Мукормикоза, неуточнена МКБ B46.5

Заразяването с гъбичките, представители на разред Mucorales, протича под различни форми, в зависимост от локализацията на болестния процес.

Често се наблюдава развитие на риноцеребрална форма на болестта, ангажиране на белия дроб, гастроинтестиналния тракт и други.

При малък процент от заразените лица не може да бъде определена формата на микозата, поради което се касае за мукормикоза, неуточнена (зигомикоза).

Етиологични агенти са различни видове от родовете Rhizomucor, Saksenaea, Mucor, Absidia, Rhizopus.

Гъбичките показват повсеместно разпространение, като могат да бъдат открити в почвената повърхност и разлагащи се материи, включително и хранителни продукти (например в плесенясал хляб).

Боледуват в еднаква степен мъжете и жените, независимо от расовата принадлежност и възрастта.

Съществуват различни механизми на заразяване:

• въздушно-капков механизъм, след вдишване на спори на гъбичките
• алиментарен механизъм, след поглъщане през храносмилателни тракт
• директна инокулация в кожата, при наранена кожна повърхност и проникване през дермата

За развитие на болестен процес са необходими оптимално pH, високи нива на глюкоза и намалена активност на неутрофилите.

Поради тази причина инфекцията често се развива при пациенти със захарен диабет, особено при лош контрол и кетоацидоза, както и при лица с малигнени неоплазми на лимфните структури.

Рискова група са също пациентите, претърпели трансплантация (органна или тъканна), при продължителна химиотерапия или хронично лечение с антибиотични средства и кортикостероиди.

Предразполагащ фактор е и недохранването, тежката малнутриция, наличието на опортюнистични инфекции с херпесните вируси, като например цитомегаловирус.

Инкубационният период е силно вариабилен и трудно може да се определи времето от експозицията до първите клинични прояви.

Симптоматиката е нехарактерна и неспецифична, като е възможно наличие на полиорганни увреждания.

При голяма част от пациентите са налице умерено до екстремно повишение на телесната температура, обща слабост и неразположение, главоболие.

Възможни са кашлица, задух, болка в гърдите или корема, гадене, повръщане, диспсия.

Засягането на централната нервна система протича със зрителни нарушения, промяна в психичния или когнитивния статус, наличие на патологични рефлекси.

Попадането на етиологичните агенти в системната циркулация води до генерализиране на процеса, тежка клинична картина и неблагоприятна прогноза.

В диференциално диагностичен план е необходимо разграничаване на микозата от други, протичащи идентично процеси с инфекциозна или неинфекциозна етиология.

Своевременното поставяне на диагнозата е от решаващо значение за изхода на болестта, като се използват различни методи:

• анамнеза и физикален преглед
• микробиологични изследвания и хистология
• параклинични показатели
• образна диагностика
• инструментални изследвания

С високо информативно значение са данните от хистологията, компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс.

Лечението при пациенти с мукормикоза, неуточнена, включва комплексен подход.

Необходимо е хирургично отстраняване (некректомия) на засегнатите тъкани и подходящо противогъбично лечение.

С висока ефективност е препаратът амфотерицин В, който е основният антимикотик, използван в терапията на зигомикозата.

Необходимо е коригиране на електролитните нарушения и кетоацидозата, стабилизиране на нивата на неутрофилите и приложение на симптоматични агенти за облекчаване на състоянието на пациента.

Прогнозата се определя индивидуално, като главните фактори са индивидуалната имунологична резистентност на заразените лица, тежестта на инфекцията и своевременното диагностициране и лечение на пациентите.