Зигомикоза МКБ B46
Инфектирането с гъбичките от клас Zygomycetes води до развитие на зигомикоза.
Едни от най-често изолираните етиологични причинители на микозата са представители на следните родове:
- род Cunninghamella
- род Mucor
- род Absidia
- род Rhizomucor
Гъбичките са повсеместно разпространени в околната среда и се откриват главно в почвата, както и в разлагащи се и гниещи материи, включително хранителни продукти (например могат да бъдат открити в плесенясал хляб).
Боледуват в еднаква степен всички възрастови групи, без съществени различия и вариации по отношение на пол и расова принадлежност.
Заразяването се реализира по няколко възможни механизма, като най-чест е въздушно-капковият път на проникване на причинителите, след инхалиране на спорите на гъбичките.
Възможно е проникване през храносмилателната система, след поглъщане на причинителите с контаминирани храни.
При малък процент от пациентите заразяването се осъществява чрез директна инокулация на причинителите в наранена кожна повърхност.
За своето оптимално развитие гъбичките се нуждаят от определена киселинност, високи нива на глюкоза и намалена защитна активност на имунната система.
Предразположени към развитие на болестта са пациентите със захарен диабет, при които често се развива кетоацидоза, в резултат от лош контрол на състоянието.
Наличието на неутропения също е рисков фактор за клинично проявяване на микозата, като се засягат предимно пациентите с вроден или придобит имунен дефицит (например болни от СПИН), малигнени заболявания на хемопоезата, опортюнистични херпесни инфекции, след органна или тъканна трансплантация, както и след продължителна химиотерапия или лечение с антибиотични или кортикостероидни препарати.
Към рисковите групи пациенти спадат и лицата с изразена малнутриция в резултат от системно недохранване, както и при тежки изгаряния.
Инкубационният период, представляващ времето от заразяването до първите симптоми, е с различна и широко вариабилна продължителност при отделните пациенти.
Клиничната картина е в пряка зависимост от локализацията на процеса, като се различават следните форми на микотичната инфекция:
- Белодробна мукормикоза: характерно е неспецифично протичане, като се наблюдават кашлица, изразен задух, болка и дискомфорт в гърдите, фебрилитет
- Риноцеребрална мукормикоза: налице са некротични процеси, ангажиращи синусите, устната и носната кухина, мозъка
- Гастроинтестинална мукормикоза: пациентите често се оплакват от болка и тежест в корема, гадене и повръщане, диспепсия, запек или диария
- Кожна мукормикоза: развиват се некротични лезии по кожата, целулит, улцерации, които могат да станат причина за обезобразяване
- Дисеминирана мукормикоза: при попадане на етиологичните агенти в системната циркулация се наблюдава генерализиране на инфекцията, с полиорганни увреждания и агресивно протичане
- Мукормикоза, неуточнена
- Други зигомикози: тук спада ентомофторомикозата, която се причинява от отделен вид гъбички и има нехарактерно протичане
- Зигомикоза, неуточнена
Диагностицирането на болестта се осъществява на базата на обстойния анализ на проведените клинични, микробиологични, параклинични, образни и инструментални методи на изследване.
Разпитът и физикалните находки обикновено са оскъдни и слабо информативни.
С особено висока информативна стойност са данните от хистологията при изследването на материал от засегнати тъкани, получен посредством биопсия, както и образната диагностика, главно рентгенография и компютърна томография.
Диференциалната диагноза се извършва с протичащи идентично състояния, имащи инфекциозна или неинфекциозна етиология, като например нокардиоза, антракс, аспергилоза, сепсис, някои видове тумори.
Терапията на пациентите със зигомикоза е комплексна и включва хирургическо отстраняване на засегнатите структури (некректомия) с подходяща антимикотична терапия.
Особено ефективни противогъбични средства са полиеновите антибиотици, какъвто е амфотерицин В и азолите (итраконазол).
Терапията продължава няколко месеца с достатъчно високи дози от съответните медикаменти, като е необходима корекция на електролитните нарушения, неутропенията и кетоацидозата.
Прогнозата е сериозна, като основно значение има общото здравословно състояние на болния, формата и тежестта на инфекцията и своевременно приложеното лечение.
Коментари към Зигомикоза МКБ B46