Пащърнак

Пащърнак (Pastinaca sativa) е двугодишно тревисто растение, което е представител на семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Вероятно наименованието произтича от латинската дума "pastus", което буквално се превежда като "храна".

Устройство на пащърнак

През първата година от живота си пащърнакът развива перести листа, които са прикрепени към дълги дръжки. През втората година се оформя голо цветоносно стъбло, чиято височина достига до един метър.

Апикалната част на растението произвежда розетка от висящи листа, всяка с няколко чифта листенца и назъбени ръбове. Листата са широки с яйцевидна форма.  Дръжките им са силно оребрени. Флоралното стъбло се развива през втората година от живота на пащърнака и може да нарасне до 150 сантиметра.

Цъфтежът е през периода от юни до август. Цветовете образуват сложни сенници, които имат около 12 главни лъча. Всеки цвят се състои от пет венчелистчета, които са златистожълти. Плодовете на пащърнака са странично сплеснати с ципетсти ръбове. Корените обикновено са гладки и прави, въпреки че понякога се образуват странични разклонения.

Разпространение на пащърнак

За родина на растението се смята Евразия. В наши дни е разпространено е на територията на цяла Европа и САЩ. В България се среща до около 1600 метра надморска височина. Диворастящо може да се намери по влажни тревисти местности и ливади.

Използваема част на пащърнак

За лечебни и кулинарни цели се употребяват корените и семената на пащърнака.

Химичен състав на пащърнак

Биологично активното вещество в пащърнака се нарича пастинацин. То представлява фурокумарин, който е слабо разтворим в спирт и почти не се разтваря във вода. Именно на него се приписват лечебните свойства, които притежава пащърнакът.  Други вещества са захари, пектин, нишесте, витамини (от които най-високо е съдържанието на витамин С, РР и каротин), калий, желязо, фосфор. Коренищата са богат източник на етерични масла и кумарини. В семената на пащърнака се съдържат петрозелинова киселина, бергаптен, ксантотоксол и императорин. Етеричното масло в семената се състои от алифатни естери, които се различават по вид в зависимост от наличието или липсата на естери на оцетната киселина.

Лечебни свойства и приложение на пащърнак

История на пащърнака

Подобно на моркова, пащърнакът е роден в Евразия и е бил употребяван като хранителен източник от древни времена. Зохари и Хопф отбелязват, че археологическите доказателства за култивирането на пащърнак "са доста ограничени" и че единствено гръцките и римските литературни източници са доказателство за неговото ранно използване. Въпреки фактите, тези източници предупреждават, че "има известни трудности при разграничаването между пащърнак и морков". Пащърнакът е бил високо ценен по времето на император Тиберий. Той приема част от данъка, дължим на Рим от Германия под формата на пащърнак. В Европа зеленчукът е бил използван като източник на захар още преди  откритието на захарната тръстика и цвеклото.

Лечебни свойства на пащърнак

• намалява нивата на холестерола в кръвта;
• регулира нивата на кръвната захар - употребява се като средство за профилактика на диабет;
• седативно;
• спазмолитично;
• съдоразширяващо;
• антихипертензивно (предотвратява високи нива на кръвното налягане);
• противовъзпалително;
• антибактериално.

Заболявания и съсътояния, при които се прилага пащърнак

• нервни разстройства;
• при заболявания на черния дроб и далака;
• бъбречна калкулоза;
• възпаления на пикочните пътища;
• възпалителни заболявания на горни дихателни пътища;
• стенокардия;
• чревни колики.

Начин на употреба

С фитотерапевтични цели се прилага външно под формата на маски, компреси или лапи, а вътрешно като запарка или отвара. 

• • запарка от пащърнак - 2 с.л. нарязан кореноплод се заливат с 200 мл вряла вода. Оставя се да изстине, прецежда се и се пие по няколко пъти дневно по 1 чаша след хранене;
  • маска за лице с пащърнак за чувствителна и склонна към възпаления за кожа - за приготвянето й е необходим един кореноплод пащърнак, 5-6 пресни листа от мента, една супена лъжица мед, две супени лъжици зехтин или бадемово масло. Пащърнакът се настъргва,а ментовите листа се нарявзват и се смесват. Намачкват се и се оставят да престоят. Към получения сок се прибавят мед и желаното от вас маслото. Маската се прилага по лицето и шията като се оставя да действа не повече от 20 минути. След това обилно се измива с хладка вода.