Бяла ела, Обикновена ела

Бяла ела, Обикновена ела (Abies alba) представлява вечнозелено, иглолистно дърво. Принадлежи към семейство Борови (Pinaceae). Заедно със смърча са най-популярните дървета, които се украсяват като коледни елхи. Вирее на места, където въздухът е чист. Може би това е една от причините, поради която достига възраст от 300 години. 

Устройство на бяла ела

Обикновената ела израства на височина до около 65 метра. Има силна коренова система. Формата на короната й е цилиндрична, като клоните се разполагат странично водоравно. Младите клончета са покрити с къси власинки, оцветени в светло кафяво. Тези, които са в основата на ствола й умират рано. При младите дървета кората е гладка, със светло сив цвят. С напредване на възрастта на дърветата тя се напуква и придобива тъмно сив до червено-кафяв цвят.

Игличките са дълги от 2 до 3 см, със заострени върхове и две сребристи линии по долната им повърхност. Разположени са по клоните в два реда, под формата на гребен. Тези, които са по най-ниските клони имат стърчащ нагоре растеж. Игличките имат живот от 8 до 11 години.

Плодовете на бялата ела са разделени по клоните на съдържащи мъжки плодни органи или така наречените реси и женски плодни органи - познатите ни шишарки. Ресите се развиват в пазвите на листата и имат дължина около 1 см. Шишарките имат цилиндрична форма, дължина от 10 до 16-18 см и диаметър около 3-5 см. Узрели, те имат изправен растеж по клонките, като започват да се разпадат люспа по люспа. Накрая на тяхно място остават само шиповидни израстъци.

Семената са с конична форма, оцветени в светло кафяво, притежаващи почти три пъти по-голямо от самите тях ръждиво-червено крилце. Цъфтежът на дървото е през пролетта, узряването на семената през есента, а цялото то излъчва приятна миризма.

Разпространение на бяла ела

Бялата ела се среща по планински и по-рядко равнинни части на северното полукълбо. У нас расте в Рила, Родопи, Пирин, Стара планина и др. Вирее на надморска височина от 300 до 1800 метра.

Използваема част на бяла ела

• кора;
• пъпки;
• зелени шишарки;
• иглички от клоните;
• млади клонки - връхчетата им;
• сок.

Елата се бере в периода от юни до август месец. Полученият зелен материал не се мачка и суши, а се слага в проветриви съдове като кошници и се използва в свежо състояние. При употреба не трябва да се смесва с дуги иглолистни видове.

Химичен състав на бяла ела

Смолата от бяла ела съдържа: етерично масло около 30 %, янтарна киселина, горчиви вещества, багрилни вещества, абиетинова киселина около 10% и др.

В кората на елата се съдържат голямо количество дъбилни вещества. През април месец в нея е най-висока концентрацията на аскорбинова киселина. Дървесината и кората са богати на антиоксидантни полифеноли.

Клонките съдържат: етерично масло в количество от 0,25 до 0,70 %, в състава на което влизат сантен, камфен, алфа-пинен, бета-пинен, одимен, лимонен, р-цимол, бор-нилацетат, децилалдехид, лауралдехид, сесквитерпени и др.

Игличките съдържат: катехинови танини, токоферол (витамин Е), витамин С.

Семената съдържат: тлъсто масло; етерично масло до 1,8% , в чийто състав влизат лимонен, 1-алфа-пинен и др.

Лечебни свойства и приложение на бяла ела

При какви заболявания се използва бялата ела?

• срещу главоболие;
• при общо изтощение на организма;
• при хронична подагра;
• намира приложение при кашлица и белодробни заболявания;
• бронхит;
• цистит;
• бяло течение;
• язви, метеоризъм, колики;
• повлиява болки в стомаха и далака;
• облекчава душевни и нервни разстройства;
• при радикулит, миозити, стенокардия, остеохондроза;
• стимулиране на централна нервна система, неврити, ставен ревматизъм и артрит - синтетичен камфор.

Отвара от бяла ела е била много популярна в миналото за лечение на скорбут, поради високото съдържание на витамин C (аскорбинова киселина) в нея. Използва се успешно и при състояния на анемии. Днес сироп от употребяемите части на дървото се прилага главно при заболявания на дихателните пътища. Отвара от младите клонки се използва при заболявания на бъбреците и пикочните пътища. В народната медицина игличките се използват за лечение на колики, левкорея, възпаление на пикочния мехур, бронхит, язви.

Как се прилага обикновената ела?

• външно - мехлем, инхалация; синтетичен камфор;
• вътрешно - отвара от обикновена ела;
• дървесина - за производството на музикални инструменти и корабни мачти.

Етерично масло от бяла ела

Етеричното масло се извлича от игличките, кората и клоните на елата. От него се произвежда камфор - вещество, широко използвано в медицината. Трайността му е една година, като през това време трябва да се съхранява в шише от тъмно стъкло. Когато се използва вътрешно, маслото от обикновената ела кумулира в организма. Поради тази причина приемът му трябва да бъде дозиран - от 3 до 5 капки, много рядко до 10 капки на ден. Има дозировка и при външна употреба на маслото - от 8 до 10 грама на ден.

Притежава следните свойства: антимикробно, отхрачващо, антивирусно, противовъзпалително, болкоуспокояващо. Действа имуностимулиращо и съдейства за по-бързото възстановяване след боледуване. Прилага се с цел подобряване качеството на съня, подобряване функцията на стомашно-чревния тракт, понижаване на артериалното налягане. Активно участва в лечението на цистит и уретрит. Предпаза от появата на пърхот, косопад и придава приятен аромат на кожата.

Етеричният продукт е изключително подходящ за масажи при ревматични болки, невралгии и провеждане на инхалации. Локално се прилага още при рани, синини, контузии и други травми. Влиза в състава на продукти против косопад и такива предназначени за освежаващи вани. Активно се използва в ароматерапията и козметиката - парфюми, продукти за баня. Употребява се и като аерозолен инхалант.

Етеричното масло благоприятства дейността на нервната и сърдечно-съдовата системи. Отпуща организма, освобождава го от напрежението, премахва негативните емоции и мисли, кара го да възвърне пълноценото си функциониране.

По време на лечение с маслото не трябва да се уотребява алкохол, като това се налага и 2 дена след приключване на третирането с него.

Начин на употреба:

• инхалация - приготвя се отвара от свежи елови връхчета и пъпки (1:10). Вдишват се изпаренията в продължение на 10-15 мин.
• при стенокардия - в сърдечната област се втриват 10-15 капки масло. Успоредно с това се приемат вътрешно по 5 капки дневно.
• сироп от бяла ела - ситно нарязани свежи части от дървото се смесват със захар и се варят. Полученият сироп се пие 3 пъти на ден в количество по 1 супена лъжица.

Дървесината на елата се използва в дървообработването, по-рядко като твърдо гориво. Тя има бял цвят, от където дървото носи и част от латинското си име - "alba", в превод "бял". Текстурата й е умерено мека и се използва и за производството на хартия.

Още по темата:

• Смърч
• Лиственица-европейска
• Клек
• Бял бор