Липа

Липата (Tilia sp.) представлява дървесен вид, с лечебни свойства съсредоточени в цветовете й. Класифицира се към семейство Липови (Tiliaceae). Видовете липа са около 40. Едни от тях, известни ни с употребата си като билкови лекарства, са Дребнолистна липа (Tilia cordata), Едролистна липа (Tilia platyphyllos), Сребролистна липа (Tilia tomentosa).

Келтите са приемали дървото за свещено. Под неговите клони те са провеждали събрания, като са вярвали, че то следи за справедливостта на решенията им и за тяхното последващо изпълнение. Формата на листата му - сърцевидна, са свързвали с богиня на любовта.

УСТРОЙСТВО:

Липовото дърво достига до 30-40 метра височина и живее до 1000 години. Короната му е много голяма и богато разклонена.

Листата имат сърцевидна форма и са леко назъбени по края на листния ръб. Разположени са последователно на клоните и разполагат с дълги дръжки и прилистници в основата им. Обикновено горната повърхност на листната маса е оцветена в по-тъмно зелено, а долната е светла, понякога покрита с власинки.

Цветовете са малки, нежни, събрани в съцветие полусенник, оцветени в бледо жълто. В едно съцветие са на брой от 5 до 7, като при някои видове липи могат да достигнат и до 15 цветчета. Самото съцветие притежава присъцветник, който представлява дълго, лентовидно листо. В зависимост от вида липа, той може да бъде със или без власинки. Цъфтеж - началото на юни.

Плодовете на липата се развиват съответно на мястото на всяко цветче и представляват малки орехчета, които имат твърди обвивки.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Липата е разпространена на много места по света. Като нейни най-характерни местообитания се определят Европа, Азия и източната част на Северна Америка. В много случаи се използва като декоративно растение.

В България най-широко разпространена е сребролистата липа (Tilia tomentosa). Тя расте основно в Лудогорието, Предбалкана и Дунавската равнина.

Липата се развива при различни почвени и климатични условия, но трудно понася присаждането.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Употребяват се цветовете, които се берат по време на цъфтеж, в сухо и слънчево време, в ранните часове преди обяд.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Цветът на липата съдържа етерично масло, тилирозид, флавоноиди, слузести вещества, аскорбинова киселина, танини, гликозиди, сапонини, провитамин А, агликони, витамин C, восък, захари, горчиви вещества, каротин.

Прекрасният, характерен и силен аромат на липовия цвят се дължи на съдържащия се в етеричното му масло сесквитерпенов алкохол фарнезол.

ДЕЙСТВИЕ:  

• засилва защитните сили на организма;
• диуретично;
• улеснява храносмилането;
• противоревматично;
• дезинфекционно;
• противовъзпалително;
• потогонно;
• спазмолитично;
• приема се като натурален транквилант (седатив).

ПРИЛОЖЕНИЕ:

• външно -  под формата на компреси, маски, козметични средства, бани.
• вътрешно - като чай;

Прилага се при възпаление на горните дихателни пътища - трахеобронхит, ларингит, грип, бронхит, кашлица и други подобни състояния съпроводени с повишаване на температурата. Използва се при заболявания на пикочната система. Повлиява кожни заболявания и ревматизъм. При болно гърло и възпаления в устата, с отвара или запарка от липа може да се прави гаргара. Отварата е подходяща и за третиране на обриви, изгаряния, болезнени стави, хемороиди, отоци, зачервяване на кожата, шарка.

Други състояния и заболявания, при които се използва липа:

• виене на свят;
• настинка;
• простуда;
• главоболие;
• епилепсия;
• хистерия;
• пресипнал глас;
• анемия;
• косопад;
• неврит.

Липов чай с мед действа успокояващо и се препоръчва за консумация преди сън.

Цвят липа в козметиката:

Употребата на тази билка в козметични продукти е широко застъпена. Съставна част е на маски за коси, които имат изсветляващо косъма действие. Влага се в успокояващи кожата кремове, тоници за лице, сапуни, шампоани. Включва се и в ароматерапията.

Употребата на извлеченото от цветчетата етерично масло не е особено популярна. То специално има свойствата да намалява симптомите на треска; повишава потенето, но намаля нощното такова; повлиява ефективно възпаление и действа благотворно на психиката на пациента.

Липата във флоралната декорация:

Дървото е широко застъпено в цветното оформление на градини и паркове. Използва се и като алейно такова, както и по зелената ивица на тротоари. Често се засажда и в частни дворове, заради голямата сянка, която дава, аромата на цветовете му и възможността за домашно приготвяне на липов цвят за чай.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

• чай -  2-3 ч.л. се заливат с 250 мл кипяща вода. Варят се 5 мин. Кисне 15-20 мин. Пие се наведнъж.
• запарка - 50 грама липов цвят се залива с 1 литър гореща вода. Така престоява 15 минути, след което се прецежда и съответно прилага по предназначение.
• отвара - 100 грама липов цвят се сварява в 2 литра вода.
• приготвяне на "тинктура" от липов цвят при анемия - цветът се накисва в червено вино в съотношение 1:10 за 8 часа. Получената течност се прецежда и пие. Препоръчва се при анемии и действа тонизиращо.
• отвара от липа при косопад - сваряват се липови цветове в оцет в обичайно съотношение както се прави липов чай. Косата се измива и впоследствие изплаква с охладената отвара.
• маска за лице с липа - към вече готовата отвара от липов цвят се добавя лъжичка мед. Сместа се нанася на лицето и престоява около 10-15 минути. Изплаква се с хладка вода, а после обилно се наплисква със студена. Маската успокоява и избистря кожата.

Множество са рецептите по които може да се приготви липовият цвят, като изборът на такава може да бъде консултиран със специалист, занимаващ се с билколечение, за Ваше улеснение.

Може сами да си наберете, изсушите и съхраните за дълга употрепа през студените сезони цвят от липа. Спазвайте само няколко правила - берете цвета с прицветниците, в период когато повечето от цветчетата са се разтворили, но сред тях има и такива, които са все още неразцъфнали; не мачкайте цветовете при бране, защото после при сушенето потъмняват; сушете ги на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса - готови са за употреба когато дръжката им стане чуплива. Вече полученият продукт за чай може да съхранявате на хладно и тъмно място в затворен съд, платнена или найлонова торбичка.

Липов цвят, готов за употреба, може да си закупите от аптечните мрежи и дрогерии, в съответните грамаж и опаковка.

Мед от липа:

Много полезен, с уникален аромат и с отлични качества е липовият мед. Има светъл, жълтеникав цвят и изразена прозрачност. Съдържанието му на незаменими аминокиселини, витамини и микроелементи, определят тонизиращото му действие върху хараносмилателния тракт, сърдечно-съдовата, нервната и имунната системи. Действа още отхрачващо, потогонно, противовъзпалително. Вътрешно се приема като подсладител и с лечебна цел при множество възпалителни процеси в организма, особенно на дихателната система, при зрителни проблеми, мастит, възпаление на пикочния мехур, бъбречни и жлъчни неразположения. Външно може да се използва при наранявания, екземи, локални гнойни процеси, изгаряния. Не на последно място намира приложение в козметиката и ароматерапията.

С консумацията на липов мед не трябва да се прекалява, а да се приема дозирано и в малки количества от хора, страдащи от диабет и алергии. Същото важи и за мъжете, защото в него се съдържат много женски хормони.

Под формата на аерозол с лечебна цел, медът не трябва да се използва от пациенти страдащи от: астма, миокардит, дилатирани алвеоли, сърдечна недостатъчност, увредени сърдечни клапи, периодични кръвоизливи от дихателната система.

Друг продукт на липовото дърво, който често се използва с различни цели е неговата дървесина. Тя се влага в направата на мебели, като твърдо гориво, в дърворезбарството и с декоративни цели.

ВНИМАНИЕ:

По време на цъфтежа на липовото дървото не малко хора проявяват алергия към него. Тя е една от така наречените "пролетни алергии", която създава осезаем дискомфорт в горните дихателни пътища и очите. Трудно би могъл да се избегне досегът с липовите дървета, но все пак се препоръчва да се избягват разходки в тяхна близост и да се стои на затворени прозорци у дома, ако наблизо расте липа.