Белодробна мукормикоза МКБ B46.0
Инфекцията с гъбичките от разред Mucorales, води до развитие на зигомикоза, известна ще като мукормикоза.
Засягането на пулмоналния тракт се представя с характерна клинична картина и се нарична белодробна мукормикоза.
Най-честите причинители включват следните родове:
- Rhizopus
- Cunninghamella
- Mucor
- Absidia
- Apophysomyces
- Rhizomucor
- Saksenaea
Етиологичните агенти са повсеместно разпространени, като се откриват предимно в почвата и разлагаща се материя, включително плесенясал хляб.
Основният механизъм на заразяване при човек е посредством инхалиране на гъбичките, по-рядко се наблюдава развитие на инфекция след поглъщането им или директна инокулация в наранен кожен или лигавичен участък.
Честотата на микозата трудно може да бъде определена, но като цяло болестта се среща рядко с тенденция за увеличаване на заболеваемостта.
Засягат се представителите на всички възрастови групи, без изразени различия по отношение на пол и расова принадлежност.
Хората се изложени на експозиция ежедневно, но поради ниската вирулентност на причинителите, заболяване се развива само при определени групи пациенти.
Такива са:
- пациенти с лошо контролиран захарен диабет и кетоацидоза
- злокачествени заболявания, протичащи с изразена неутропения
- след органна или тъканна трансплантация
- при продължително кортикостероидно или антибиотично лечение
- след продължителна химиотерапия
- пациенти с тежки изгаряния
- при тежки опортюнистични херпесни инфекции
- лица със СПИН или други системни имунодефицитни състояния
- при екстремно недохранване и дефицит на желязо в организма
Основният рисков фактор за развитие на инфекцията са намалена активност на неутрофилите, които се явяват основните клетки, защитаващи организма от патогени.
Инкубационният период (времето от експозицията до първите клинични признаци) не е напълно установен и варира в широки граници при отделните заразени лица.
Клиничната картина е нехарактерна, като при голяма част от пациентите са налице леко до умерено повишение на телесната температура, кашлица и задух. Възможни са болка и дискомфорт в областта на гръдната стена, изразени хрипове. При развитие на некротични процеси е възможно наличие на кръв в храчките (хемоптиза).
Пациентите с изразена неутропения се представят с по-тежко и агресивно протичане на болестта, като при тях фебрилитетът може да достигне екстремни стойности.
Диференциалната диагноза е обширна и налага разграничаване на състоянието от следните заболявания:
Своевеменното поставяне на диагнозата е от ключово значение за благоприятния изход на болестта.
Прилагат се различни клинични, параклинични, микробиологични, образни и инструментални методи на изследване.
Физикалните находки и анамнестичните данни обикновено са неинформативни и не подпомагат диагностицирането на болестта.
Лабораторните показатели при много от пациентите показват промяна в нормалните нива на белите и червените кръвни клетки, електролитни нарушения, намаление на желязото.
Не са налични специфични биомаркери за идентифициране на етиологичните агенти, което изключително затруднява изолирането на причинителите.
Образната диагностика е важна част от методите за поставяне на диагнозата, като се прилагат рентгенография на гръден кош и компютърна томография. Налице са характерни изменения в нормалната архитектоника на белия дроб.
За потвърждаване на диагнозата е необходимо извършване на биопсия от белия дроб, бронхоалвеоларен лаваж и поселдващо хистологично изследване на получения матриал.
Лечението на пациенти с белодробна мукормикоза се състои в хирургична и медикаментозна терапия.
Необходимо е оперативно отстраняване на засегнатите тъкани и некректомия, с последващо противогъбично лечение, като с най-висока ефективност е препаратът амфотерицин В, който представлява полиенов антибиотик с широк спектър.
Прилага се и симптоматична терапия, както и терапия на подлежащите заболявания. Необходимо е коригиране на диабетната кетоацидоза с необходимите количества инсулин, лечение на неутропенията, прекратяване на кортикостероидната терапия.
Прогнозата е сериозна, особено при пациенти с тежък имунен дефицит и късно разпознаване на болестта.
Коментари към Белодробна мукормикоза МКБ B46.0