани са основната цел на препарата, като във висока степен се повлияват и мембраните на бозайниците, не само на гъбичките. Тази особеност е свързана с наличието на високо съдържание на стероли.

При една част от пациентите още в първите часове след венозната инфузия на противогъбичния препарат се наблюдава развитие на остра реакция, потенциално застрашаваща живота. Налице е рязко повишение на телесната температура, хипотония, гадене и повръщане, главоболие, задух, тахипнея, сънливост.

Профилактично срещу развитието на тази реакция при някои пациенти се прилагат кортикостероиди, парацетамол, петидин, дифенхидрамин.

Чести нежелани реакции, които се наблюдават при употребата на този антимикотик, са някои от следните:

• нефротоксичност
• електролитен дисбаланс (хипокалиемия, хипомагнезиемия)
• различни по тежест кожни реакции
• хепатотоксичност
• чернодробна недостатъчност
• хематологични нарушения, като левкопения и тромбоцитопения
• увреждане на сърдечно-съдовата система: камерно мъждене, аритмия, сърдечна недостатъчност

Лекарствени взаимодействия и противопоказания

Медикаментът, приложен едновременно с представителите на определени фармакологични групи, може да доведе до развитие на различни по тежест лекарствени взаимодействия.

При приложение с диуретици или цисплатин се наблюдава повишение на нефротоксичността и риск от тежка бъбречна недостатъчност.

Цитостатиците увеличават риска от развитие на хипотония, алергични реакции, бронхоспазъм и увреждане на бъбреците, а при едновременно приложение с някои други антимикотици и противовирусни медикаменти е налице значителен риск от хематологични и бъбречни нежелани ефекти.

Други нежелани взаимодействия възникват при комбиниране с аминогликозиди, азоли, дигоксин, мускулни релаксанти.

Удачно е комбинирането му с флуцитозин, за намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност към антимикотика.

Лечението с амфотерицин Б не се препоръчва при бременни жени и жени в детеродна възраст, поради потенциален тератогенен и фетотоксичен ефект.

Заглавно изображение: freepik.com