Маточина

Маточина (Melissa officinalis) представлява многогодишно, тревисто растение с аромат на лимон. Принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Растението е известно още и като балсамова мента, лимонче, пчелинък, маторка. Билката е медоносна.

Устройство на маточина

Изображение: Amitchell125, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Стъблото на растението е четириръбесто и разклонено. Покрито е със жлезисти власинки. Достига на височина от 30-80 до 70-150 см. Има добре развито коренище. Листата й са с яйцевидна форма, назъбени, разположени срещуположно на клончетата. Горната им повърхност е оцветена в тъмно зелено и е гладка, а по долната имат власинки и е светло зелена. Цветовете са събрани в лъжливи, прешленести съцветия, на брой от 3 до 10, разположени в пазвите на по-горестоящите листа на клончето. Могат да бъдат оцветени в бледожълто, бяло или розово. Плодът е съставен от четири, едносеменни, яйцевидни орехчета, оцветени в светло кафяво.

Разпространение на маточина

Родното място на маточината е Южна и Централна Европа и Средиземноморието. Вирее из храсталаци, по тревисти и каменисти места, в близост до огради, по градини и дворове.

Използваема част на маточина

С медицински цели се използват листата на маточината, които се берат преди цъфтеж. Растението може да се окоси и след това да се оберат листата му. Но те не трябва да са смачкани, защото при сушене почерняват. Процесът на изсушаване се извършва на сянка или в сушилня при 40 градуса температура. Сухите листа имат леко горчив вкус. При смачкване те излъчват миризма на лимон.

Химичен състав на маточина

Листата на билката съдържат

• етерично масло;
• дъбилни вещества;
• ензими;
• горчиви вещества;
• алдехиди;
• кафеена киселина;
• олеинова киселина;
• урсолова киселина;
• слузещи вещества;
• витамин C;
• линалилацетат;
• кариофилен;
• тритерпенови киселини и други.

Етеричното масло се състои от цитронелал, мирцен, линалоол, гераниол, цитрал и др.

Лечебни свойства и приложение на маточина

Изображение: Cbaile19, CC0, via Wikimedia Commons

Билката има антиспастично, болкоуспокояващо и възбуждащо храносмилателната система действие. Тя отстранява чувството на възбуда и напрежение, понижава кръвното налягане, подтиска половата възбуда, подобрява зрението.

Състояния и заболявания, при които се прилага билката

• мигрена;
• невроза;
• гръдна жаба;
• неврастения;
• възпаление на стомаха и червата, поради нервно неразположение;
• повръщане;
• виене на свят;
• главоболие;
• апоплексия;
• задух;
• меланхолия;
• болки в зъбите и ушите на нервна почва;
• безсъние;
• епилепсия;
• проблеми с менструацията;
• полова възбуда;
• сърцебиене;
• високо кръвно налягане;
• проблеми със зрението.

Външно, под формата на лапи се използва при ревматоидни отоци, бучки в гърдите на кърмещи жени, болки в стомаха и червата. С чай от маточина може да се прави гаргара при възпалени сливици. Билката се употребява и в парфюмерийната промишленост.

Изображение: freepik.com

Маточината в кулинарията

Маточината често се използва като компонент в производството на сладолед и билкови чайове. Комбинира се много добре с други билки. Например мента и маточина се съчетават в приготвянето на лимонада. Включва се в състава на плодови ястия и бонбони, рибни продукти. Важна съставка е в лимоново песто. Тя може да бъде по-добър и здравословен консервант от бутил-хидрокси-анизола в колбасите.

Начин на употреба

• запарка - около 2 чаени лъжички билка се запарват в половин литър вода. Престоява 30 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка три пъти на ден, преди ядене;
• извлек - в 400 мл вряла вода се сипват 2 супени лъжици маточина. Накисват се за 1 час. Течността се прецежда и се пие 3 пъти на ден по една винена чаша, преди хранене.

Внимание!

Маточината е противопоказана за употреба при остри възпаления на стомаха и червата и при остра кашлица.

Заглавно изображение: aomorikuma, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons