Церебрална криптококоза МКБ B45.1

Инфекцията с някои представители от род Cryptococcus най-често ангажира белите дробове.

При част от пациентите заболяването прогресира до церебрална криптококоза, вследствие от проникване на етиологичните агенти в централната нервна система.

Болестта протича обикновено като криптококов менингит или менингоцеребрална криптококоза.

Най-често изолираният причинител на микозата е Cryptococcus neoformans, по-рядко се изолира Cryptococcus gattii.

Последният се среща по-често в географските области с тропичен или субтропичен климат, поради особености в биологичния цикъл.

Cryptococcus neoformans е повсеместно разпространен, като се наблюдава увеличение на честотата на инфекцията, в резултат от комплексни причини.

В еднаква степен боледуват представителите на различните расови групи, независимо от възрастта. Редица проучвания показват относително по-често развитие на микозата при мъжкия пол, в сравнение с женския.

Заразяването се осъществява по инхалаторен път, като след вдишване на спорите, последните попадат в алвеолите на белите дробове. Капсулната им обвивка ги предпазва от действието на макрофагите и последващите процеси на фагоцитоза.

Основните предразполагащи към развитие на болестта фактори, са някои от следните:

• имунен дефицит: болестта се среща предимно при пациенти със СПИН, левкемия, злокачествени заболявания
• продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение
• след трансплантация на костен мозък или органи
• при тежки системни заболявания
• при дефект с различна етиология в клетъчно-медиирания имунитет

Трудно може да се определи инкубационният период (времето от момента на заразяване до изявата на първите клинични признаци).

Заболяването има прогресивен, хроничен ход, като церебралната форма обикновено се развива на фона на пулмоналната криптококоза.

Обикновено се наблюдава влошаване на общото състояние и обостряне на подлежащите заболявания.

Клиничната картина е неспецифична, полиморфна, с протрахирано начало и подостро протичане, като включва някои от следните признаци:

• упорито главоболие
• летаргия до кома
• замъглено съзнание, фотофобия и обърканост
• слабо до умерено изразен фебрилитет
• гадене и повръщане, в резултат от повишеното вътречерепно налягане
• вратна ригидност
• атаксия, афазия, гърчове
• зрителни нарушения

По-агресивно и тежко е протичането при пациенти с изразена имуносупресия.

Допълнителна информация относно клиничната картина при криптококов менингит може да намерите на:

• Менингит при микози МКБ G02.1

При диференциалната диагноза е необходимо разграничаване на състоянието от менингит с различна етиология, неопластични новообразувания на мозъка, абсцес и други.

Поставянето на диагнозата при тази форма на криптококоза се основава на информацията, получена в резултат от разпита и прегледа на пациента, множество лабораторни, микробиологични и образни изследвания.

Анамнезата и находките от физикалния преглед при голяма част от пациентите са твърде неспецифични.

Параклиничните показатели са информативни за наличието на възпалителен процес в организма, като често е налице промяна в нормалните нива на белите кръвни клетки и някои ензими.

За изолирането на причинителите е необходим материал предимно от кръв и цереброспинална течност, който се подлага на специфични изследвания.

С висока информативна стойност са данните от образната диагностика, включваща компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението при пациенти с церебрална криптококоза включва продължителен прием на достатъчно високи дози антимикотични средства, общоукрепващи медикаменти и имуностимулатори.

Основните противогъбични агенти, използвани в терапията на болестта, са амфотерицин В, флуцитозин и флуконазол, в определени стандартизирани схеми. Поради изразената нефротоксичност на амфотерицин В е необходим постоянен мониторинг на пациентите с увредена бъбречна функция.

При тази форма на болестта прогнозата е относително неблагоприятна, поради високия риск от развитие на усложнения с дълготрайни последици.