Кожна мукормикоза МКБ B46.3

Инфектирането с различните видове гъбички от разред Mucorales и ангажирането на кожата води до развитие на кожна мукормикоза (зигомикоза), включително и подкожна мукормикоза.

Етиологичните агенти представляват повсеместно разпространени гъбички, откриващи се предимно в почвената повърхност, разлагащи се материи, включително и хранителни продукти, като например плесенясал хляб.

При тази форма на микозата често се изолират следните представители:

• род Mucor
• род Absidia
• род Rhizopus
• род Rhizomucor

Заразяването се осъществява по различни механизми, като при тази форма на микозата най-често се осъществява след директно инокулиране на причинителите в кожата при наранена и увредена кожна или лигавична повърхност.

Възможно е заразяване и по въздушно-капков и алиментарен път, съответно след инхалиране или поглъщане на спори на гъбичките, с последващо вторично засягане на кожата и подкожието.

Боледуват в еднаква степен представителите на различните расови, етнически и възрастови групи, като не се описват особено големи различия между двата пола.

Въпреки повсеместното разпространение на причинителите и честата експозиция на хората с гъбичките, заболяване се развива рядко, при наличие на определени благоприятстващи фактори.

За своето развитие в организма на човек гъбичките се нуждаят от определена киселинност, достатъчно глюкоза и понижена имунологична реактивност. Тези предразполагащи фактори са налице при следните състояния:

• неконтролиран захарен диабет и развитие на кетоацидоза
• неутропения в резултат на имунен дефицит
• малигнени новообразувания на лимфните структури
• продължителна имуносупресивна терапия с кортикостероиди, антибиотици или химиотерапевтици
• тежка малнутриция
• след органна или тъканна трансплантация
• при обширни изгаряния

Трудно може да се определи времето от експозицията до проявата на първите клинични признаци или така нареченият инкубационен период.

Клиничната картина е неспецифична, с развитие на полиморфни кожни лезии, повишение на телесната температура, общо неразположение, повишена уморяемост и слабост.

Често се развива целулит, прогресиращ до дермална некроза и формиране на черни струпеи.

При прогресия и тежко протичане се засягат подкожните слоеве и кожните кръвоносни съдове.

При голяма част от пациентите процесът започва на мястото на травмиран кожен участък, при поставяне на катетър или често инжектиране на инсулин в една и съща зона.

При пациентите с тежка неутропения и кетоацидоза клиничните прояви са по-силно изразени, налице е екстремно повишение на телесната температура, риск от дисеминация на процеса.

Необходимо е разграничаване на болестта от идентично протичащи състояния, с инфекциозен или неинфекциозен характер.

При поставяне на диагнозата е необходимо обстойно анализиране на информацията, получена от различните методи на изследване:

• разпит на болния: анамнеза за предшестваща травма
• физикален преглед: оглед на кожата и подробно описание на кожните лезии
• параклинични показатели: възможна е промяна в нивата на еритроцитите и белите кръвни клетки
• микробиологични изследвания: все още не са известни биомаркери за дефинитивно доказване на причинителите, но с висока информативна стойност са резултатите от хистологичното изследване на биопсичен материал от засегната кожна повърхност
• образна диагностика: при данни за ангажиране на висцералните органи или централната нервна система е уместно извършване на компютърна томография

Лечението при кожна мукормикоза, както и при подкожната мукормикоза, включва хирургично отстраняване на засегнатите от гъбичките структури и кожни участъци, в комбинация с противогъбична терапия.

Използват се различни антимикотици, главно амфотерицин В и представители на групата на азолите.

Необходимо е овладяване на кетоацидозата, стабилизиране на електролитния баланс на организма и симптоматична терапия.

Прогнозата при тази форма на болестта е относително благоприятна при своевременно поставяне на диагнозата и малки размери на кожните лезии.