Лечение на сърбеж

Чувството на сърбеж може да бъде много неприятно, особено ако продължава дълго време.

Изгарящото желание за почесване и изпитване на блаженото чувство на облекчение след това само влошава състоянието, тъй като в резултат от разчесванията често се развива възпаление и увреждане на кожата.

Сърбежът е симптом на различни състояния, с разнообразна етиология, като най-честите включват:

• слънчево изгаряне
• ухапване или ужилване от насекоми (комари, бълхи, въшки, акари)
• контакт с коприва, бръшлян или други действащи иритативно растения
• гъбична инфекция
• алергична реакция
• екзема и дерматит, псориазис
• варицела (лещенка)
• някои психични заболявания
• при системни заболявания, като например захарен диабет, жълтеница, чернодробни увреждания, бъбречна недостатъчност с уремия

Интересна особеност е, че сърбежът, подобно на прозяването, е заразен и дори само при коментиране на състоянието е възможно човек да изпита чувството на натрапчиво желание да се почеше, макар да няма обективна причина за това.

При лечение на сърбеж се използват медикаменти от различни фармакологични групи, най-често под формата на кремове и лосиони за локална употреба и по-рядко под формата на препарати за перорална употреба и прием през устата.

В зависимост от етиологичната причина, стояща в основата на сърбежа, се използват определени агенти.

Така например при сърбеж в резултат на възпалителна реакция особено ефективни са кортикостероидите, докато при сърбеж с алергична генеза препарати на избор са групата на антихистамините.

Основните лекарствени средства, влизащи в състава на противосърбежните кремове и лосиони, са следните:

• кортикостероиди: хидрокортизон
• антихистамини: дифенхидрамин, тонзиламин, мепирамин, клемастин, хлорпирамин, цетиризин, левоцетиризин
• местни анестетици: лидокаин, бензокаин, тетракаин, прамокаин, цинхокаин
• емулиенти (омекотяващи средства): ментол, ментово масло, камфор, маточина

Кортикостероидите притежават изразени противовъзпалителни и антиалергични свойства, което ги прави особено ефективни при пациенти с различни възпалителни процеси, засягащи кожата, както и след ужилване от оси, за предотвратяване на развитие на алергична реакция.

Повлиявайки пътищата на синтез на простагландините, които са основни медиатори на възпалението, кортикостероидите значително редуцират симптоматиката.

Продължителната им употреба не се препоръчва, поради риск от развитие на толерантност и привикване на кожните участъци към действието им, повишена чувствителност, изсушаване на кожата.

При псориазис тази лекарствена група показват изразен ефект, но прекратяването на терапията крие риск от обостряна на симптоматиката и бързо влошаване.

В ролята си на противосърбежни медикаменти, тази група се използват предимно локално, тъй като системната употреба е високо рискова за развитие на значителни нежелани ефекти, като например затлъстяване, стероидно акне и стрии, хипертония, диабет, остеопороза.

Препаратите от групата на антихистамините са средства на първи избор при сърбеж в резултат от алергична реакция.

В основата на тази реакция стои освобождаването от клетките на хистамин, който води до характерните симптоми, включително и сърбежа.

Антихистамините потискат хистаминовите рецептори от типа Н1, като по този начин блокират неговото освобождаване.

Препаратите са ефективни, независимо от причините за алергичната реакция (цъфтящи растения, паразитни алергени, ухапвания от насекоми, хранителни продукти, лекарства).

В зависимост от състоянието на пациента и набора от клинични симптоми, агентите се прилагат локално (спрей, крем, гел, капки за очи), перорално (таблетки, капсули, сиропи) или парентерално (венозно).

Част от препаратите (клемастин, дифенхидрамин, хлопирамин) при прием през устата водят до изразена седация и сънливост през деня, намалено внимание, затруднена концентрация, което създава затруднения при шофиране, работа с машини и като цяло намалява работоспособността.

Локалните препарати могат да предизвикат повишена чувствителност на кожата, зачервяване, парене и затопляне, алергични прояви, което налага преустановяване на употребата им.

При ухапвания от насекоми и сърбеж, локализиран на малка, ограничена кожна повърхност, добри резултати се постигат с различните представители на групата на местните анестетици, приложени под формата на охлаждащ спрей или крем.

Осъществяват своя ефект чрез блокиране на предаването на нервните импулси в засегнатата област.

Не са подходящи за лечение на сърбеж при наличие на обширни зони, засегнати от неприятното субективно чувство, поради риск от развитие на сериозни нежелани лекарствени реакции.

Емулиентите са препарати на водна или липидна основа, често съдържащи вазелин в комбинация с цинк или субстанции с растителен произход.

Много етерични масла притежават изразен противосърбежен ефект и намират приложение в терапията на екземи, уртикария, контактен или себореен дерматит, псориазис.

Особено ефективни са съдържащите лайка, невен, звездица, мента, коприва, алое.

При наличие на гъбична инфекция (микоза) след терапия с подходящи антимикотични средства сърбежът отшумява. Особено изразена симптоматика е налице при гъбички по краката, като сърбежът е изключително неприятен.

В най-честия случай се изолира Candida albicans като етиологичен агент, която е особено чувствителна към азоли (кетоконазол, вориконазол), алиламини (тербинафин), полиенови антибиотици (нистатин).

В случай, че сърбежът е в резултат от бактериална инфекция, кожна, лигавична или системна, се наблюдава значително подобрение след употреба на антибактериални средства, към които съответният етиологичен агент е показал чувствителност.

При варицела се използват противовирусни медикаменти, по-конкретно антихерпесни препарати, главно ацикловир, който съществува във форми за локално и перорално приложение.

Сърбежът и мравучкането в началните етапи при херпес на устата, например, се повлияват чудесно от крем, съдържащ достатъчно висок процент ацикловир, приложен още при първите симптоми.

Важно е да се отбележи, че неприятното чувство на сърбеж може да възникне и в резултат от топлинно дразнене, като и двете крайности (много студено и много горещо) могат да предизвикат симптоматика.

В този случай състоянието не се нуждае от лечение, тъй като при отстраняване на дразнителя отшумяват и субективните признаци.

Възможно е развитие на психогенно обусловен сърбеж в състояние на силен стрес или при пациенти с чувствителен темперамент и емоционална лабилност.

Добър ефект се постига с някои неврлопетици и антидепресанти, тъй като при тези пациенти приложението на локални средства рядко води до необходимия ефект.

При необходимост от бързо лечение на сърбеж с неизяснена етиология се препоръчват локални препарати, съдържащи като активна съставка антихистамини или кортикостероиди.

Наличието на заболяване, водещо до сърбеж, е индикация за посещение на личния лекар, който ще назначи необходимите изследвания за доказване на причината и подходяща терапевтична схема.