Клек

Клек (Pinus mugo) представлява вид иглолистно дърво или многогодишен, вечнозелен храст, който принадлежи към семейство Pinaceae (Борови). Дървото се добива от дивата природа за употреба като лекарство, източник на смоли и дървен материал. Отглежда се, за да осигури подслон, да стабилизира почвата и като декоративно растение, където може да се използва като почвено покритие. Дървесината, дървените стърготини и смолите от различни видове бор могат да причинят дерматит при чувствителни хора. Това е най-бавнорастящият дървесен вид в Европа - скорост от 2-3 метра годишно. Максималната възраст на вида е около 250-300 години.

Устройство на клек

Растението достига височина от 3 до 8 м. Има разперени стъбла и може да се простира до 10м. Има обширна коренова система с много разклонения, която задържа рохкава почва, като по този начин предотвратява порои и лавинообразна ерозия по високите планини.

Кората на ствола му е люспеста кафяво-сива. Листата му са тъмно зелени иглички събрани по двойки, дълги от 3 до 7 см. Плодовете са шишарки, ореховокафяви, дълги 2,5-5,5 см. Разлиства се през цялата година, цъфти през юни, а семената узряват през октомври. Видът е еднодомен (отделни дървета носят само мъжки или само женски шишарки, рядко но могат да се срещнат и на едно). Опрашват се от вятъра.

Изображение: Geo-Science-International, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Rosa-Maria Rinkl, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на клек

Родният ареал на обитание на клека са високопланинските райони от Югозападна до Централна Европа и Югоизточна Европа. Вирее в субалпийските зони на Пиренеите, Алпите, Рудните планини, Карпатите, северните и централните Апенини и по-високите планини на Балканския полуостров - Рила, Пирин, Кораб, Проклетите планини и др. Обикновено се среща от 1000-2200 м надморска височина, понякога до 200 м в северната част на ареала в Германия и Полша и до 2700 м в южната част на ареала в България и Пиренеите. Също така в Косово се среща в Национален парк Bjeshkët e Nemuna.

В Скандинавия, Финландия и Балтийския регион P. mugo е въведен в края на 1700-те и 1800-те години, когато е бил засаден в крайбрежните райони за стабилизиране на пясъчни дюни, а по-късно като декоративни растения около жилища. В Дания, Норвегия и Швеция видът се е натурализирал и е станал инвазивен. В Естония и Литва клекът само от време на време се натурализира извън насажденията, понякога установявайки се в повдигнати блата. Не може да расте на сянка. Понася морска експозиция.

Клекът изисква много по-малко вода, висока атмосферна влажност и много слънчева светлина, за да расте. Разпространява се върху свободно дренирани и бедни на хранителни вещества субстрати, в които липсва азот. Основното му местообитание е в масивна напукана скала (като варовик, доломити, пясъчник, гнайс и гранит), блокови полета, алувиални фенове и пясъчни дюни. Може да вирее при оптимална температура от около 5-35°C. Този клек е по-толерантен към студен климат от другите европейски борове.

Използваема част на клек

Употребяват се предимно игличките и младите връхчета на клонките. От шишарките на клека се прави сироп. Пъпките и младите шишарки се събират от дивата природа през пролетта и се оставят да изсъхнат на слънце през лятото и през есента. В комбинация от тях също може да се направи сироп със захар. Като алтернатива, самите шишарки могат да бъдат накиснати в захар, следва ферментация и прецеждане.

Химичен състав на клек

Клекът съдържа

• етерично масло: α-пинен (10–30 %), β-пинен (3–14 %), δ-3-карен (5–25 %), р-цимен (следи-2,5 %), лимонен (8 –14 %), терпинолен (1–8 %), борнилацетат (1–5 %), (E)-кариофилен (0,5–5 %), мирцен (3–11 %) и β-феландрен (8–17 % );
• фенолни киселини: хининова киселина и р-кумарова киселина;
• процианидини: катехин;
• флавоноиди: кемпферол, мирицетин, кверцетин, ларицитрин и изорамнетин.

Лечебни свойства и приложение на клек

Pinus mugo е древна билка, традиционно използвана за медицински цели. Например в румънската народна медицина листните пъпки на клека са прилагани като диуретик и антисептик при уретрит и цистит и като противовъзпалително средство при респираторни заболявания под формата на инфузия.

Действия и състояния, при които се употребява клек

• влияние в/у дихателната система - срещу простуда и бронхит, кашлица и болки в гърлото - антиастматично, отхрачващо;
• регулира снабдяването на кръвта и тъканите с кислород;
• стимулира кръвообръщението;
• кардиотонично;
• стимулира обмяната на веществата;
• диуретично;
• облекчава мускулни болки;
• успокоява нервите;
• укрепва имунната система;
• повлиява отока и дискомфорта от разширени вени;
• за лечение на целулит.

Терпентинът, получен от смолата на всички борови дървета, е антисептик, диуретик, локално хиперимиращ и противовъзпалително средство. Това е ценно средство за вътрешна употреба при заболявания на бъбреците и пикочния мехур, както и за масаж и парна баня при лечение на ревматични заболявания. Освен това е много полезен за дихателната система, включвайки се в лечението на респираторни оплаквания като кашлица, настинки, грип и туберкулоза. Външно е много добро лечение за различни кожни лезии, рани, изгаряния, циреи и др., приложен под формата на мехлеми, лапи, билкови парни бани и инхалации.

Младите връхчета на клоните действат антиастматично, кардиотонично и отхрачващо. Полезни са за сърдечния мускул. Когато се дестилират, листата и клоните дават етерично масло, което обикновено се използва във фармацевтичните балсамови препарати поради своите антисептични и отхрачващи свойства. Те се прилагат вътрешно и външно при лечение на инфекции на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, катар и астма; ревматизъм и мускулна скованост.

Маслото от игличките и клонките се използва за приготвяне на лекарства. Хората приемат масло от клек като отхрачващо и откашлящо средство. Някои вещества в него могат да действат антибактериално и противовирусно.

Игличките от клек понякога се добавят към мехлеми, които се нанасят директно върху кожата за предотвратяване на кожни инфекции. Те се прилагат като ароматизатор в лекарства за кашлица и настинка, изпарителни течности, назални деконгестанти и мехлеми, използвани за облекчаване на болката.

Начин на употреба

• външно - инхалации, кремове и масло за втриване, дезодорант за крака;
• във фармацията;
• в парфюмерийната промишленост ;
• за добив на дървесина.

Крем от клек - 5 грама стопен на водна баня восък, 3 грама какаово масло, 10 грама ланолин се загряват до 60 градуса. Към сместа се добавят постепенно 35 грама бадемово масло и 50 грама дестилирана вода, като се бъкрат постоянно с миксер до пълното изстиване на сместа. Накрая се слага 10 грама масло от клек. При нужда се втрива по стъпалата и прасците. Съхранява се в хладилник до 6 мес.

Други употреби на клек

От иглите се получава кафяво или зелено багрило. Иглите съдържат вещество, наречено терпен, което се освобождава, когато дъждът ги измие, като попивайки в земята то оказва отрицателен ефект върху покълването на някои растения, включително пшеница. Дърветата понякога се засаждат като защитни пояси на голяма надморска височина, за подслон и за укрепване на почвата. Храстовидните им представители са много полезни за покриване на сухи склонове и могили.

В храните и напитките клековите иглички се използват като овкусител. Те са богати на витамин С, поради което се консумират като напитка за укрепване на имунната система.

Етерично масло, получено от младите клонки, се използва в медицината и парфюмериата. Маслените смоли присъстват в тъканите на всички видове борове, но те често не са в достатъчно количество, за да бъде извличането им икономически изгодно. Смолите се получават чрез потупване на ствола или чрез деструктивна дестилация на дървесината. Като цяло дърветата от по-топлите райони на разпространение дават по-високи добиви. Терпентинът се състои от средно 20% олеосмола и се отделя чрез дестилация. Той има широк спектър от приложения, включително като разтворител за восъци и т.н., за производство на лакове, лекарства и т.н. Колофонът е веществото, което остава след отстраняването на терпентина. Той се употребава от цигуларите за техните лъкове, а също и при производството на восък, лак и т.н. Смолата също може да се прилага за хидроизолация, като консервант за дърво и т.н.

Етеричните масла, извлечени от шишарки, иглички и клонки на Pinus mugo, се използват в течни сапуни и ароматни масла за баня, детергенти, дървесни парфюми и домакински почистващи препарати. Проявяват антиоксидантна активност и се използват като консервант за храна за предотвратяване на развалянето и гранясването й.

Клекът действа като биоиндикатор за мониторинг на качеството на въздуха

Внимание!

Маслото от клекови иглички е безопасно за повечето хора, когато се използва в количества, които обикновено се съдържат в храните. Изглежда безопасно, когато се прилага директно върху кожата, въпреки че някои хора изпитват дразнене на кожата.

Да не се използва от бременни и кърмещи жени.

Някои хора са алергични към масло от клек.

Заглавна снимка: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons