Зигомикоза, неуточнена МКБ B46.9

При инфекция с гъбичките от клас Zygomycetes се развива зигомикоза.

Заболяването протича под различни форми, в зависимост от специфичната локализация на микотичния процес, като най-често се наблюдава ангажиране на дихателната система, мозъка, устната и носната кухина, синусите, гастроинтестиналния тракт.

При невъзможност за определяне на конкретната форма на инфекцията се касае за зигомикоза, неуточнена (фикомикоза).

Болестта показва повсеместно разпространение, като боледуват всички възрастови групи, без големи различия в честотата по отношение на пол, расова и етническа принадлежност.

Етиологичните агенти се откриват предимно в почвените повърхности, разлагащи се и гниещи продукти, включително и хранителни, като например в плесенясал хляб.

Въпреки широкото разпространение на причинителите и честата експозиция на хората с тях, заболяване се развива при определени благоприятни за гъбичките фактори.

Такива са оптималната киселинност, наличието на достатъчно високи нива глюкоза и понижената имунологична резистентност на макроорганизма, главно изразяваща се в неутропения.

Към рисковите групи пациенти принадлежат лица със следните заболявания:

• захарен диабет, особено с лош контрол и кетоацидоза
• HIV инфекция и опортюнистични херпесни инфекции (цитомегаловирус)
• малигнени неоплазми на лимфните структури и хемопоетичните тъкани
• след трансплантация на органи или тъкани
• при имуносупресивна терапия, като например продължително лечение с антибиотици, химиотерапевтици, кортикостероиди
• при тежки изгаряния
• при недохранване и изразена малнутриция

Много рядко инфекция се развива при пациенти със запазен имунитет, а нарастващата честота на инфекцията през последните десетилетия се дължи на повишения брой имуносупресирани пациенти.

Инкубационният период (времето, необходимо за развитието на патогените или от експозицията до първите симптоми) е с вариабилна продължителност при отделните пациенти, като главните фактори са индивидуалната имунологична резистентност и степента на инвазия.

Клиничната картина е нехарактерна, налице са общи прояви, като по-тежко протичане е налице при пациенти с изразен имунен дефицит или тежка кетоацидоза.

Голям процент от пациентите се оплакват от обща слабост, уморяемост, главоболие, повишена телесна температура.

Често са налице кашлица, болка и дискомфорт в гърдите, задух, обостряне на подлежащо заболяване на дихателната система.

Засягането на гастроинтестиналния тракт протича с коремна болка, запек или диария, гадене и повръщане, тежест.

При малка част от заразените лица се наблюдават различни по тежест неврологични симптоми, като например парези и парализи, зрителни нарушения, вратна ригидност, патологични рефлекси, промяна в психичния и когнитивния статус.

Възможно е дисеминиране на инфекцията при попадане на етиологичните агенти в системната циркулация, което се асоциира с тежко протичане и неблагоприятна прогноза.

Диференциалната диагноза при тази форма на болестта е широка и обхваща редица идентично протичащи заболявания с инфекциозна, неопластична или автоимунна етиология.

От съществено значение за благоприятния изход от състоянието е своевременното поставяне на правилната диагноза, като за целта се използват различни методи на изследване (клинични, параклинични, микробиологични, образни и инструментални).

Физикалните находки и анамнестичните данни при голям процент от клинично проявените пациенти са нехарактерни.

Лабораторно е възможно да се установи наличие на промяна в нормалните нива на редица ензими, белите и червените кръвни клетки.

Не съществуват биомаркери за доказване на причинителите, поради което серологичните и имунологичните методики не са особено полезни.

С висока информативна стойност са резултатите от хистологията, като е необходим биопсичен материал от засегнати структури и тъкани.

Образната диагностика намира приложение при наличие на неврологична симптоматика или при засягане на висцералните органи.

Лечението при зигомикоза, неуточнена, включва хирургично отстраняване на инфектираните тъкани в комбинация с подходяща антимикотична терапия.

Често използвани противогъбични средства са полиеновите антибиотици (амфотерицин В), някои азоли (итраконазол), тербинафин. Необходимо е приложение достатъчно дълго време и в оптимална доза.

Необходима е корекция на електролитните нарушения, кетоацидозата и неутропенията.

Прогнозата при своевременно диагностициране на инфекцията и адекватна терапия е относително благоприятна, но съществува висок риск от рецидиви и последици в дългосрочен план.